№ 364
гр. С.З., 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Момчилова
при участието на секретаря Емилия Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно
наказателно дело № 20255530200770 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Н. Д. Д., чрез
упълномощения процесуален представител - адв. Н. К. от АК - С.З. против
наказателно постановление № *** от 22.01.2025 г., издадено от началник
група в ОД на МВР - С.З., сектор „Пътна полиция” - С.З., с който на основание
чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят намира атакуваното наказателно постановление за
необосновано, незаконосъобразно и неправилно и като такова иска неговата
отмяна. Твърди, че не е извършил процесното нарушение, като излага
съображения в тази насока. Претендира разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. К.,
която поддържа жалбата, като представя писмени бележки в подкрепа на
искането за отмяна на процесното НП.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. С.З. счита, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като
такова моли да бъде потвърдено. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. В съдебно
заседание изпраща представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази
със становищата на страните приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
1
В наказателното постановление е посочено следното от фактическа
страна: на 30.11.2024г., около 20.06ч. в гр. С.З., в паркинга на МОЛ,,Г.“ /ниво -
3/, управлява лек автомобил *** с peг. № ***, собственост на Д.Г. Д., като
водачът преднамерено извежда МПС извън контрол, чрез презавиване до
загуба на сцепление на задните гуми, отклонява /приплъзва/ задната част на
автомобила вдясно при маневра завой наляво. Използва път отворен за
обществено ползване не по предназначение за превоз на пътници и товари,
като по този начин е извършил: водач на МПС използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така констатираното нарушение е
преценено като виновно нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДВП.
След извършената служебна справка е установено, че собственик на
автомобила е Д.Г. Д.. Видно от попълнената декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, е посочено че на 30.11.2024г. в 20.06ч. автомобила е предоставен за
ползване на лицето Н. Д. Д..
Горното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение № АД № *** от 03.01.2025г. за
извършено нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Същият е предявен и връчен
по надлежния ред на жалбоподателя Д., който го е подписал.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили възражения. Въз основа на
горепосочения АУАН е издадено НП № *** от 22.01.2025г. от Началник група
в ОД на МВР гр. С.З., в което наказващият орган е възприел залегналата в акта
фактическа обстановка и наложил за извършеното от жалбоподателя
нарушение по чл. чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП предвиденото в закона административно наказание за това нарушение
„глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 12 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена
справка от Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек
автомобил „*** ***“, с рег. № *** е Д.Г. Д..
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за
издаване на АУАН, НП, за използване на технически средства и измервания за
контрол и налагане на глоби е предоставена заповед № ***/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за
нарушител/водач от 14.03.2025г.
Прието по делото е и Удостоверение за техническа изправност на ППС,
издадено от ИА,,АА“.
2
Прието по делото е веществено доказателство компакт диск, който е
изгледан в с.з. на 02.06.2025г. видео файл, съдържащ запис от охранителна
камера, находяща се в МОЛ Г., паркинг ниво -3.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното
следствие са разпитани И. С. С. - актосъставител, Д. К. К. – свидетел по АУАН,
Д. Н. Ж.- посетил сигнала, К. К. К. – посетил сигнала и Б.Г.Д. – очевидец, без
родство със страните.
От показанията на актосъставителя С. се установява, че през м.ноември
2024г. му била разпределена преписка по която извършил проверка. В
докладна записка, изготвена от полицейския служител К. било посочено, че
последния заедно с колегата си Д. Ж. посетили сигнал за извършено
нарушение на ЗДвП в паркинга, ниво -3 на МОЛ Г. на 30.11. 2024г. Сигнала
бил получен от Д. К., която била свидетел-очевидец. В хода на проверката св.
С., иззел записите от охранителните камери на паркинга на подземния
паркинг на МОЛ Г.. След като прегледал записа от охранителните камери,
установил че лек автомобил марка *** при маневра завой наляво
преднамерено извежда автомобила извън контрол. В тази връзка призовал
собственика на автомобила, а той от своя страна в декларацията заявил, че на
посочената дата, процесният автомобил е бил управляван от Н. Д.. По тази
причина съставил АУАН на Н. Д. за нарушение на ЗДвП по данни на свидетел-
очевидец и във връзка с преписката, която му била възложена за проверка.
Сочи също така, че е забелязал на записа настилката на паркинга, която му
изглеждала мокра. Прави заключение, че действията на жалбоподателя били
преднамерени, тъй като задната ос на автомобила започнала да превърта
преди да е имало извършена маневра.
Видно от показанията на свидетеля Ж. е че на 30.11.2024 година с
колегата му К. са били нощна смяна. Около 20.00 часа получили сигнал от
оперативна дежурна част за водач, който нарушава ЗДвП в МОЛ Г. на ниво -3.
Насочили се натам, разговаряли със сигналиста, който бил свидетел-очевидец
и тя им обяснила какво е нарушението. Видяли го на запис, извършили
справка, но не могли да установят собственика. В последствие разбирали, че е
имало ползвател на автомобила, изготвили докладна записка и продължили по
разпореждане. Не си спомня какво е било тогава времето. Няма спомен каква е
била настилката по това време в паркинга. Сочи, че пътищата, които са
отворени за обществено ползване се използват само за превоз на пътници и
товари, всяко едно друго действие на водача било нарушение. Не може да
отговори дали често се случва настилката на паркинга на ниво -3 в МОЛ Г. да
е мокра.
От показанията на свидетеля К. се установява, че на 30.11.2024 година с
колегата му Ж. са били нощна смяна. Около 20.00 часа получили сигнал от
оперативна дежурна част за водач, който нарушава ЗДвП в МОЛ Г. на ниво – 3.
При пристигане на място им бил показан запис, на който се виждало
варненско *** с черен цвят, което обикаляло няколко пъти паркинга на МОЛ
3
Г., което в един момент поднесло. Пред автомобила, докато шофьора
„дрифтел“ имало хора - момичета и момчета. Лично той не е видял на място с
очите си настилката каква е била, дали е била суха или е била мокра. На
записа имал чувството, че имало нещо мокро, но зависело от това дали пода
преди това е бил измит. Запис видял от една камера, на която се виждало на
завоя момента, в който поднасяла колата. Други записи от други камери не бил
гледал. Няма представа в последствие инспекторите какви и кои точно записи
от камери са изискали и приобщили по проверката.
Видно от показанията на свидетеля Д. е, че на 30.11.2024г. е бил в МОЛ
Г. на паркинга на -3 ниво, където е чакал Н. Д. и Р.. Чакал ги в МОЛ-а, за да
хапнат, защото времето било дъждовно и нямало къде да ходят. Видял
автомобила управляван от жалбоподателя да поднася на един от завоите, тъй
като подът в паркинга бил мокър. Паркинга бил мокър, защото валяло, но
според него пода често бил мокър дори и да не е валяло. Според него имало
вода, отнякъде. Преди време, Н. Д. му бил споделял, че имал проблеми с
колата, по-точно, системите за стабилизация на колата не работели както
трябва. Според свидетеля Д., жалбоподателят не е подавал газ, не е излизало
дим, не е правил демонстративни маневри. Категорично заявява, че не е видял
такова нещо. Сочи, че при извършена маневра завой наляво автомобилът
управляван от Д. поднесъл, при което последния го овладял и го върнал
обратно на пътя. Тези действия наблюдавал от разстояние от около 30 метра.
Видно от показанията на свидетелката Д. К., същата работи като
„охрана“ в МОЛ Г., като по време на нощна смяна това е било основното й
задължението, а именно да бъде на паркинга на МОЛ-а. Твърди, че там (на
паркинга) се събират много коли, които извършват „дрифт“, което
причинявало задимяване в паркинга, включване на противопожарните
системи и евакуации. Не помни конкретната дата, тъй като не е било веднъж,
но същата вечер когато забелязала автомобил, че извършва „дрифт“ на
паркинга на ниво -3, помолила колегите й от апаратната да насочат камерите
към него, за да могат да запишат номера на автомобила. В последствие се
обадила на телефон 112, за да подаде сигнал, като малко по-късно пристигнал
полицейски екип. Свидетелката К. твърди, че, лично видяла автомобила пред
нея. Същия бил марка *** черен на цвят, но когато шофьорът „дрифтел“
около него в близост нямало други лица. По повод на случилото се на
паркинга, евакуация на хора не е имало. Според нея имало задимяване от
автомобила, имало превъртане на гуми. В заключение сочи, че настилката по
принцип на паркинга на ниво -3 има била с мокри участъци, но също така
твърди, че автомобилът минавал и през участъци, които не били мокри. В
заключвение твърди, че Н. Д. „дрифтел“, като използвал целият паркинг
слизайки от ниво -2 към ниво - 3, като уточнява, че всъщност там посоката
била надолу.
Показанията на разпитаните в хода на делото свидетели са
последователни, логични, като всеки един от тях е възприел и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Не се налага събирането на
4
други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради
своите изводи.
От приетия като веществено доказателство компакт диск и изгледан в
с.з. на 02.06.2025г. видео файл, съдържащ запис от камера се установи, че, при
извършване на маневра завой наляво, автомобилът се подхлъзва, като е
видимо, че настилката е мокра и не се установява контакт с друго МПС или
лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
И АУАН, и наказателното постановление са издадени от компетентните
органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя. Фактическата
обстановка изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази, посочена в
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните
съдът приема за установено следното: жалбата е редовна и допустима,
подадена е в срок от надлежна страна.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от
ЗАНН.
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване не по предназначение, като е вменено преднамерено извежда МПС
извън контрол, чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми,
отклонява /приплъзва/ задната част на автомобила в дясно при маневра завой
на ляво.
Законът не съдържа легална определение на понятието „дрифт“, същото
не е дефинирано и в Речника на българските думи на БАН /онлайн достъпен
на адрес https://ibl.bas.bg/rbe/.
Посоченото понятие е навлязло в разговорния език като техника на
шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го извежда извън
контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана, довеждайки до
загуба сцеплението на задните гуми, насочено към отклоняване на МПС от
траекторията му на движение чрез поднасяне и други подобни ефекти, които
не биха могли да настъпят при нормално управление на автомобила.
Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП
се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната
формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и
само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел
5
изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят да
бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано
по несъмнен начин. Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят
при управление на МПС непреднамерено е подал повече газ от необходимото,
за да извърши ляв завой и да навлезе в пътната лента, като при извършване на
завоя поради обстоятелството, че пътната настилка е била мокра автомобилът
е поднесъл, което поднасяне е осъществено със задницата на автомобила,
еднократно, като не е установен контакт с друго МПС или лице.
Видно от предявеният и приобщен видеозапис е, че действително на
мястото на което е извършена маневрата „завой“, настилката е мокра, също
така поднасянето на автомобила се е случило само веднъж.
Волята на законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира съзнателно
използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел, различна от
тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други
цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното
извеждане на автомобила извън контрол на сравнително дълъг участък от
пътя и с умишлени последователни действия, които не се налагат от
характеристиките на пътното платно. В процесния случай е доказано
еднократно непредпазливо действие на водача при извършване на маневра
завой наляво, довело до кратка загуба на контрол върху автомобила поради
мократа настилка, но не и до съзнателно използване на пътя за т.нар. „дрифт“.
Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в
тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна обстановка,
каквито действия не се доказват по в достатъчна степен безспорен начин.
Извършеното от жалбоподателя е било еднократно и то при мокра пътната
настилка
Съдебната практика е константна, че субективната страна на деянието се
извежда на база обективно осъщественото от дееца. От наличните
доказателства не се установи, че поднасянето на автомобила и приплъзването
му са били съзнателно търсен ефект при извършване на маневрата, още повече
както беше посочено липсва повторяемост в действията на водача, от което да
се направи несъмнен извод относно неговите цели. При наличните данни за
мокра и потенциално хлъзгава настилка, еднократното поднасяне на
автомобила не може да бъде категорично определено като резултат от
умишлени действия на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че
извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано и
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
За пълнота съдът следва да посочи, че несъмнено е, че съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна
обаче, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК „доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
6
определена сила“, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от
ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран
по делото доказателствен материал. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и
доказателствени средства извършено ли е вмененото административно
нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това.
В административнонаказателното производство наказващият орган
следва да докаже пред съда по безспорен начин какви действия е извършил
жалбоподателя, съставляват ли те административно нарушение и основание
ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота
е от важно значение, тъй като отразява субективното отношение на
нарушителя, т. е. неговата вина, и същата следва да е установена в хода на
производството, следвайки аргумента на чл. 6 от ЗАНН, че наказуемо е само
това административно нарушение, което е извършено виновно.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът намира жалбата
за основателна, тъй като тезата на наказващият орган и направените изводи не
са доказани по несъмнен начин.
При така приетото за установено липсват доказателства за извършено
виновно деяние от страна на жалбоподателя Д.. Когато загубата на контрол
върху пътното превозно средство е резултат не на преднамерено поведение по
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми, а на други фактори като
несъобразяване на водача с атмосферните условия, със състоянието на пътната
настилка или несъобразяване с безопасната скорост за извършване на
маневрата, то макар обективно да се е стигнало до загуба на контрол върху
превозното средство, този резултат не се дължи на поведение по т. нар. дрифт
и независимо, че е настъпил един и същи факт - загуба на контрол върху
автомобила, той е резултат от различно поведение на водача.
В конкретния случай поднасянето на автомобила поради загуба на
сцепление с пътя е резултат от несъобразената скорост, с която автомобилът е
навлязъл в завоя при извършването на маневрата, състоянието на пътната
настилка и личните му шофьорски възможности. Този извод се подкрепя от
цялостното поведение на жалбоподателя, който веднага след еднократното
поднасяне е овладял контрола върху автомобила и е продължил движението си
по правомерен начин. Посоченото представлява грубо нарушение на
правилата за безопасност на движението, обаче по никакъв начин не е
равносилно на използване на пътищата, отворени за обществено ползване не
по предназначение.
Предвид гореизложеното съдът намери за недоказано, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
административно нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДвП, предвид което
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и недоказано.
7
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., което е
заплатено изцяло и в брой, тъй като са представени договор за правна защита
и съдействие, а и адв. К. посочва, че сумата и е платена в брой.
С процесното НП на жалбоподателя са били наложени две отделни
наказания, едното от които е глоба в размер на 3000 лева, а другото - лишаване
от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. От гледна точка
размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата). Същевременно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата
предвижда минимален размер на възнаграждението 500.00 лева, когато
административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно
от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение.
При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, б. "в"
от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по
размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата
и то именно е меродавно при определяне на минималния размер на
възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл.
18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-
438/22 съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, който се явява съответен
на предоставения обем на защита.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3
т. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** от 22.01.2025г. на
Началник група в ОД на МВР - С.З., Сектор "Пътна полиция" - С.З., с което на
Н. Д. Д., ЕГН: ********** е наложено административно наказание - „глоба” в
размер на 3000 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР - С.З. да заплати на Н. Д. Д., ЕГН: **********,
сумата в размер на 500,00 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - С.З.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
9