№ 2657
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110172644
по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3 984,53
лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-024187 от 09.10.2015
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2021 г. до
окончателното плащане, както и 13,29 лв., представляваща лихва за забава за периода от
10.12.2021 г. до 19.12.2021 г.
Ищецът „.... твърди, че между него, в качеството му на кредитодател, и П. И. И. и П. Г.
Т., в качеството им на кредитополучатели, е сключен договор за кредит № 000LD-R-024187
от 09.10.2015 г., по силата на който им е предоставил банков кредит в размер на 7 170 лв., за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 000СС-R-014788
от 27.08.2010 г. Поддържа, че същият е следвало да бъде погасен чрез месечни погасителни
вноски, при падеж на първата погасителна вноска – 09.10.2015 г. и падеж на последната
погасителна вноска – 30.08.2022 г., съгласно погасителен план – Приложение № 1 към него,
представляващ неразделна част от същия. Сочи, че предоставеният кредит е бил изцяло
усвоен на 09.10.2015 г. по сметка с IBAN: BG 60 FINV 91501016573208, открита на името на
кредитополучателя П. Г. Т., като от страна на кредитополучателите са извършвани
плащания на част от вноските с падежи от 30.10.2015 г. до 09.11.2021 г., след което те са
преустановили обслужването му, поради което считано от 30.05.2019 г. същият се счита в
просрочие. Заявява, че просрочени се явяват общо 32 броя вноски за главница, като това
обстоятелство е обусловило обявяването на същия за предсрочно изискуем, на основание т.
10.1.2 от Общите условия към него, считано от 10.11.2021 г., за което кредитополучателят
П. И. И. е бил уведомен от ЧСИ Стоян Якимов с покана за доброволно изпълнение,
получена лично на 16.05.2021 г. Заявява, че размерът на общо дължимите суми по договора
за кредит възлиза на 3 997,82 лв., от която: 3 984,53 лв. – главница и 13,29 лв. – лихва за
забава за периода от 10.12.2021 г. до 19.12.2021 г., чието заплащане претендира от ответника
П. И. И..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. И. И. е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че от представените с исковата молба
доказателства и погасителния план не се установява въз основа на кои непогасени вноски са
формирани исковите суми. Навежда довод за изтекла погасителна давност на част от
погасителните вноски. Не възразява по доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза. Представя вносна бележка от 08.03.2019 г., удостоверяваща
заплащането на погасителна вноска по процесния договор за кредит.
С молба от 08.02.2024 г., докладвана в открито съдебно заседание на 15.02.2024 г.,
ищецът заявява, че ответникът изцяло е погасил сумите по процесния договор за кредит №
000LD-R-024187 от 09.10.2015 г.
В открито съдебно заседание на 15.02.2024 г. ответникът П. И. И. също претендира
заплащане на вземанията, предмет на делото, представяйки и вносни бележки в подкрепа на
изложеното, който факт процесуалният представител на ищеца – ,.... също е потвърдил,
посочвайки, че наред с това, са били погасени и разноските по делото в т. ч. и
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на следните предпоставки: 1/ възникването на облигационно
правоотношение между него и ответника по силата на договор за банков кредит № 000LD-
R-024187 от 09.10.2015 г. с твърдяното съдържание; 2/ изпълнение на задължението си за
предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника; 3/ валидно
постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; 4/ настъпване на
изискуемостта на вземанията; 5/ размера на всяка от претендираните суми. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на
които основава оспорванията си, а именно: извършените от него плащания на процесните
вземания.
В случая, с оглед извършеното от ответника П. И. И. плащане на процесните вземания,
потвърдено от процесуалния представител на ищеца в хода на процеса, което по своето
естество представлява признание относно наличието на дълг на посоченото основание,
съдът приема, че всички елементи от фактическите състави на процесните вземания за
главница и лихва за забава са безспорни между страните по делото. Ето защо, и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано. Нещо повече,
извършените плащания се установява от представените от ответника множество вносни
бележки, както и от изводите на изслушаното и прието по делото без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, като този факт е изрично
признат и от процесуалния представител на ищеца – ,.... в откритото съдебно заседание на
15.02.2024 г.
Ето защо, исковите претенции за главница по договор за банков кредит № 000LD-R-
024187 от 09.10.2015 г. в размер на 3 984,53 лв., както и за лихва за забава за периода от
10.12.2021 г. до 19.12.2021 г. в размер на 13,29 лв. се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Това е така и по отношение на претенцията за законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 20.12.2021 г. до окончателното плащане, тъй като тя също е била погасена
посредством извършените от ответника плащания.
По отговорността за разноски.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
2
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера (Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3/2012 г. на
ВКС, I г. о.). В случая, към момента на подаване на исковата молба – 20.12.2021 г. ищецът е
бил носител на свои ликвидни и изискуеми вземания спрямо ответника, доколкото
погасявайки ги едва в хода на процеса, последният е потвърдил дълга си към него, поради
което следва да се приеме, че с поведението си П. И. И. е дал повод за завеждане на делото
срещу него. Ето защо, принципно в полза на ищеца се следват сторените разноски по
делото, но доколкото той потвърждава цялостното им погасяване от ответника, съдът
намира, че такива на следва да му се присъдят с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....
срещу П. И. И., ЕГН **********, с адрес: ...., кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 3 984,53 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-
024187 от 09.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.12.2021 г. до окончателното плащане, както и 13,29 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 10.12.2021 г. до 19.12.2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3