Р Е Ш Е Н И Е № 16
Гр. Кула 06.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, в открито
заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Петър Живков
с участието на секретаря Нели Йончева и в присъствието на прокурора ………………………… като разгледа докладваното от председателя Петър
Живков НАХД № 68 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от Фондация „Да
помогнем на българските бездомни котки и кучета с БУЛСТАТ ********* със съдебен адрес ***,
представлявано от Бари Стенли Уотъруърт против Наказателно постановление №
01005 от 08.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева, по
чл.417 ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, за това, че на
02.06.2020г не е изпълнил точки 4,5,8,10 и 13 в частта за сградите и точки от 1
до 14 в частта за документите от предписание №9 от 25.09.2018г., нарушение на
чл.132 ал.1 т.20 от ЗВД.
В жалбата се твърди, че НП е
незаконно, тъй като неправилно е дадено предписанието, жалбоподателя не е запознат
със съдържанието му в срок, не е извършено
нарушение, има разминаване между нарушението, описано в АУАН и НП и неправилно
е приложен чл.28 от ЗАНН.
Моли да се отмени
постановлението.
Директора на ОДБХ Видин оспорва
жалбата и моли да се потвърди НП.
Съдът, като
съобрази доводите на
страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 01.03.2018г между
жалбоподателя и С.Б.М.е подписан договор за наем и анекс към договор за наем на
имот №212016 в село Раброво с площ от 2.792 дка в Стопански двор по плана за
земеразделяне ведно със склад №2, за срок от 12 месеца до 31.03.2019г., както и
приемо-предавателен протокол за имота.
На 25.09.2018г. свидетелите К.Г.
и Н.Н.,***, извършили проверка на обект, за който е подадено заявление за
регистрация като приют за кучета в село Раброво в бившия стопански двор. С тях
била и техен колега лицето В.П.. Установили, че обекта на отговаря на
изисквания на Наредба №41 от 10.12.2008г за приютите за бездомни кучета и издали
Предписание № 9 от 25.09.2018г за изпълнение на редица изисквания към обекта, а
именно част от тях за сградата са да има място за съхранение на почистващи и
дезинфекциращи препарати, помещения за болни и наранени животни, помещения за
извършване на ветеринаромедицинска дейност – кастрации и др манипулации,
карантинно помещение, да има изолация на
покрива, а по отношение на документите да има правилник за вътрешния трудов
ред, регистър с данни за изоставени или изгубени животни, лично досие на всяко
животно, дневник с данни за настанените животни, амбулаторен дневник, програма
за намиране на нови собственици, процедури за почистване и дезинфекция,
програма за контрол на гризачите, запис на ежедневните проверки за общото
състояние на животните, технологична схема с описани на начина на отглеждане на
животните, технологична свързаност за други животновъдни обекти, курс за
обучение за защита на животните от управителя и персонала, договор с екарисаж и
фирма за ДДД мероприятия. Даден е срок за изпълнение до 25.03.2019г.
На 13.03.2019, на 25.06.2019 и на
29.07.2019г от сдружението са подадени молби за отсрочване на срока за
изпълнение на предписанията с по няколко месеца. Няма данни дали са уважавани
молбите с нарочен административен акт.
На 02.06.2020г свидетелите К.Г. и
Н.Н., отново извършили проверка на обекта и констатирали, че посочените по-горе
предписания не са изпълнени и съставили АУАН против сдружението за това, че не
изпълнени предписанията. Предявили го на управителя, който го подписал без
възражения, след което му е връчен препис срещу подпис. От В.П. е подписана
докладна записка, че АУАН е преведен на управителя на сдружението-жалбоподател.
Въз основа на акта е издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Фактическата обстановка се
установи от разпита на свидетелите, които са установили, че жалбоподателя
ползва приют за бездомни кучета, за който липсват определени изисквания на
закона, за което са дали предписания за изпълнение в срок от шест месеца, както
и че след изтичане на срока, , а и още
три месеца след това предписанията не са изпълнени. Предписание №9 от
25.09.2018г, в които са обективирани конкретните предписания, молбите за
продължаване на срок за изпълнение, договора за наем, анекса към него и
протокола за предаване на обекта. АУАН и докладна записка. Не е представени
нито едно доказателство за изпълнение дори и на една от мерките, които са дадени
с предписанието.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното от правна
страна:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима.
Акта за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени
от компетентни органи, в законовите срокове и съдържат предвидените законови
реквизити. При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.417 ал.1 от ЗВД собственик
на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1
– 3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а
при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. В ал.2 е предвидено когато
нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се
налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от
2000 до 10 000 лв.
В чл.132 ал.1 т.20 от закона е
предвидено задължение собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти
със селскостопански животни да изпълняват предписанията и разпорежданията на
ветеринарните лекари, свързани с прилагане на ветеринарномедицински контрол по
чл. 7, ал. 1, осъществяван от БАБХ.
В чл.129 от Наредба №41 от 2008г
за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат
домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, издадена от
Министъра на земеделието и храните на основание чл.176 ал.2 от ЗВД, е
предвидено, че контрол по спазване изискванията на наредбата се възлага на
БАБХ, които могат да издават задължителни предписания при нарушения на
наредбата – чл.130 ал.1 т.1. В тази наредба са предвидени редица изисквания към
приютите за бездомни кучета, сред които и тези посочени в Предписание №9 от
25.09.2018г., което връчено на жалбоподателя.
В ЗВД липсва дефиниция за
„селскостопанско животно“, но в §.1 т.24 от закона за животновъдството е дадена
легална дефиниция за селскостопанско животно, а именно: "Селскостопански
животни" са говеда, биволи, овце, кози, еднокопитни, свине, птици, зайци,
пчелни семейства и копринена пеперуда, отглеждани и развъждани със стопанска
цел, както и каракачанско куче и българско овчарско куче, отглеждани със
селскостопанско предназначение. Т.е. не всички кучета са селскостопански
животни.
Доказано е по делото, че
жалбоподателя е ползвател на приют за кучета и като такъв са му дадени
предписания за изпълнение на изисквания на закона за осъществяване на
дейността. Не са представени доказателства да е изпълнено някое от
предписанията.
Съдът намира обаче, че не е
осъществен състава на административно нарушение по чл.417 ал.2 от ЗВД, тъй като
този състав изисква да не е изпълнено предписание, дадено на собственик или
ползвател на селскостопански животни, а кучетата в приюта на жалбоподателя не
са селскостопански животни.
Осъществен е състава на нарушение
по чл.469 ал.2 във вр с ал.1 от ЗВД, който изисква да не е изпълнено
предписание на ветеринаромедицински контролен орган в кръга на правомощията му
по закона. За осъществяването на този състав е необходимо да са налице същите
признаци като състава на чл.417 ал.2 във вр с ал.1 от ЗВД, който също изисква
да не е изпълнено предписание, но такова дадено по чл.132 от закона, който
изисква животните да са селскостопански.
Деянието следва да се
преквалифицира като нарушение по чл.469 ал.2 във вр с ал.1 от ЗВД, тъй като не
е налице съществено изменение на обстоятелствената част. Дори напротив, при
същите факти и обстоятелства, за осъществяването на този състав отпада един от
признаците на състава, за който е потърсена отговорност на жалбоподателя, а
именно не е необходимо животните да са селскостопански. С това не се нарушава
правото на защита на жалбоподателя, тъй като по правилния състав отпада един от
признаците на състава, по който е наложено наказание, и жалбоподателя се е
защитавал срещу същите факти.
Предвид изложеното обжалваното
наказателно постановление следва да се измени, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
и се преквалифицира нарушението от такова по чл.417 ал.2 във вр с ал.1 от ЗВД в
нарушение по чл.469 ал.2 във вр с ал.1 от ЗВД, който предвижда абсолютно същото
наказание.
Неоснователни са доводите в
жалбата. Предписанието не е дадено неправилно. Както е изложено по-горе
Българската агенция по безопасност на храните е контролен орган с правомощия по
контрол по приложението на закона за ветеринаромедицинската дейност и
подзаконовите актове по прилагането му и като такъв има правомощие да дава
задължителни предписания при констатирани нарушения.
Не се доказа по въпросите, за
които са дадени предписания те да са изпълнени. Нещо повече. Срокът за
изпълнението на предписанията е бил до 25.03.2019г – шест месеца. На три пъти е
искано продължаване на срока, през март, юни и юли 2019г, т.е. и след изтичане
на срока, като очевидно срока е продължаван, след като не е извършена обратна
проверка по изпълнение на предписанията. Едва на 02.06.2020г, повече от една
година от изтичане на срока и една година и осем месеца от даване на
предписанието, е извършена проверка и предписанията още не са били изпълнени.
Не се приема и доводът, че
жалбоподателя не запознат със
съдържанието на предписанието в срок. Дори и да е така, срока е шест месечен.
Той е подал молба на 13.03.2019г за продължаване на срока, което означава, че
най-късно тогава е узнал за предписанието. Тогава шестмесечния срок е бил до 13.09.2019г, в който нито едно от
предписанията не е изпълнено. До 02.06.2020г са изминали още осем месеца и
деветнадесет дни и отново няма изпълнение на нито едно от предписанията.
Извършеното действително не
представлява нарушение по чл.417 ал.2 във вр с ал.1 във вр с чл.132 ал.1 т.20
от ЗВД, но представлява нарушение по чл. чл.469 ал.2 във вр с ал.1 от ЗВД,
който визира същото нарушение като по първия състав, но с изключение на един
признак – животните да са селскостопански..
Няма разминаване между
нарушението, описано в АУАН и НП. Съвсем точно има пълно припокриване, както на
описаните факти, така и на посочената нарушена правна норма.
Правилно не е приложен чл.28 от ЗАНН. Голяма част от предписанията биха могли да бъдат изпълнени в рамките на
няколко дни, като например да се изготви правилник за вътрешния трудов ред, да
се купят дневник и да се създаде регистър за изоставени или загубени животни,
дневник с данни за настанените животни, амбулаторен дневник, дневник със запис
на ежедневните проверки за състоянието на животните. Повече от година не е
стигнало на жалбоподателя да сключи договор с екарисаж. А не е ясно и къде са
отивали умрелите животни. През цялата 2019г жалбоподателя е имал възможност да
доизгради необходимите помещения по предписанията по отношение на сградите, да
направи изолация на покрива на помещението на кучетата. Всички тези изисквания
са въведени с оглед хуманно отношение към животните и тяхната безопасност, но и
за безопасност на хората.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№01005 от 08.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните Видин, като преквалифицира деянието в нарушение по чл.469 ал.2 във вр с
ал.1 от ЗВД.
Решението може да бъде обжалвано
пред Административен съд Видин в 14 дневен срок от деня на съобщението, че
решението е изготвено.
Председател: