МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 4811/2019г. по описа на ВРС 4 състав
Против
подс. И.Г.А., ВРП е възвела обвинение по чл. 183 ал.1
от НК, за това, че за периода месец май 2014год. - месец май 2019год. в гр.
Варна, след като е бил осъден с решение № 1795/03.04.2014год. по гр. дело №
1157 / 2014 год. по описа на Районен съд- Варна, VII-ми състав, влязло в
законна сила на 23.04.2014 год. да издържа свои низходящи - Р. И. Г. родена на ***год.
и Р. И. Г. родена на *** год., чрез тяхната майка и законен представител Й. Д. С.,
съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от две месечни вноски
- за Р. И. Г.- 34 /тридесет и четири/ месечни вноски по 110,00 лева, на обща
стойност 3740,00 лв. /три хиляди седемстотин и четиридесет лева/ и за Р. И. Г.
- 61 /шестдесет и една/ месечни вноски по 90,00 лева, на обща стойност 5490,00
лева /пет хиляди четиристотин и деветдесет лева /всичко на обща стойност 9230,00
лева /девет хиляди двеста и тридесет лева /.
Пред
съда подсъдимия А. признава вината си. Признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства в тази насока.
Съдът
с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на предварителното
изслушване.
В
пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа възведеното
обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния
акт. Моли съда да наказание на подсъдимия от вида „пробация“,
включваща както двете задължителни пробационни мерки
, със срок от по шест месеца.
Защитника
на подс. А. изтъква установените по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да
бъдат наложени задължителните пробационни мерки в
минимален размер.
В
последната си дума подс. А. моли да му бъде наложено
наказание „пробация“, за да може да работи.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна изложеното в обвинителния
акт, а именно:
Подс.
А. и св. С. живели на семейни начала до 30.12.2013г. По време на съжителството
им се родили децата - Р. И. Г., родена на *** год. и Р. И. Г., родена на ***
год. С решение №1795 от 03.04.2014 г. по гр. дело №1157/2014 г. по описа на PC
-Варна, VII-ми състав, влязло в законна сила на 23.04.2014 год. /лист 113 от
делото/ подс. А. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на децата си чрез тяхната майка и законен представител св. Й. Д. С.,
живуща ***, в размер на 110 лв. за Р. И. Г. и в размер на 90.00 лв. за Р. И. Г..
Тъй
като от влизане на решението в сила обвиняемият не заплащал регулярно дължимата
издръжка и се натрупали повече от две неизплатени месечни вноски, на
23.04.2015г. св. Й. Д. С. подала жалба до РП –Варна като било образувано
настоящото производство.
На
25.02.2017г. голямата дъщеря на подс. А. - Р. И. Г.
родена на *** год, навършила пълнолетие и за нея след
тази дата обвиняемият повече не дължал издръжка. Предвид това общата
неизплатена издръжка за детето Р. И. Г. възлиза на 34 месечни вноски по 110,00
лева, на обща стойност 3740,00 лв. Малката дъщеря на подс.
А. - Р. И. Г., родена на *** година е навършила пълнолетие на 02.05.2019 год.,
поради което на дължимата издръжка е за
периода от месец май 2014 год. до месец май 2019 год. за 61 /шестдесет и една/
месечни вноски по 90,00 лева, на обща стойност 5490,00 лева.Общата сума на
дължимата издръжка за двете деца е 9230,00 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства: материалите от досъдебното производство;
решение на съда; свидетелство за съдимост
и др. Тези доказателства са безпротиворечиви и пълни, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
С
оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия И.Г.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, тъй като за периода месец
май 2014год. - месец май 2019год. в гр. Варна, след като е бил осъден с решение
№ 1795/03.04.2014год. по гр. дело № 1157 / 2014 год. по описа на Районен съд-
Варна, VII-ми състав, влязло в законна сила на 23.04.2014 год. да издържа свои
низходящи - Р. И. Г. родена на ***год. и Р. И. Г. родена на *** год., чрез
тяхната майка и законен представител Й. Д. С., съзнателно не изпълнил
задълженията си в размер на повече от две месечни вноски - за Р. И. Г.- 34
/тридесет и четири/ месечни вноски по 110,00 лева, на обща стойност 3740,00 лв.
/три хиляди седемстотин и четиридесет лева/ и за Р. И. Г. - 61 /шестдесет и
една/ месечни вноски по 90,00 лева, на обща стойност 5490,00 лева /пет хиляди
четиристотин и деветдесет лева /всичко на обща стойност 9230,00 лева /девет
хиляди двеста и тридесет лева /.
Деянието
е извършено умишлено. Подс. А. е съзнавал, че с
решението на съда за определяне на месечна издръжка е задължен да издържа свои
низходящи – дъщери, съзнавал е обществено опасните последици от неизпълнението
на това свое задължение, но въпреки всичко не е насочил действията си към изпълнение
на това свое задължение. Бездействието на подс. А. е
в пряка причинно следствена връзка със съставомерния
резултат.
Причини
за извършване- несъзнателно и безотговорно отношение към родителските
задължения.
При
определяне наказанието на подсъдимия А. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, която прецени към максималния размер, предвид
на факта, че се касае за неизпълнение на задължението за издръжка спрямо децата
в значителен период от време, като неизплатената издръжка за периода е с общ
размер с висока стойност.
От
друга страна съдът съобрази степента на обществена опасност на дееца и взе
предвид, че по делото е установено смекчаващо отговорността обстоятелство –
критично отношение към извършеното и желание за възстановяване на част от
дължимите суми за издръжка. В хода на проведеното производство, подс. А. е
възстановил част от сумите, дължими за издръжка на децата.
Съдът
отчете предходната съдимост на подс. А. като
отегчаващо отговорността обстоятелство. Същата не влияе на квалификацията на
деянието, но се преценява от съда като лоши характеристични данни.
Предвид
горното, в хипотезата на чл.54 от НК, съдът намери, че следва да определи
наказание “Пробация” в рамките на
задължителните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и чл.42а ал.2 т.2 от НК.
Съдът
намери, че с определяне на тези мерки със срок над минимално предвидения в
закона, предвид установените период от време и размер на незаплатената
издръжка, би се въздействало предупредително и възпиращо върху подсъдимия.
Водим
от горното съдът определи следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ МЕСЕЦА с периодичност на срещите
с пробационен служител два пъти седмично
И
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПАРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: