№ 7338
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско
дело № 20221100510946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Електрохолд Продажби“ АД, ЕИК
*********, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД ищец в
първоинстанционното производство, чрез адв. З., срещу решение № 20042248
от 15.06.2022 г. по гр. дело № 48080/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, 87-и състав, с което е отхвърлен предявен от ЧЕЗ Електро България АД
против М. С. Й. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ, чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно дължимост
на потребена електрическа енергия за периода 12.05.2019 г. до 10.09.2019 г. в
обект с клиентски № 300119183005 в с. Гайтанево, ведно със законна лихва,
както и сумата от 32.56 лв., представляваща обезщетение за забава, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
63820/2019 г. на СРС.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.
Установявало се качеството на потребител на електрическа енергия на
ответника от заявления за деклариране на показания. От ССЕ се установявало,
че в дружестовото-ищец била налице открита партида на ответника, за което
имало и клиентски номер. Не намирал изводите на съда за кореспондиращи
със Закона за енергетиката. Посочва, че на основание 50, т. 1, б. „А“ от ДР на
ЗЕ, сделки с електрическа енергия се сключват с доставчик и потребител,
присъединен към преносната мрежа, който не е избрал друг доставчик. Макар
1
Глава десета от ЗЕ да била озаглавена „Топлоснабдяване“, то по аргумент от §
190 от закона думата „потребител“ е клиент на дадена комунална услуга. На
следващо място, оспорва се и изводът на съда за това, че енергията не била
доставяна. Доставката на енергия се установявала от справка за консумирана
електрическа енергия. От СТЕ се установявало, че електромерът бил
метрологично и технически изправен. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а искът уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба.
В първото по делото открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция съдът е констатирал смъртта на въззиваемата страна, поради което
с определение № 4275/25.03.24 г. по реда на чл. 227 ГПК е конституирал Д. Е.
Т. – негов наследник.
Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на
насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва
да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно
за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
По същество жалбата е неоснователна.
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът иска
от съда да признае за установено, че се дължи от ответника претендираната
сума, представляваща преизчислено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ количество електроенергия, за която сума електроразпределителното
дружество е издало фактура При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че
съществува правно основание за начисляване и дължимост на енергията,
обективирана в процесната фактура.
В мотивите на решението районният съд е приел фактически положения
и формирал правни изводи, които въззивният съд споделя и на основание чл.
272 ГПК, препраща към тях. Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора обстоятелства,
поради което не следва повторно да се описват в мотивите на настоящия
съдебен акт. Пред СГС не са ангажирани нови доказателства.
По възраженията в жалбата настоящият съд прие следното:
При правилно разпределената от районния съд доказателствена тежест, се
възлага на ищеца пълно и главно да докаже: 1/ възникнало облигационно
2
отношение с ответната страна, по силата на което ищецът като краен
снабдител е доставял електрическа енергия в процесния имот през исковия
период; 2/ обемът на реално доставената електрическа енергия през исковия
период; 3/ наличието на изискуемо задължение за ответната страна да заплати
уговорената цена за доставената електрическа енергия в претендирания в
исковата молба размер.
За уважаване на акцесорната претенция за лихва следва да бъде
установено пълно и главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно
задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на
срока за изпълнение на главното задължение или отправяне на покана за
изпълнение; 3/ размера на дължимото се обезщетение за забава.
Спорните пред въззивната инстанция обстоятелства касаят дали е налице
облигационна връзка между ищеца и ответника, от която произтича
задължението на последния за заплащане на електрическа енергия, потребима
в процесния имот. На следващо място, спорно се явява и обстоятелството ако
се установи връзка, дали такава енергия е била доставяна до имота от
ищцовото дружество.
Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се
сключват по регулирани от КЕВР цени, по свободно договорени цени между
страни и борсов пазар, както и да се сключват на балансиращ пазар на
електрическа енергия. На основание чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ по регулирани от
КЕВР цени се сключват сделки с електрическа енергия между крайните
снабдители и битови крайни клиенти – за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на нИ. ниско напрежение, когато клиентите
не са избрали друг доставчик. Според действащата разпоредба на чл. 98а, ал. 1
ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, които подлежат на одобрение от КЕВР. На основание § 1, т.
41б, б. „а” от ДР на ЗЕ като „потребител на енергийни услуги” следва да се
разглежда краен клиент, който купува енергия. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ
„краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване. А съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. ЗЕ свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен
договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на енергия.
Качеството "потребител" е дефинирано и в чл. 4, ал. 2 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ ЕАД и е свързано с притежаването на правото на собственост или
на ограничено вещно право върху даден имот. Облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови
3
нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен
договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от
ДКЕВР и публикувани Общи условия.
При всичко гореизложено, за да се установи задължение на ответника за
заплащане на електрическата енергия, то последния следва да има качеството
„собственик“, „ползвател“ на имота или да е налице сключен договор между
страните, въобще индикация от страна на ответника, че ползва електрическата
енергия в този имот на дадено основание.
От страна на ответника в настоящия случай се оспорва въобще последния
да е собственик на имота, негов ползвател, както и съществуването на валидна
облигационна връзка между страните.
В тази връзка представените от ищцовото дружество доказателства пред
първата инстанция по никакъв начин не способстват за признаване на
установено обстоятелството, че именно ответника е собственик или ползвател
на процесния имот, както и наличието на облигационна връзка между
страните. Липсват писмени доказателства, а така и въобще твърдения от
страна на ищеца, че М. Й. е собственик/ползвател на този имот. Липсват данни
за каквито и да е волеизявление от страна на ответника, отправени към ищеца,
от които да става ясно, че той поема задължение да изплаща потребената
електрическа енергия.
Представените от дружеството фактури, касаещи процесния период, по
своето естество са писмени доказателства от вида на частните документи.
Същите могат да послужат като доказателство за сключен договор ако се
съдържат в тях съществените за сделката елементи и носят подписите на
страните. В практиката се приема, че дори и да не носи подпис на
купувача/клиента, то фактурата не следва отнапред да се изключва, а да се
прецени с останалия доказателствен материал. В настоящия случай съдът
направи именно това и с оглед липсата на каквито и да е други доказателства,
насочващи към правоотношение между ищеца и ответника, намери, че така
представените фактури, едностранно издадени и едностранно подписани от
ищеца, не са достатъчно доказателства за валидна облигационна връзка между
страните. По делото е представена също така справка за консумация от
клиент, но от нея отново не може да бъде направен извод за договорно
отношение между ищеца и ответника, доколкото тази справка съществува в
програмите на ищцовото дружество, създадени и оперирани от него и отново
е едностранен документ.
Представени са и заявления за деклариране на показатели, в които е
отбелязано, че са подадени от ответника, който е посочил период и какво
потребление е отчетено. Неоснователно обаче е възражението на въззивника,
че именно тези декларация доказват качеството на „потребител на ел.енергия“
на ответника. Същите касаят различни периоди от претендираните такива в
исковата молба. Те не служат за извънсъдебно признание за дължимост на
4
процесните суми. Тези писмени доказателства и на следващо място не
установяват качеството на М. Й. по повод процесния имот, дали същият е
собственик, дали е бил ползвател за онзи период или дали е налична
облигационна връзка с ищеца към момент, предхождащ процесния с повече от
4 години.
В самата въззивна жалба са развити съждения относно понятията,
застъпени в ЗЕ, що се касае до „потребител“, „битов клиент“, „краен клиент“,
но не и такива по същество, доказващи връзката на ответника с процесния
имот, обвързваща го да заплаща електрическа енергия.
При липса на доказателства, навеждащи на извод за дължимост на
електрическата енергия от ответника, безпредметно се явява обсъждането
дали такава е била доставяна в процесния имот.
Доколкото не се установява дължимост на главница, правилно СРС е
извел, че неоснователен се явява и искът за мораторна лихва.
В обобщение, по въведените в жалбата възражения СГС намери
обжалваното решение за правилно, предявеният иск се явява неоснователен,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
да бъде изцяло потвърдено.
По разноските
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемият, която изрично заяви в съдебно заседание, че не
претендира такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20042248 от 15.06.2022 г. по гр. дело №
48080/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 87-и състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5