РЕШЕНИЕ
№ 18764
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110131646 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. С. М.
срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против
ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №
2836964/14.09.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1077,60 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски
кредит № 2836964/14.09.2023 г.
Предявен за разглеждане е и установителен иск против ответника „Ай Тръст“
ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 14.09.2023 г. към договор
за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на
закона.
Ищецът М. С. М. твърди, че на 14.09.2023 г. сключил с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2836964. По силата на
договора му била предоставена сумата от 1900,00 лева при годишен лихвен процент от
19,01 % и годишен процент на разходите – 20,76 %. Общият размер на сумата, която
следвало да върне по договора възлизала на 2047,06 лева, като срокът на погасяване
бил уговорен на 5 месечни вноски. Сочи, че във връзка с договора за потребителски
кредит, на същата дата сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит №
2836964/14.09.2023 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата
от 930,54 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било
разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица.
1
Сочи, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури
обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството –
поръчител. Ето защо бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че
договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл.
12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за
паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за
заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя
юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД. По този
начин се стигало до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Ето защо
намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Счита,
че същият противоречи на императивни разпоредби на ЗЗП.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да
признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните
договори за кредит и поръчителство. Кумулативно предявява и иск за осъждането на
ответника „Кредисимо“ ЕАД да му заплати сумата от 1077,60 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит.
Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и
основателността на предявените искове. Считат, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.
Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му
противоречат и не водят до накърняване на добрите нрави. Излагат подробни
съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на
изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото
възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго
юридическо лице и не следва да бъде част от ГПР. Сочи, че същото не представлява
общ разход по кредита по смисъла на закона. Признава се фактът, че възнаграждението
за поръчител не е част от процесния ГПР, като в случай че същият бъде включен, то
ще се достигне до превишаване на максимално допустимия по закон размер. Сочи се,
че сумата от 52,57 лева представлява заплатена от кредитора, но за сметка на
кредитополучателя, преддставлява застрахователна премия по сключен
застрахователен договор. Сумата била преведена в полза на застрахователното
дружество, поради което счита, че не може да се претендира нейното връщане. Сочи,
че ищецът е погасил сумата в общ размер от 2552,27 лева, отразена в счетоводството
на ответника. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва
за сключването на договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е
уговореното възнаграждение за поръчителя, което следва да бъде заплатено от
кредитополучателя. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.07.2025 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2025 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване по делото са отделени фактите, че ищецът и ответниците са страни по
процесните договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. и договор за
2
предоставяне на поръчителство към него; че уговореното възнаграждение за
поръчител не е част от формирания ГПР по договора за заем; че включването на
възнаграждението за поръчител при формирането на ГПР би довело до превишаване
на максимално допустимия в закона размер; че ищецът е заплатил на ответника
„Кредисимо“ ЕАД сумата в общ размер от 2552,27 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Същите се установяват и от приетите по делото договор за потребителски кредит
№ 2836964/14.09.2023 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и договор за предоставяне на
поръчителство към него от 14.09.2023 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД. Към всеки от
тях е приложено Приложоение № 1 с обективиран погасителен план. Приети по делото
са и приложимите Общи условия, стандартен европейски формуляр и декларация за
обработване и съхранение на лични данни от „Ай Тръст“ ЕООД.
По силата на сключения договор за договор за потребителски кредит №
2836964/14.09.2023 г. заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави на
ищеца сума в размер на 1952,27 лева, която сума да бъде върната от
кредитополучателя в срок от 5 месеца, с посочена последна падежна дата 10.02.2024 г.
Отразено е, че сумата от 1900 лв. е размерът на кредита, а сумата от 52,27 лв. –
застрахователна премия. Уговореният ГПР бил в размер на 20,76 %, а процентът на
фиксираната годишна лихва – 19,01 %. Между страните не се спори, че сумата е била
предоставена на кредитополучателя.
Видно от договора за предоставяне на поръчителство от 14.09.2023, същият е
сключен във връзка с договора за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г.
между „Кредисимо“ ЕАД и М. С. М.. Ответникът по договора за предоставяне на
поръчителство - „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да
отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора
солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по
договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер
на сумата от 930,54 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за
кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Приложение № 1 към него/.
Следва да се посочи, че съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от
ищеца искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но с оглед отделените
като безспорни факти и събрани в производството доказателства, същата не е
необходима по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на
договора за предоставяне на гаранция:
В тежест на ищеца по предявените главни искове с правно основание по чл. 26,
ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу двамата ответници е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответниците са възникнали
облигационни отношения по договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г.
и договор за предоставяне на поръчителство към него, които противоречат на закона.
На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,
което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция
– търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
3
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се
подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена
служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на „Ай тръст“ ЕООД е заемодателят „Кредисимо“
ЕАД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, а клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Размерът на
законната лихва се определя съобразно правилата на чл. единствен, ал. 1
Постановление на МС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, съгласно които размерът на законната лихва
за просрочени парични задължения в размер на сбора на основния лихвен процент на
4
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. Към м. септември 2023 г. основният лихвен процент е в
размер на 3,53 %, поради което законната лихва за забава за просрочени парични
задължения е 13,53 %, а съответно максималния размер на ГПР съобразно правилото
на чл. 19, ал. 4 ЗПК е 67,65 %, поради което в процесния договор за кредит
посоченият ГПР формално не надвишава максимално допустимия размер.
Видно е, че ГПР без включеното в него възнаграждение за поръчител е в размер
от 20,76 %, като след прибавяне и на уговореното възнаграждение, което само по себе
си представлява 47,66 % от главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля
многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Това обстоятелство е и
безспорно между страните.
Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за
паричен заем надхвърля максималния размер, след като се прибави възнаграждението
по договора за поръчителство. Така уговореното възнаграждение има значението на
„скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта
за обезпечаване вземанията на “Кредисимо“ ЕАД по процесните договори за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 2806/2021 г. и др.).
Следва да се посочи освен това, че съгласно Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по
дело № C‑337/23, имащо задължителния характер, разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от
него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в
обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в
§ 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Вписаният в договора параметър на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
5
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този смисъл са и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.
д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. №
13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по
в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, Решение № 3321 от
21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. др.).
Същевременно, договорът, сключени между потребителя и “Кредисимо“ ЕАД, и
договорът, сключен между потребителя и „Ай Тръст“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради
което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектира и по отношение на договора за предоставяне на обезпечение,
поради естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021
г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявените искове за прогласяване
нищожността на процесния договор за паричен заем и за предоставяне на гаранция, са
нищожни, поради което следва да бъдат уважени.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът „Кредисимо“ ЕАД е получил
процесната сума в размер на 1077,54 лв., без да е имало основание за извършване на
престацията /поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г.,
сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. В случая видно от договора за кредит чистата
стойност на същия е в размер на 1952,27 лева /т. 3 от Приложение № 1 към договора/.
От приетата по делото справка за погасени суми, издадена от ответното
дружество „Кредисимо“ ЕАД и неоспорена от ищеца, се установява, че с извършените
от ищеца плащания по договора е погасена сумата в общ размер от 2552,27 лева. Това
обстоятелство е отделено и като безспорно между страните. От приетата по делото
справка от ЗД „Евроинс“ ЕАД се установява, че част от сумата по договора за кредит,
а именно 52,27 лева, е платена от „Кредисимо“ ЕАД в полза на застрахователя за
застраховано лице М. С. М. /л. 108-109/.
Поради недействителността на процесния договор за обезпечение, се налага
извод, че сумата, надхвърляща чистата стойност по кредита от 1952,27 лева, до пълния
платен размер от 2552,27 лева, а именно сумата от 600 лева, се явява недължимо
платена, поради което ответникът дължи нейното връщане. Ищецът не доказа
заплащането на по-голяма с,ма, надхвърляща чистата стойност по кредита.
Предявеният иск следва да бъде уважен до установения размер от 600 лева, като бъде
6
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна, но същата не е сторила такива, като с определение от 12.06.2025 г. е
освободена от заплащането на държавна такса в производството по делото.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът “Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за такси на Софийски
районен съд, сумата от 81,88 лева държавна такса, а ответникът „Ай Тръст“ ЕООД –
сумата от 50,00 лева.
Претендира се от ищцовата страна заплащането на адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38 ЗА в полза на адв. Л. К. Б.. Представен по делото е договор за правна
защита и съдействие за осъществена безплатна правна помощ на ищцата от адв. Л. К.
Б. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на претендираните
възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна
помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда. С определение №319 от 09.07.2019г.
по ч.гр.д.№2186/2019г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О. е разяснено, че за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция,
е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от
съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК - той касае разноските, дължими
на страните. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи
хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се
присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 - 3 ГПК. Съдът е задължен да
определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги
и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от
размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа
сложност, като е проведено едно открито съдебно заседание по делото, в което
процесуалният представител на ищцата не се е явил, като освен това не са събирани и
7
гласни доказателствени средства или експертни заключения. Касае се за спорово, по
които е налице константна и безпротиворечива практика на съдилищата в страната.
Предвид изложеното съдът определя адвокатско възнаграждение в полза на адв. Л. К.
Б. за предоставена безплатна правна помощ на ищцата първочално в размер на сумата
от 250 лева по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД и сумата от 200 лева по
отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕОО С оглед частичното отхвърляне на
осъдителния иск спрямо ответника „Кредисимо“ ЕАД, то по отношение на същия
възнаграждението следва да бъде редуцирано, като бъде присъдена сумата от 200 лева.
Неоснователно е направеното от ответниците искане за присъждане на разноски
в тяхна полза съобразно отхвърлителната част на исковете. Съгласно решение от
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, с
което е изяснено, че чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която
позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати
вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради
неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава
съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е напр. Определение №
366 от 16.08.2022 г. по ч. т. дело № 1085/2022 г. на I т.о. на ВКС. В този смисъл е и
задължителния за съдилищата отговор по шести въпрос на Решение от 21.03.2024 г.
по дело C‑714/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно който член 6, параграф 1 и
член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на
ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от
процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна
клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени въз основа на тази клауза суми е уважено само частично. Настоящата хипотеза
е аналогична, като независимо, че не се уважа искът на ищеца в пълен размер,
единствено ответникът следва да понесе отговорността за разноски. Ето защо, в полза
на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. М., ЕГН **********
срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, че договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г. е нищожен поради
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. С. М., ЕГН **********
срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК, че договор за предоставяне на поръчителство от 14.09.2023 г., сключен във
връзка с договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023 г., е нищожен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на М. С. М., ЕГН ********** сумата от 600,00 лева, представляваща
платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 2836964/14.09.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 1077,60 лева като
неоснователен.
8
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за такси на Софийски
районен съд, сумата от 81,88 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за такси на Софийски
районен съд, сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Кредисимо“ ЕАД,
ЕИК ********* да заплати на адв. Л. К. Б., ЕГН ********** сумата от 200 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на М. С. М..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на адв. Л. К. Б., ЕГН ********** сумата от 200 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществявана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на М. С. М..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9