Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.
Плевен, 24. 02. 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори касационен състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора от Окръжна
прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията –
докладчик НИКОЛАЕВ касационно административно дело № 87 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.
Образувано
е по касационната жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен,
представлявана от ВПД Директор ст. комисар В. В. против
Решение № 867 от 17.12.2019 г., постановено по а.н.д.№ 2201 по описа на Районен
съд – Плевен за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 19-0938-002174/18.06.2019
г. издадено от началник група към ОД на МВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с
което на М.Д.А., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
наказание – глоба в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Касаторът поддържа, че решението на РС-Плевен
е неправилно и противоречи на
материалния закон, поради което моли да бъде
отменено и да се постанови друго,
с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Т., който поддържа жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен пледира, че касационната жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на
страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради следните съображения:
Санкцията
е наложена за това, че на 27.02.2019 г. в 07:45 ч. в гр. Плевен, ул. „Върбишко
шосе“ до сградата на КАТ – Плевен с посока на движение към с. Буковлък, като
водач на собствения си лек автомобил „Фолксваген шаран“ с разрешение за
временно движение с регистрационен номер ****** извършва следното: 1. Превозва пътници на задната
седалка, които не изпълняват задълженията си да използват обезопасителен колан,
с който е оборудван автомобила. 2. Управляваното МПС не е регистрирано по
надлежния ред, като управлява с разрешение за временно движение с регистрационен
номер *******, което е с дата на валидност до 28.12.2018 г., въз
основа на който е издадено и обжалваното пред РС - Плевен процесно наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.
В
хода на производството пред РС- Плевен не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, които са
анализирани от въззивния съд.
От събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението, вменено на ответника М.А. с
наказателното постановление, както правилно е приел районният съд.
За да
постанови решението си районният съд е приел, че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви въззивният съд е отменил наказателното
постановление.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на
обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата
пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият
касационен състав не споделя мотивите на районния съд.
Доводите
на районния съд за отмяна на НП се приемат от настоящата инстанция като
неоснователни, поради което е налице основание за отмяна на съдебния акт, като
постановен при неправилно прилагане на закона.
Неправилна, като
несъответна на фактите по делото, е преценката на РС Плевен относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН спрямо административното нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. От анализа на релевантните доказателства и обстоятелства не се
установяват предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай
на административно нарушение. Обратните доводи на въззивната инстанция са
незаконосъобразни.
Според
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК,
приложима предвид препращането с чл. 11 от ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Горната дефиниция преценена в контекста
на конкретните фактически обстоятелства по случая не разкрива
наличието на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Релевираното деяние е на формално извършване и
вредите не са съставомерен признак на същото. Горните констатации
обосновават правни изводи, обратни на приетите от Районен съд Плевен, а именно за отсъствие на
предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай,
респ. за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е ангажирана отговорността на нарушителя и издаденото НП е
законосъобразно.
Наказателното
постановление не страда от пороци, съобразен е с материалния закон и при
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Като е
стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна
на издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
наказателното постановление. С оглед на това не са налице и
основания за присъждане на разноски.
Мотивиран
от изложеното Административен съд – Плевен, II-ри касационен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 867 от 17.12.2019 г., постановено по а.н.д.№ 2201 по описа на Районен съд – Плевен
за 2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0938-002174/18.06.2019 г. издадено от началник група към ОД
на МВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“, с което на М.Д.А., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание – глоба в размер на 200.00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Тодоров за присъждане на деловодни разноски в размер на
400/четиристотин лева/, представляващи договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2.
/п/