О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е –
р. 318/20
№260194/07.12.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 07.12.2020 в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 513/2020 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от ЗАД“Алианц България“ АД чрез
Адв.дружество В. и Б.“, представлявано от
адв. Цветомила Вукова, чрез адв. Б.С., срещу решение № 260 198/20.08.2020
год по т.д. № 2052/2019 год на Окръжен съд Варна, т.о. в осъдителните му части
по исковете за неимуществени вреди с правно осн. чл. 226 от КЗ (отм), както
следва: за разликата над 5000 лв до 40 000 лв по иска на Е.И.И. и за
разликата над 5000 лв до 40 000 лв по иска на И.И.И. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие смъртта на тяхната
баба Еленка Илиева Иванова, настъпила в резултат от ПТП, предизвикано от К. А. К. при управление на автобус на градския транспорт в гр. Варна на16.03.2015
год, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 867/2019 год
на ВОС. Въззивникът се позовава на разпоредбата на § 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ,
съгласно която до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал.2 от КЗ обезщетението на претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал.2 се определя в размер на 5000 лв. Исковете са предявени
преди да бъде издадена наредбата по чл. 493а, ал.2, поради което трябва да
намери приложение § 96 ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ във вр. с ал.2 и ал.1 от същия
параграф, както и във вр. с чл. 493а ал.3 от КЗ. Оспорва дадената от съда
правна квалификация на исковете по чл. 226 от отменения КЗ, по съображения, че
нормата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 год, каквито са исковете в настоящото производство. Възразява срещу
извода на съда, че при констатирано противоречие между европейското и
национално право съдът е компетентен сам на приложи общностното право. Посочва,
че съдът не е обсъдил доводите на ответника относно степента на обвързване
между внуците и тяхната баба. По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна
на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете
бъдат отхвърлени в размера над 5000 лв до 40000 лв. Претендира присъждане на
разноски.
В постъпилия отговор от Е.И.И. и И.И.И. чрез адв. С.Б.С.
е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и потвърждаване на
решението. Претендират присъждане на разноски.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от Е.И.И. и И.И.И.
чрез адв. С.Б.С. срещу решението в отхвърлителната му част за разликата над
40 000 лв до претендираните 80 000 лв по всеки от съединените искове.
По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в
обжалваните части въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, с присъждане на законната
лихва върху главниците, както и разноски за двете инстанции.
В отговора на насрещната жалба ЗАД“Алианц България“ АД се
поставя акцент върху съпричиняването на вредата от страна на пострадалата, за
което са събрани доказателства – заключение на съдебно-автотехническа
експертиза и свидетелски показания на очевидец на ПТП, но същите са неправилно
интерпретирани от съда. На второ място се сочи необоснованост на извода на съда
за наличието на изключителна близост в отношенията между ищците и пострадалата.
Поради изложеното моли за потвърждаване
на решението в отхвърлителната му част.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната и
насрещна жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт поради което са процесуално допустими и делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото за 27.01.2021 год от 10,15 часа, за когато да се призоват страните чрез
процсуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.