Решение по дело №248/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 226
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20227240700248
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  226

 

      гр.Стара Загора, 27.05.2022 год.

 

     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         седемнадесети май

през      две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                         Членове:           

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора    Петя Драганова,                                                                                           като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело  № 248  по описа  за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.62, ал.3  от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба от А.М.А., изтърпяващ наказание в Затвора Стара Загора, чрез пълномощника му адвокат Е.П. против отказ на Главния директор на  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по негова молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г за преместване от Затвора Стара Загора в Затвора Пазарджик, обективиран в Заповед № Л-1203/ 25.03.2022г. Според подателя отказът е немотивиран, а посоченият мотив за проведени свиждания с роднини е  несъстоятелен. Намира позоваването на мотивите към заповедта са преместване от затвора Пазарджик в Затвора Стара Загора за ирелевантни. Счита, че за изложените в заповедта твърдения не се сочат доказателства. Поддържа наличие на особено отношение към неговата личност, което се извеждало и от начина на съобщаване на процесната заповед – не е връчена на нито на него, нито процесуалния му представител, а само е запознат с нея. Направено е искане за отмяна на оспорения акт.

 

Ответникът – Главен директор на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореният акт е съобразен изцяло с указанията на съда по адм.д.№ 14/ 2022г по описа на Административен съд Стара Загора, мотивиран е и е законосъобразен.

 

Участвалият по делото прокурор от Окръжна  прокуратура Стара Загора дава заключение, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила, както и съобразена с целите на закона. Мотивирана е с оглед постъпилата поверителна информация за наличие на напрежение в местата за лишаване от свобода в Затвора Пазарджик и с оглед осигуряване на охрана на сигурността и реда в местата за лишаване от свобода, поради което я намира за  законосъобразна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Със Заповед № Л-2665/29.07.2021 г. на Главния директор на ГДИН  А.М.А. е преместен от Затвора Пазарджик в Затвора Стара Загора за доизтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №905/2004г. и НОХД №330/2012г. по описа на Окръжен съд Пазарджик. Преместването е мотивирано с постъпила в ГД ИН поверителна информация от ДАНС за наличие на напрежение между лишените от свобода в Затвора Пазарджик и с цел предотвратяване на конфликти и негативни последствия при осигуряването на сигурността и безопасността в Затвора Пазарджик.

 

С молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г адвокат П. като пълномощник на жалбоподателя А.А. е поискала от Главния  директор на ГДИН издаване на заповед за преместването му от Затвора Стара Загора в Затвора Пазарджик, където на 25.04.2019г е започнал изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Излага доводи, че преди привеждане в изпълнение на наказанието А. е живял на постоянен адрес ***. На този адрес живял с майка си Ж.М., със С.Д. – на съпружески начала и с децата си М.М. на 17години и Р.Д. на 20 години. Тъй като близките му страдат от различни заболявания, били в невъзможност да го посещават в Затвора Стара Загора. Освен това пътуването било свързано с допълнителни разходи за семейството му, което било в лошо финансово състояние. За тези обстоятелства са приети като писмени доказателства епикриза на Ж.М. С. от МБАЛ „Хигия-север“ ООД гр.Пазарджик; протокол №11672 за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК и решение №376/29.10.2021г. на Комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК; експертно решение №2206 от 144/30.07.2003г. на С.А.Д.; изследване №3635/13.09.2021г. от Отделение по образна диагностика при Диагностично-консултативен център I- ЕООД гр.Пазарджик на С.А.Д.; епикриза на Р.С.Д. от МАБЛ „Хигия-север“ ООД гр.Пазарджик; епикриза на Р.С.Д. от Специализирана болница за лечение на детски болести „Проф Иван Митев  ЕАД гр.София; протокол №11673 за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК и решение №377/29.102021г. на Комисия за експертиза към ЦУ на НЗОК и РЗОК; копия на лична карта на Ж.М. С., С.А.Д. и Р.С.Д.; удостоверение за раждане на М.А.М..

 

По повод молбата на адвокат П. е изпратено писмо рег.№ 12572/ 07.12.2021г, подписано от Началник отдел „СДВРП“ в ГДИН.

 

Жалбоподателят А. е сезирал Административен съд Стара Загора с оспорване на мълчалив отказ за произнасяне по негова молба вх.№ Г-617/ 01.12.2021г. С Решение № 85/ 07.02.2022г по адм.д.№ 14/ 2022г мълчаливият отказ е отменен и преписката е върната на Главния директор на ГДИН за изрично писмено мотивирано произнасяне по молбата в 14-дневен срок.

 

С процесната Заповед № Л-1203/ 25.03.2022г Главният директор на ГДИН на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е отхвърлил молбата на А. за преместване в Затвора Пазарджик.

 

По делото е прието като доказателство писмо от Началника на Затвора Стара Загора до ГД „ИН“ София – Сектор РД с характер на справка за проведени свиждания от жалбоподателя след привеждането му в Затвора Стара Загора на 29.07.2021г.

 

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, направи следните правни изводи:

 

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. При постановяването й не се констатира допускане на съществени процесуални нарушения. Редовността и начинът на съобщаване са от значение за упражняване правото на жалба, което в случая не е засегнато.

        

         В разпоредбата на чл.62, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е предвидена възможност осъденият с молба да поиска преместване от един затвор в друг при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Събраните по делото доказателства сочат, че родствениците на жалбоподателя живеят в гр.Пазарджик, където е живял самият той до привеждане в изпълнение на наказанието му в Затвора Пазарджик. Видно е също така, че те го посещават в Затвора Стара Загора поне по веднъж месечно. Действително придвижването им от гр.Пазарджик може да е свързано със затруднения предвид здравословното им състояние, но в случая следва да се прецени баланса между частния интерес на лишения от свобода и неговите близки от една страна и от друга - обществения такъв, поради което реферирането към Заповед № Л-2665/29.07.2021 г. на Главния директор на ГДИН  не е ирелевантно.  Преместването на жалбоподателя в Затвора Стара Загора е мотивирано с важни съображения, свързани с безопасността и сигурността в местата за лишаване от свобода, т.е. налице е надделяващ обществен интерес той да остане  извън средата на напрежение между лишените от свобода, каквато е установена в Затвора Пазарджик.

        

По тези съображения съдът намира, че липсват законоустановените предпоставки на чл.62, ал.1, т.3 ЗИНСЗ за издаване на заповед за преместване на А.М.А..  Отказът на ответника,  обективиран в Заповед № Л-1203/ 25.03.2022г, не засяга правата му в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава /осигуряване на безопасност за лишените от свобода и за служителите, работещи  в местата за изтърпяване на този вид наказание/, доколкото правото му на свиждане в Затвора Стара Загора не е отнето. С оглед изложеното подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

 

          Водим от гореизложеното и на основание чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд 

 

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.А. ЕГН ********** против Заповед № Л-1203/ 25.03.2022г на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: