№ 21367
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20241110168663
по описа за 2024 година
Ищецът Е. Д. И., чрез своя процесуален представител адвокат К. А. С., е предявил два
обективно съединени иска срещу ответното дружество „........
Първият иск е с правно основание член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите
за връщане на сумата от 1906,61 лева, представляваща принудително събрана и преведена
в полза на ответника сума по изпълнително дело № ....... на Ч., поради отпаднало правно
основание. Ищецът твърди, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист от
17.04.2015 г. по частно гражданско дело № 302/2015 г., е било погасено по давност преди
образуването на новото изпълнително производство на 22.05.2024 г. Посочва се, че
последното валидно изпълнително действие по предходното изпълнително дело № ..... е от
07.01.2019 г., поради което е изтекъл приложимият 5-годишен давностен срок.
Вторият иск е с правно основание член 59 от Закона за задълженията и договорите за
връщане на сумата от 406,48 лева, събрани по принудителен ред такси и разноски по
изпълнителното дело № ........ Ищецът счита, че ответникът се е неоснователно обогатил за
негова сметка, като си е спестил тези средства, които е следвало да заплати в полза на
съдебния изпълнител, тъй като изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено по
силата на закона поради погасяване на задължението по давност.
Ответното дружество „......., чрез юрисконсулт ........, оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Поддържа се, че задължението не е погасено по давност.
Ответникът твърди, че влязлата в сила заповед за изпълнение има сила, аналогична на
силата на пресъдено нещо, поради което приложимата давност е петгодишна съгласно член
117, алинея 2 от Закона за задълженията и договорите. Давността е била многократно
1
прекъсвана с предприемането на изпълнителни действия, включително налагане на запори.
Допълнително се изтъква, че давностният срок е бил спрян за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът квалифицира предявените искове, както следва: Първият иск е установителен за
недължимост на сумата и осъдителен за връщането , като частен случай на
неоснователно обогатяване с правно основание член 55, алинея 1, предложение 1 от
Закона за задълженията и договорите, тъй като сумата от 1906,61 лева е събрана и преведена
след твърдяното от ищеца погасяване на задължението по давност. Вторият иск е с правно
основание член 59 от Закона за задълженията и договорите за обезщетение за
неоснователно обогатяване, изразяващо се в спестени от ответника такси и разноски по
принудителното изпълнение в размер на 406,48 лева.
Тежестта на доказване се разпределя по следния начин: Ищецът следва да докаже факта на
принудително събраните и преведени на ответника суми и факта на погасяване на
процесното задължение по давност към датата на образуване на изпълнително дело №
......., т.е. преди 22.05.2024 г. Ответникът следва да докаже, че дългът не е погасен по
давност, като установи факти на спиране и/или прекъсване на давностния срок, които водят
до това вземането да не е погасено към 22.05.2024 г.
Въз основа на доклада по член 140 от Гражданския процесуален кодекс, допълнен в съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорни между страните следните факти:
Наличието на издаден изпълнителен лист от 17.04.2015 г. по частно гражданско дело
№ 302/2015 г. по описа на Софийския районен съд, 77 състав, по силата на който Е. Д.
И. е осъден да заплати на ......... сумата от 836,19 лева главница, ведно със законната
лихва, и 325 лева разноски.
Образуването на изпълнително дело № ....... на Ч. по молба на ..........
Събирането на общо 3575,64 лева от ищеца в хода на изпълнението по изпълнително
дело № ......., включително чрез запор върху пенсията му, като част от тази сума е
преведена на взискателя.
От ищеца са събрани по принудителен ред суми в размер на 1906,61 лева, които са
получени от ответника „........
От ищеца са събрани по принудителен ред суми в размер на 406,48 лева за такси и
разноски по изпълнителното дело, които са платени от ищеца по изпълнителното дело.
Ответникът не е представил доказателства за спиране или прекъсване на давността.
Съдът е приел като доказателства по делото писмените документи, приложени от страните,
включително: искова молба, молба от ищеца от 14.08.2025 г. и 06.11.2025 г., отговор на
искова молба, изпълнителен лист от 17.04.2015 г., Договор за правни услуги, както и две
служебни удостоверения от Ч. от 05.11.2024 г. и от 05.08.2025 г. по изпълнително дело №
........ От тези удостоверения се установява, че:
2
1. Общо постъпилите суми по изпълнителното дело от запор в НОИ са 3575,64 лева.
2. Разпределените суми в полза на взискателя ......... са 1906,61 лева.
3. Разпределените суми за такси и разноски по Тарифата за частните съдебни
изпълнители са 406,48 лева.
4. Последното валидно изпълнително действие по предходното изпълнително дело № .....
е било удръжка от банкова сметка на 07.01.2019 г., като това се потвърждава както
от твърденията на ищеца, така и от липсата на оспорване на този факт от страна на
ответника.
5. Новото изпълнително дело № ....... е образувано на 22.05.2024 г. по молба на
ответника.
След като установи фактите по делото, съдът пристъпва към прилагане на материалния
закон и задължителната съдебна практика.
По иска за 1906,61 лева (Член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите)
Ключовият въпрос по този иск е дали към датата на образуване на новото изпълнително дело
на 22.05.2024 г. задължението, предмет на изпълнителния лист от 17.04.2015 г., е било
погасено по давност. Съгласно установената задължителна практика на Върховния
касационен съд, вземанията, установени със заповед за изпълнение, за която не е подадено
възражение и е влязла в сила, се погасяват с 5-годишна давност на основание член 117,
алинея 2 от Закона за задълженията и договорите. Твърдението на ответника за 5-годишна
давност е правилно. Давността започва да тече от последното валидно прекъсващо действие.
Посоченото от ищеца последно валидно изпълнително действие по старото дело № ..... е от
07.01.2019 г. След тази дата не са извършвани или искани изпълнителни действия до
образуването на новото дело. След прекратяване на изпълнителното производство по силата
на закона поради липса на изпълнителни действия в продължение на две години, настъпва
погасяване на вземането по давност в 5-годишен срок, който започва да тече от датата на
последното изпълнително действие. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 2013 г.
на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд.
В настоящия случай - при изчисляване на давностния срок следва да се вземе предвид
следното: Последно прекъсване на давността: 07.01.2019 г. Приложим е срок 5 години.
Налице е било спиране на давността по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение: от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., т.е. за 2 месеца и 7 дни (69 дни).
Крайният срок за изтичане на давността, без да се отчита спирането, е 07.01.2024 г. Към този
срок се прибавя периодът на спиране (69 дни) или новата дата на изтичане на давността:
07.01.2024 г. + 69 дни = е 16.03.2024 г.
Процесното изпълнително дело ( второ по ред) е образувано на 22.05.2024 г., т.е. след
изтичането на 5-годишния давностен срок.
3
Следователно, към момента на принудителното събиране на сумата от 1906,61 лева по
новото изпълнително дело, правното основание за вземането е отпаднало поради
давност. Сумата е събрана недължимо и подлежи на връщане от ответника на ищеца на
основание член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите. Ответникът не
представи доказателства за обратното - като не ангажира такива, от които да е видно
твърдяното от него прекъсване на давностния срок, нито спиране, различно от взетото
предвид вече от съда.
По иска за 406,48 лева по член 59 от Закона за задълженията и договорите.
Вторият иск е за сумата от 406,48 лева, представляваща събрани от ищеца такси и разноски
по принудителното изпълнение, които са останали в полза на частния съдебен изпълнител.
Съдът намира, че принудителното изпълнение е било насочено срещу погасено по давност
вземане. Действията по изпълнение, извършени след изтичане на давността, са
незаконосъобразни и следва да се приеме, че всички разноски, направени за иницииране и
провеждане на това незаконосъобразно изпълнение, са неоснователно обогатяване за
сметка на длъжника. Ответникът, който е инициирал новото изпълнително дело за
погасеното вземане, е следвало да понесе тези разноски, а не ищецът. По този начин
ответникът се е обогатил, като си е спестил разходи, които е трябвало да заплати, а ищецът
се е обеднил със заплатената от него сума за такси и разноски. Налице е причинна връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд, включително и
посоченото от ищеца Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013
г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии, съгласно което вземането на
длъжника по изпълнително дело за присъдените в полза на взискателя съдебно-
изпълнителни разноски, събрани от него, когато изпълнителното основание е отменено или
изпълнението е прекратено поради отпадане на основанието, се основава на член 59 от
Закона за задълженията и договорите.
Въпреки че сумата от 406,48 лева е задържана от частния съдебен изпълнител за такси и
разноски, законовото задължение за поемане на тези разноски пада върху взискателя –
ответника ........., тъй като той е инициирал изпълнението по погасено вземане. Със
събирането на тези суми от ищеца, ответникът е спестил тези разходи и по този начин се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца.
При липсата на друго правно основание за възстановяване на тази сума, тъй като тя не е
преведена директно на ответника, а е задържана от частния съдебен изпълнител, съдът
намира, че е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване по член 59 от
Закона за задълженията и договорите. Обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от един и същ юридически факт – незаконосъобразното иницииране на
изпълнителното производство по погасено вземане, което е довело до принудителното
събиране на разноски от длъжника, които по закон следва да бъдат за сметка на взискателя.
4
Следователно, искът за сумата от 406,48 лева е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Следователно, и искът с правно основание член 59 от Закона за задълженията и договорите
за сумата от 406,48 лева следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На основание член 78, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Тъй като исковете се уважават в пълен размер, ответникът
дължи на ищеца пълния размер на разноските, които са: заплатен адвокатски хонорар:
650,00 лева; заплатена държавна такса: 127,00 лева или общо разноски: 777,00 лева.
Съдът намира, че претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен, тъй като не
надхвърля минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е съответен на правната и фактическа сложност на делото.
На основание изложените мотиви, Софийският районен съд, 34 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........, ДА ЗАПЛАТИ на
Е. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: ........: сумата от 1906,61 (хиляда деветстотин и шест
лева и шестдесет и една стотинки) лева, представляваща недължимо платена сума,
събрана по принудителен ред по изпълнително дело № ....... на Ч. и преведена в полза на
ответника, на основание член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите, ведно
със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.11.2024 г. – до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........, ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: ........ сумата от 406,48 (четиристотин и шест лева
и четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща неоснователно обогатяване за
сметка на ищеца, изразяващо се в спестени от ответника такси и разноски по
изпълнителното дело, на основание член 59 от Закона за задълженията и договорите, ведно
със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 18.11.2024 г. – до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ........., с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: ........, ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: ........ сумата от 777,00 (седемстотин седемдесет и
седем лева) лева, представляваща направени от ищеца разноски по делото за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 1 от
Гражданския процесуален кодекс.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6