№ 491
гр. Видин, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Гражданско дело №
20251320100757 по описа за 2025 година
Като разгледа докладваното от съдия ЙОСИФОВА гр. дело № 757 по описа за 2025 год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, с която против П. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Видин, ж.к. „Заводско селище“ № 5 са предявени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл.
99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че между кредитополучателя П. В. Л. и кредитодателя "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
5660564 от 04.07.2023 г., по силата на който кредиторът е одобрил и предоставил на
длъжника потребителски паричен кредит в размер на 30350.00 лева, от които: 30 000.00 лева
– чиста стойност на кредита и 350.00 лева – такса за разглеждане на кредита. В договора е
предвидена и застраховка, във връзка с която се дължи плащане на месечна застрахователна
премия, включена в месечната вноска, като застрахователната премия е в размер на 12.76
лева. В изпълнение на договора за потребителски паричен кредит кредитополучателят се е
задължил да възстанови получените в кредит суми чрез 120 месечни анюитетни вноски,
всяка от които в размер на 353.88 лева, включващи задължението за главница, договорна
лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска е дължима на 01.08.2023 г., а
последната е с падежна дата 01.07.2033 г.
Посочва се, че годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в
размер на 7.51 %, а Годишният лихвен процент е в размер на 6.19 %.
1
Излага се, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от дължимите
вноски, след което към дата 01.10.2023 г. плащанията са преустановени. След
преустановяване на плащанията е останало непогасено вземане по кредита в размер на
30 964.85 лева.
Поддържа се, че на 10.04.2024 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, по
силата на който задължението на П. В. Л., произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № 5660564 от 04.07.2023 г. е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД
кредитополучателят е уведомен за цедирането на дълга му на 26.07.2024 г. с получаване на
писмо – уведомление от упълномощен адвокат.
Посочва се, че със съобщаването на цесията на длъжника е предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на дължимите от него суми. В дадения срок за доброволно
изпълнение, кредитополучателят не е заплатил на кредитора дължимите по договора суми.
Излага се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2171/2024 г. по описа на Районен съд -
Видин, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
2272.16 лева — главница по Договор за стоков кредит № 5660564 от 04.07.2023 г. за
периода 01.10.2023 г. – 01.09.2024 г. – изцяло изискуеми и падежирали вноски;
1162.00 лева — договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 01.09.2024 г.
Законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище по исковете.
Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и
на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Със становище вх. № 10678/03.09.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител е
поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, намира, че са
2
налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение –
чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по
същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото
доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция.
Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена като се признае за
установено, че ответникът дължи претендираната парична сума.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
2272.16 лева — главница по Договор за стоков кредит № 5660564 от 04.07.2023 г. за
периода 01.10.2023 г. – 01.09.2024 г. – изцяло изискуеми и падежирали вноски;
1162.00 лева — договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 01.09.2024 г.
Законната лихва върху претендираната главница от 03.09.2024 г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата
следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в размер на 68.68 лева – заплатена държавна такса. По делото
не са налице доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не
следва да се присъжда.
Ответникът следва да заплати и направените в заповедното производство разноски в общ
3
размер от 308.68 лева /68.68 лева - за държавна такса и 240.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Видин, ж.к. „Заводско селище“ № 5, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, следните суми:
2272.16 лева — главница по Договор за стоков кредит № 5660564 от 04.07.2023 г. за
периода 01.10.2023 г. – 01.09.2024 г. – изцяло изискуеми и падежирали вноски;
1162.00 лева — договорна лихва за периода от 01.10.2023 г. до 01.09.2024 г.
Законната лихва върху претендираната главница от 03.09.2024 г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Заводско селище“ № 5 да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6 разноски по настоящото производство в размер на 68.8 лева –
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА П. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ж.к. „Заводско селище“ № 5 да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, сумата в общ размер на 308.68 лева /68.68 лева - за държавна такса и
240.00 лева - адвокатско възнаграждение/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 2171/2024 г. по описа на Районен съд - Видин.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 2171/2024 г. по описа на Районен съд -
Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4