№ 90
гр. Харманли, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20235630200185 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ул. ****
против Наказателно постановление № 22-0271-001511 от 19.09.2022г., издадено от ВПД
Началник група РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200,00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Т. Н. Т., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесуални нарушения. Посочва, че управляваният лек автомобил не е нейна
собственост и не е знаела за неизпълнение на задължението на собственика да регистрира
автомобила в двумесечен срок от придобиването му. Намира, че описанието на нарушението
е непълно, тъй като не е посочено кога е започнал да тече двумесечния срок съответно кога е
изтекъл и от кога автомобилът е с прекратена регистрация. Неправилно не бил приложен чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Т.
Т., редовно призована не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена защита с
вх. рег. № 2518 от 27.04.2023г.
Въззиваемата страна ВПД Началник група РУ-Харманли към ОДМВР-Хасково,
редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.06.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 685003 от свидетеля С. М. К. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля Ж. П.
Ж., за това, че на 23.06.2022г. около 17:25 часа в гр. Харманли по ул. „Климент Охридски“
на кръстовището, образувано с ул. „Генерал Скобелев“ жалбоподателката управлявала лек
автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег. № ****, собственост на Александър Георгиев,
ЕГН **********, като управляваното от нея МПС било отбелязано в автоматизираната
информационна система със служебно прекратена регистрация на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 23.06.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН била образувана преписка № 3704/2022г. по описа на РП-
Хасково, ТО-Ивайловград. С постановление от 12.09.2022г. е отказано да се образува
досъдебно производство, образуваната преписка е прекратена, а преписката ведно с препис
от постановлението са изпратени на административнонаказващия орган за ангажиране
отговорността на нарушителя.
Било издадено наказателно постановление № 22-0271-001511 от 19.09.2022г.,
издадено от Христо Александров Александров на длъжност ВПД Началник група РУ
Харманли към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя С. К.. В съдебно заседание, провело се на
03.05.2023г., свидетелят К., посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така
както са описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че при извършената проверка било
установено, че лекият автомобил е собственост на лице от мъжки пол. Водачът разбрал от
него за неизпълнение на задължението за регистрация на автомобила в двумесечен срок от
придобиването му и съответно затова, че управляваният автомобил е с прекратена
регистрация. Свидетелят К. изрично посочва, че водачът не е знаел, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателката е нарушавала правилата за
движение по пътищата. Съгласно писмо с рег. № 125300-6239 от 06.04.2023г. на ОДМВР
Хасково, сектор „Пътна полиция“ лек автомобил с рег. № **** е собственост на Н. П. С.,
ЕГН **********. Съгласно справката на 22.03.2022г. регистрацията на автомобила е била
прекратена, тъй като на 18.01.2022г. е бил регистриран договора за покупко-продажба без
последвала регистрация от новия собственик.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 24.03.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 15.03.2023г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
2
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при
ОДМВР на обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от
лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 23.06.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
ЗАНН предвижда две възможности за издаване на наказателно постановление при
наличието на административнонаказателна преписка и без такава.
Административнонаказателна преписка се образува със съставянето на акт за установяване
на административно нарушение. В настоящия случай административнонаказателна
преписка е била образувано с изготвянето на процесния АУАН. При нормалното развитие
на административнонаказателното производство съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗАНН в
двуседмичен срок от подписването на АУАН-а той се изпраща на наказващия орган заедно с
възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, а
административнонаказващият орган в едномесечен срок се произнася по преписката.
Възможно е обаче след съставянето на АУАН да се прецени, че извършеното деяние може да
представлява престъпление и преписката да се изпрати вместо на
административнонаказващия орган на прокурор за образуване на наказателно производство.
Настоящият случай е именно такъв. След съставянето на АУАН, преписката е изпратена на
РП-Хасково, ТО-Харманли. С постановление от 12.09.2022г. представител на РП-Хасково,
ТО-Харманли е отказано образуваното на наказателно производство като е извършена
преценка, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Така
административно наказателната преписка е върната на административнонаказващия орган
за издаване на наказателно постановление.
Процесното НП е издадено на 19.09.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН, а от момента на получаване на постановлението за отказ да се образува
3
наказателно производство – по арг. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелят Ж. Ж. е бил автопатрул, възприел е
движението на лекия автомобил, като пред него било установено, че управляваното МПС е с
прекратена регистрация. Свидетелят Ж. присъствал и на съставянето на АУАН-а в РУ
Харманли.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 23.06.2022г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Съдът счита, че не са
спазени и изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съгласно посочените
правни норми един от задължителните реквизити на АУАН и на НП е посочване на
законните разпоредби, които са нарушени. Нарушението, установено с процесния АУАН е
управление на МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред по път, отворен за
обществено ползване. В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, съгласно което по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП се предвиждат две
различни правила за поведение при движение по пътищата. Въпреки това при посочване на
разпоредбата, която е нарушена, липсва уточнение за конкретното предложение.
От посоченото вече, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
конкретните правила за регистрация на МПС, спирането и прекратяването й, същата може
да се определи като бланкетна, поради което е необходимо да се посочи норма от закона или
подзаконов нормативен акт, която я конкретизира и към която мълчаливо се препраща-
например в конкретния случай чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН такова прецизно дефиниране на разпоредбите,
които са нарушени, може да се извърши едва в НП. Но такова не е извършено, а отново като
нарушена е посочена единствено разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, дори не е посочено
конкретното предложение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на едно лице може да бъде ангажирана
само тогава, когато деянието, представляващо административно нарушение е извършено
виновно. Наличието на вина се установява по обективно осъществилите се факти и
обстоятелства, тоест то подлежи на доказване, както всеки един друг елемент от състава на
нарушението. Както съдът вече посочи в зависимост от причината за служебното
прекратяване на регистрацията на МПС се изисква уведомяване на собственика на ПС.
По делото по безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е собственик на
4
процесния лек автомобил, нито предходен, нито предстоящ. Същият е ползвател на МПС.
Уведомяването на служебно прекратена регистрация се извършва на собственика, а не на
ползващия ПС. По делото не са представени никакви доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е със
служебно прекратена регистрация. Не е имало и причина жалбоподателят да се съмнява в
изправността на лекия автомобил, доколкото същият е имал поставени регистрационни
табели. В тази насока и са показанията на свидетеля К., който посочва, че от него
жалбоподателката е разбрала, че управляваното от нея МПС е с прекратена регистрация.
Жалбоподателката не е задълженото лице да извърши регистрацията и тя не е имало как да
знае, че собственикът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си, което е довело до
прекратяване на регистрацията. В този смисъл са и мотивите на тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023г., постановено по тълк. д. № 3 от 2022г. на ВКС и ВАС.
При тази доказателствена съвкупност не може да се направи обоснован извод за
наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение, както и на липсата на
установена вина на жалбоподателя съдът счита, че оспореното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски, но такива не са били поискани, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-001511 от 19.09.2022г., издадено
от ВПД Началник група РУ Харманли към ОДМВР-Хасково, с което на Т. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, ул. **** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5