№ 1203
гр. Благоевград, 18.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500932 по описа за 2021 година
Производството по настоящото в.ч.гр.д.№932/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.83, ал.2 от ГПК и е образувано по
частна жалба вх.№2882/30.09.2021г., подадена от Р. ГР. ДР. и З. КР. ДР., с постоянен
адрес гр.С., ул.“...“ №39 и настоящ адрес с.Л..., общ.С., чрез адв.В.Г., против
Определение №149/23.09.2021г. по гр.д.№1045/2021г. по описа на Районен съд-С., с
което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели – ищци по делото,
да бъдат освободени от заплащането на държавни такси и разноски в производството.
В частната жалба се настоява за отмяна на обжалваното определение като
незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно първостепенният съд е приел, че
ищците по делото притежават три имота. Твърди се, че ищците са собственици
единствено на посочения в декларацията имот в с.Л..., в който живеят понастоящем и
поради това от същия не могат да реализират доходи. Постоянният адрес на ищците
бил регистриран на адрес, на който се намирало жилище, което те не притежават, а
имотът, който е обект на исковата молба, се владеел от ответниците, поради което
ищците са предявили процесния иск за нарушено владение и затова този имот не
можел да служи за добиване на доходи.
Окръжен съд-Благоевград след като взе предвид постъпилата частна жалба и
данните по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е редовна и процесуално допустима – отговаря на изкискванията за
редовност по чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК от страна по делото пред първата съдебна инстанция, за която
съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащо на обжалване определение.
1
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения:
Производството по гр.д.№1045/2021г. по описа на Районен съд-С. е образувано по
искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, предявени от ищците Р. ГР.
ДР. и З. КР. ДР., против ответниците КР. СТ. КР. и Й.Н. К.. В исковата молба се
твърди, че ищците притежават пожизнено вещно право на ползване върху описаните
имоти, представляващи апартамент с площ от 130 кв.м., гараж и склад. Последните
били съсобствени при равни дялове между сина на ищците - Й.Р. Д. и ответника КР.
СТ. КР., но се владеели изцяло от ответника и неговата съпруга Й.Н. К.. Последните
двама получили владението върху имотите от ищците срещу задължението за
заплащане на месечен наем, което задължение обаче те не изпълнявали. Доколкото
ответниците не допускали ищците до имотите и ги лишавали от възможността да
упражняват правото си на ползване, ищците са предявили искове за осъждане на
ответниците да им предадат владението върху процесните имоти и да им заплатят
дължимите наемни месечни вноски за периода от месец август 2018г. до месец юли
2021г.
В исковата молба е формулирано особено искане с правно основание чл.83, ал.2 от
ГПК за освобождаване на ищците от заплащане на такси и разноски в производството.
Първоинстанционният съд е приел, че макар ищците да са на преклонна възраст,
същите живеят в гр.С., ул.“...“ №39, имотът, който са декларирали е в с.Л..., а исковата
претенция е за имот в гр.С., ул.“...“ №23. Поради това съдът е достигнал до извод, че
ищците притежават имущество, от което могат да се издържат и са в състояние да
поемат дължимите държавни такси и разноски, поради което с обжалвания съдебен акт
искането им е оставено без уважение.
В разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК е предвидена възможност да бъдат освободени
от заплащане на държавна такса и разноски лица, които нямат достатъчно средства да
ги заплатят. Критериите, по които съдът извършва преценката по искането за
освобождаване от такси и разноски, са изброени в закона – чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК.
Съдът е длъжен да съобрази доходите на лицето и семейството му, имущественото му
състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние,
трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, както и всички евентуални
източници на доходи, които биха дали възможност на страната да заплати държавна
такса и да осъществи правото си на защита по конкретния спор. Изводите за наличие
на достатъчно средства се правят при конкретна преценка на събраните доказателства
/декларации, удостоверения и др./ и установените факти. При преценка размера на
необходимите разноски, следва да се има предвид не само размера на държавната такса
по предявения иск, в случай, че претенция по чл.83, ал.2 от ГПК е заявена от ищеца, а
и размера на предполагаемите разходи за събиране на доказателства.
В настоящия случай по делото се установява, че ищците Р. ГР. ДР. и З. КР. ДР. са
2
съпрузи. Същите са пенсионери, като видно от представените доказателства – 2 бр.
разпореждания на НОИ, размерът на отпуснатата на Р. ГР. ДР. пенсия за осигурителен
стаж и възраст е в размер на 423.83 лв. месечно, а на З. КР. ДР. – 363.30 лв. месечно.
Няма съмнение, че тези доходи са крайно недостатъчни и служат за задоволяване на
основни жизнени нужди.
В подадените от тях Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние, двамата ищци са декларирали, че притежават парцел в с.Л... с площ от 1.008
дка ведно с построената в парцела едноетажна жилищна сграда със застроена площ от
50 кв.м. Ищците са декларирали, че това е имотът, в който живеят понастоящем. Това
обстоятелство, преценено ведно с характеристиките на обекта, води до извод, че този
имот служи за задоволяване на жилищните им нужди и не може да се използва за
добиване на доходи. По делото липсват доказателства ищците да са собственици на
имота, на който е регистриран постоянният им адрес. По отношение на имота, находящ
се в гр.С., ул.“...“ №23, бл.13А, представляващ трети жилищен етаж от сграда с
предназначение „апартамент“ с площ от 130 кв.м., от приложените по делото писмени
доказателства - Нотариален акт №192, том 1, дело №263/1991г. и Нотариален акт
№105, том 2, дело №283/2008г., Удостоверение за данъчна оценка, схеми на
самостоятелни обекти, се установява, че ищците са носители на ограничено вещно
право на ползване върху същия. По съдържание упражняването на вещното право на
ползване от ползвателя следва да се разбира не само като постоянно обитаване на
имота, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота, вкл. чрез
предоставяне ползването на имота на друго лице под формата на наем. Ищците са
декларирали, че нямат доходи от наем от въпросния имот, което кореспондира с
изложените в исковата молба твърдения, че ответниците не изпълняват задължението
си за заплащане на уговорения месечен наем. От друга страна се сочи, че ответниците
изцяло владеят имота и не допускат ищците в него, с което ги лишавали от
възможността да упражняват правото си на ползване, вкл. чрез добиване на доходи от
вещта. Поради това и предмет на делото са предявените искове за ревандикация на
имота и за заплащане на дължимите наемни вноски. Липсват данни за други доходи и
имущество на ищците или участия в търговски дружества. Ето защо, декларарираните
данни за имущественото състояние на ищците преценени ведно с установените
обстоятелства и доказателствата по делото, сочат на невъзможност същите да заплатят
държавна такса и разноски в производството.
По изложените мотиви обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено освобождаване на частните жалбоподатели от внасяне на
държавна такса и разноски по гр.д.№1045/2021г. по описа на Районен съд-С. по реда на
чл.83, ал.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №149/23.09.2021г. по гр.д.№1045/2021г. по описа на
Районен съд-С., с което е оставено без уважение искането на Р. ГР. ДР. и З. КР. ДР. –
ищци по гр.д.№1045/2021г. по описа на Районен съд-С., за освобождаване от
заплащането на държавни такси и разноски в производството, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Р. ГР. ДР. и З. КР. ДР. на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
внасяне на държавна такса и разноски по гр.д.№1045/2021г. по описа на Районен съд-
С..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4