№ 380
гр. София , 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Костадинка Костадинова
при участието на секретаря МАРИЕЛА П. МИЛАНОВА
и прокурора Иван Любчов Тасков (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Костадинка Костадинова Частно
наказателно дело № 20211100202277 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
В залата се явява ОСЪДЕНИЯТ Н. Н. АХМ. – лично уведомен и
доведен от Затвора – София.
За СГП се явява ПРОКУРОР И.Т..
За началника на Затвора – София се явява ИНСП. С.М., упълномощен
съгласно заповед № Л-219/16.06.2021 г. на ИФЗ Началник на затвора в град
София – главен инспектор Р.Д., която представя.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Не желая служебен защитник. Не съм запознат с
изготвените становища.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на осъдения А. изготвените становища за
запознаване.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Запознах се.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като отчете становищата на страните и не намери процесуални
пречки по хода на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ лично и чрез
данните в досието му, ведно със снимка:
Н. Н. АХМ., ЕГН **********, роден на ******* г. в с. Л., обл.
1
Търговище, с адрес: гр. София, кв. Р., ул. „******* български гражданин, с
основно образование, грамотен, неженен, безработен, осъждан, търпи ЛОС в
СЦЗ.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото
производство и му даде право на отводи.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Разбрах правата си. Нямам искания за отводи.
Останалите страни (поотделно): Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, като отчете становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с постъпила молба от осъдения Н. Н. АХМ.
за условно предсрочно освобождаване - л. 8 от н.ч.д.
Прочете се.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Поддържам молбата. Не желая събиране на други
доказателства. Ще се ползвам от събраните до момента, макар че не са в моя
полза, смятам, че са достатъчно.
За Началника на Затвора София, ИНСП. М.: Не оспорвам правното
основание, а съдържанието относно изразеното становище на лишения от
свобода за условно предсрочно освобождаване.
Представям актуална справка към днешна дата за фактически
изтърпяното: от работа, всичко и остатък за осъдения А..
ПРОКУРОРЪТ: Не оспорвам молбата.
ПРЕДОСТАВИ СЕ за запознаване на страните представената днес
справка.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приеме справката. Нямаме други
искания.
С оглед горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената днес актуална справка за
лишения от свобода.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се в н.ч.д. от л. 2 до 7 доклади,
2
становища и други, както и писмените доказателства в досието на лишения от
свобода.
ПРИКЛЮЧА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
За началника на Затвора - София ИНСП. М.: Изцяло поддържам
изразеното отрицателно становище на администрацията на затвора – София.
Относно това доколко се е поправил и превъзпитал лишения от свобода
А., изцяло отсъстват законовите формални предпоставки. Липса на резултати
от провежданата корекционна дейност, оценката на риска на лишения от
свобода е със завишени стойности, високи -82 точки. Същият е наказван
многократно по време на изтърпяване на наказанието си. Устройван е на
работа, непоследователен в действията си, освобождаван от работа. Бил е
записан за участие в учебна дейност, отказал се е от училище. Считам, че към
настоящия момент целите на наказанието не са постигнати, категорично.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да вземете решение, с което да не уважите така
подадената молба от лишения от свобода Н.А.. Независимо от факта, че е
спазена първата предпоставка на чл.70, ал. 1, т. 1 НК, а именно лишеният от
свобода да е излежал повече от ½ от така наложеното наказание.
Процедурата по чл. 70 НК е изключителна и би трябвало рядко да се
допуска, при изключителни обстоятелства, които да гарантират изпълненията
на целите на чл. 36 НК. В случая считам, че чисто формално, въз основа на
първата предпоставка, лишеният от свобода е подал такава молба и ето защо
тази молба, макар и допустима по закон, намирам за неоснователна, като
изцяло поддържам казаното от представителя на началника на затвора -
София. Не може да не се съобразим с тяхното мнение, още повече че при
лишения от свобода А. рискът от рецидив към днешна дата е реален. Ето
защо, моля да оставите молбата без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ А. ( в лична защита): Само по няколко точки ще се
изкажа, няма да Ви губя времето.
Първо, да, бях записан за училище и се отказах. А някой попита ли защо
се отказах? Никой не ме е попитал за причините, поради които прекъснах
образованието си. Отказах се, защото имаше 50-годишни, дори и по-
възрастни, деветокласници, които имаха сексуално отношение към
учителката. За мен това беше недопустимо и ми беше гнусно. Затова
напуснах и посочих причините, че поради това напускам училище. Това е
една от причините.
Второто нещо, тези мотиви, това, което е написано за мен, аз съм го чел
и друг път. Това е написано от инспектор „социална дейност“ от затвора, от
който бях преместен, с който имах конфликт. Точно поради това негативно
3
становище аз бях преместен от ЗО „Кремиковци“ в затвор с по-строг режим, а
именно в СЦЗ.
Още нещо ще Ви кажа – затворът не е поправителна институция, а
наказателна. Този господин тук, не Ви знам името добре (обръща се към
прокурора), и Вие също, г-н М., познавате ме много добре, те само четат по
документи, а реалността в затвора каква е? Искате ли да Ви кажа аз? Давам
Ви за пример себе си. Не се самоизтъквам, но аз съм етнически турчин и съм
между етносите – между цигани и българи аз се налага да се отбранявам и
няма как да не бъда манипулативен и агресивен, при положение че нито
надзирателите ти помагат, нито инспектор „социална дейност“. Същият този
господин зад мен – г-н М., който се произнася от името на администрацията,
много пъти ми е давал зелена карта, зелен път, да въздействам физически над
други лишени от свобода, когато съм бил кмет, ОРД – това са затворнически
длъжности. Разбирате ли? А сега казва, че не става, че поддържа становището
и мнението на еди кой си, което е становище, писано за мен преди година и
половина, когато съм преместен по наказание в друг затвор. Реалността в
затворите е съвсем друга.
Преките хора, които работят с нас и се наричат инспектор „социална
дейност“, те не работят с нас. Например там, където съм аз в момента, във ІІ
група СЦЗ отрядният ни ръководител, който отговаря пряко за нас и от чието
мнение зависи дали Вие ще се вслушате, той идва в 10:30 и си тръгва в 11:00
часа, като не приема в кабинета си никой.
Второ, постоянно ни се дава план на присъдата, което означава, че
трябва да ходим на училище, да ходим в библиотека, колективни, масови,
групови и т.н. Това означава да бъдем доносници – да се топим за по един
мобилен телефон и да печелим точки пред администрацията, като печелим
омразата на другите лишени от свобода и от там стават стълкновения,
физически сблъсъци и т.н.
Имам безброй наказания. Не съм ги обжалвал, защото през онези
години бях доволен да взема по-малко карцер, тъй като съм добре познат на
затворническата управа, а наказанията са ми били 90 %, дори винаги карцер.
Даже има случаи, в които мен са ме нападали в коридор, пълен с камери, и с
надзиратели. Надзирателите са заставали на моя страна, че аз съм бил
нападнат, трябва да се отбраня, тъй като те не могат да дойдат толкова бързо
да ме защитят мен от господа циганите, или ромите, ако предпочитате да ги
наричате, и въпреки това взимам наказание. А относно мобилните телефони,
аз имам безброй мобилни телефони. Това е нормално, защото всеки има
семейство – майка, жена, деца, и всеки иска да ги чуе.
Последно съм наказван май месец миналата година за притежание на
мобилен телефон. Все още имам мобилен телефон, дори и в този момент, в
килията. Ще бъда искрен с Вас. Все още имам телефон и се надявам да го
4
ползвам, тъй като трябва да го ползвам. Нямам текущи наказания, имам дори
награда, колкото и невероятно да Ви звучи. Дори работя като чистач на обща
баня във Втора група.
В момента съм на 34 години. 14 години лежа. Как бих могъл да имам
трудови навици, когато аз, реално погледнато, направих убийство на 20
години – почти дете, и отнех и собствения си живот. И ако излежа сега
присъдата си, това са още почти 5 години. Думата е твърде сложна за моя
език – деинституционализация, мисля, че се наричаше. Аз дори сънувам
затвора. Вие ме принуждавате да ставам рецидивист. Всичките ми близки
навън или ме забравиха, или измряха, или се преселиха в други държави. Аз
когато изляза от тук, дори и днес да ме пуснете, аз няма къде да отида. И ще
се принудя да бъда лош и да дръпна някое ланче в метрото, за да имам пари
за хотел, за цигари, за храна първата вечер, когато изляза. В това ли искате да
ме превърнете – в рецидивист?
Ако разпоредите проверка на работата на инспектор ИСДВР в
затворите, ще се убедите, че не е така, както го казват, или както този
господин чете само по документи.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на лишения от свобода А., че надзорът върху
законността в местата за лишаване от свобода се осъществява от
прокуратурата, както и че в ЗИНЗС е разписано това правило и задължение.
ОСЪДЕНИЯТ А.: Правата ни много добре се крият от нас – лишените
от свобода.
СЪДЪТ дава право на последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯ А.( последна дума): ИСДВР П.Ч. ми даде план на
присъдата, като ме накара да го разпиша и аз му казах, че няма да го разпиша,
защото тези твърдения не са верни – че се работи с мен, че ходя редовно на
психолог и т.н. Той ми каза, че няма да ме изкара на работа, ако не го разпиша
и се споразумяхме с него да разпиша плана на присъдата и да ме изкара на
работа като чистач обща баня.
Така и стана – в момента съм на работа благодарение на него,
благодарение на това, че ме изнуди да разпиша план на присъдата. План на
присъдата, който не се изпълнява. При най-голямо мое желание да се
променя, да бъда достоен член на обществото, на това гнило общество, бих
казал, аз не мога да го направя. Не и докато съм тука. Аз се налага да се браня
от цигани, налага се да се браня от българи, макар в личната ми карта да
пише, че съм българин, налага се да се браня от надзиратели, налага се да се
притеснявам и от хора като тях.
Знам, че няма да ме пуснете, ако искате, да не Ви губя времето, тъкмо
ще хвана обедния конвой.
5
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви определението си публично в
присъствието на страните по делото.
Производството е по реда на чл. 437 НПК и сл., образувано
докладваната по молба на лист 8 от делото от осъдения А. за условно
предсрочно освобождаване от остатъка от наказанието „Лишаване от
свобода“, което понастоящем търпи в СЦЗ.
Становището на представителя на началника на затвора и прокурора е,
че е налице първата от визираните в закона предпоставки – изтърпяно повече
от ½ от наложеното наказание „лишаване от свобода“, но липсват
доказателства за поправянето на осъдения, така че молбата му да бъде
уважена. Моли се същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Осъденият А. не се съгласява с изразените по-горе становища. Твърди,
че липсва каквато и да е корекционна дейност с лишените от свобода, в
частност и с него. Привежда примери за отношението към него специално по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за това че
работи понастоящем, начинът по който е подписан планът на присъдата.
Признава, че са му налагани наказания по време на изтърпяване на
лишаването от свобода. Не отрича, че е ползвал и ползва забранени в местата
за лишаване от свобода вещи и предмети, но твърди, че това е масова
практика.
Моли в местата за лишаване от свобода, в частност СЦЗ, да бъде
направена проверка за твърдените от него липса на каквито и да било
възпитателни, корекционни и други дейности или работа по плана за
изпълнение на присъдата със съответните отговорни служители.
СЪДЪТ като отчете тези становища и събраните по делото
доказателства, както и разпоредбите, относими към произнасянето му днес, а
именно посочените в чл. 437 и сл. до 440 НПК, както и чл.70 ал. 1 НК, намира
за установено следното:
Съобразно данните по делото, е видно, че с присъда на СГС,
Наказателно отделение, 26 състав от 26.06.2009 г., впоследствие изменена от
Апелативен съд - София с Решение № 8/08.03.2010 г. по ВНОХД № 691/2009
г., на същия му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 19
години за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, вр. чл. 198,
ал. 1, предл. 1 НК, като е зачетено приспаднато времето на предварителния
арест и „Задържането под стража“, считано от 03.08.2007 г. до влизане на
присъдата в сила и е постановен първоначален „строг“ режим за изтърпяване
на наложеното наказание във връзка с цитираното НОХД № 2098 по описа на
СГС за 2008 г.
Съобразно последните изчисления, касателно така наложеното
наказание 19 години „лишаване от свобода“, е видно, че към днешна дата
6
осъденият А. е изтърпял фактически 13 години, 10 месеца и 28 дни. От
работа има 4 месеца и осем дни. Всичко 14 години, 3 месеца има остатък 4
години, 8 месеца и 24 дни.
Съобразно това, може да се заключи, че първата от визираните
предпоставки, по която не се спори, във връзка с чл.70, ал.1 НК, а именно за
изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание „лишаване от свобода“, по
отношение на този осъден – А., е налице.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК изисква също така за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното наказание да са налице и доказателства за поправянето на
осъдения и които доказателства следва да се съдържат в досието на лишения
от свобода, в т. ч. в докладите, становищата, план за изпълнение на
присъдата, награди, работа и др., които следва да бъдат отчетени за преценка
дали е налице и втората кумулативно предвидена в закона предпоставка.
Съдът отбелязва, че е изискал данни дали осъденият А. преди е подавал
молба за условно предсрочно освобождаване. Констатира се, както от досието
му, така и във връзка с предоставения протокол от 02.12.2019 г. по НЧД №
4537/ 2019г. по описа на СГС, НО, 14 състав, че определението е влязло в
сила на 10.12.2019 г. и със същото е оставена без уважение молбата на А. за
условно предсрочно освобождаване. Съобразно разпоредбите в закона, в срок
от 6 месеца от посочената дата, А. не е имал право да подава друга молба за
условно предсрочно освобождаване, тъй като би се явила недопустима.
Този срок е минал, но съдът се спира на това определение, за да
прецени от последното произнасяне на съдебния състав и до настоящия
момент какво е било поведението, разбира се, и през целия престой в местата
за лишаване от свобода, на А..
При тази преценка съдът отчете отразените данни в досието на лишения
от свобода за налагани му наказания, включително през 2020 година –
дисциплинарни такива, които той признава, че не атакувал същите по
предвиден в закона ред, в т.ч. и заповеди за отнемане в полза на фонд
„Затворно дело“ мобилен телефон, зарядно устройство, USB кабел от
13.07.2020 г., от 25.06.2020 г. наказание „изолиране в наказателна килия“ за
срок от 2 денонощия, а от 12.05.2020 г. – „изолиране в наказателна килия“ за
срок от 7 денонощия.
Съдът, отчете и отразеното в докладите, придружаващи молбата и
съставени за нуждите на днешното производство, видно от които
първоначалната оценка на риска е била среден риск от рецидив 75 точки, като
видно от л. 4 от н.ч.д. същата първоначална оценка на риска от рецидив е
завишена на 82 точки – висок риск от рецидив, с изразени проблемни зони
„отношение към правонарушението“, „трудова заетост“ – с периоди на
нестабилна работа и неизградени трудови навици; слаби социални умения,
7
липса на уважение и чести конфликти, наличие на враждебни нагласи,
неумение да контролира гнева си; липсват адекватни способности за
разпознаване на проблемите.
Посочено е, че провежданата корекционна работа с осъдения до
момента не установява промяна по отношение на риска от вреди за
обществото, който остава във високите стойности. Лишеният от свобода не е
работил на външни работни обекти, нито е получавал награда „домашен
отпуск“. Не е преминал етапите на „прогресивната система“ – не е преместен
в затворническо заведение от открит тип, на „общ“ или „лек“ режим. Не е
пребивавал на работа извън местата за лишаване от свобода без охрана.
Вярно е, че се констатират и приложени заповеди за награди, актуални
към 23.12.2020 г. – писмена похвала.
Становището на лишения от свобода в днешното съдебно заседание е,
че няма как становищата да са положителни за него, предвид липсата на
каквато и да било корекционна дейност, на възможност да работи, което не
му позволява да изгради трудови навици. Счита, че продължаването на
изпълнението на това наказание „лишаване от свобода“, без да му бъде
разрешено условно предсрочно освобождаване, фактически прави така, че
при напускането му, дори по изтърпяване, на местата за лишаване от свобода,
той отново да се върне към предишния си начин на живот.
Съдът, макар и да отчита искреността на А. в днешното съдебно
заседание, който признава неблагоприятни за себе си обстоятелства, в това
число притежанието на забранени вещи, както се посочи по-горе и към
настоящия момент в килията му, намира, че еднозначни, категорични
доказателства за поправянето на лишения от свобода А. по време на престоя
му в местата за лишаване от свобода, във връзка с наложеното му наказание
от 19 години „лишаване от свобода“, не се констатират. Доказателствата за
поправянето на лишения от свобода, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване, следва да са категорични по своя характер.
Видно е, че по време на изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ от началото до настоящия момент са налице само 4 месеца и 8 дни
работа. Налице са агресивни прояви, за които са му налагани наказания,
като съдът се спира само на тези, които са в по-близък период от време, без
останалите от началото на наказанието „лишаване от свобода“ и
изпълнението му да ги коментира.
Не се съгласява, тъй като липсват каквито и да било доказателства, с
изразеното от А., че в местата за лишаване от свобода не се извършва
корекционна дейност, като всъщност от неговото становище и изявление
може да се направи извод, че той е абдикирал от задължението сам да осъзнае
необходимостта от промяна на поведението си, мисленето, отношението към
правонарушението, като разчита на външно въздействие изцяло, а не и на
8
собствени усилия в тази насока.
Отношението му към правонарушението е видно и във връзка с
изразеното становище, че ако продължи изтърпяването на наказанието
„лишаване от свобода“, той при освобождаването му би бил поставен в
такива условия, че да извърши ново престъпление, доколкото липсва работа
или други материални условия, за да започне живота си отначало.
При условие, че е на една сравнително млада възраст, здрав човек,
становището му, че липсват каквито и да било начини за законно
придобиване на парични средства чрез полагане на труд, допълнително сочи
за незавършил корекционен процес, в тази връзка СЪДЪТ споделя изцяло
становището на затворническата администрация, че се констатира висок риск
от рецидив за останалите членове на обществото при условно предсрочно
освобождаване на този лишен от свобода.
Целите на наказанието към настоящия момент по чл. 36 НК съдът
счита, че не са изпълнени.
В конкретния случай, с оглед така посочените по-горе данни и
доказателства, смисълът, целта и духа на разпоредбите в посочените по-горе
текстове от закона и въз основа на вътрешното му убеждение, съдът счита, че
липсват каквито и да било основания, които да сочат, че този лишен от
свобода следва да бъде условно предсрочно освободен.
Такова развитие на производството би било възможно, в случай че
поведението му в местата за лишаване от свобода от началото на изтърпяване
на наказанието до настоящия момент би било безукорно и това е така с оглед
наличния акт на осъждане за изключително тежко престъпление, както и че е
показал положително отношение към труда и други положителни прояви.
В конкретния случай така посоченото непоследователно, колебливо
поведение, на моменти драстично в нарушение на правилника и реда за
местата за лишаване от свобода, макар и със спорадични положителни
прояви, не позволяват на този съдебен състав да уважи молбата.
ВОДЕН от изложеното и на основание чл. 440 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н. Н. АХМ. (с
установена по делото самоличност) за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието, което понастоящем търпи по НОХД
№ 2098/2008 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 26
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред Апелативен съд – София по реда на Глава 22 от НПК.
9
Препис от протокола, след изготвянето му, да се изпрати на осъдения в
местата за лишаване от свобода.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.10
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10