№ 5024
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100103501 по описа за 2024 година
Ищецът Б. И. А. твърди в исковата молба, че е титуляр на парично вземане в размер
на 200 000 лева, за което му е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 16045/2021 г. по описа на СРС, 148 с-в, срещу длъжника С. Т.
Б.. Вземането произтича от договор за заем, сключен между страните на 03.01.2020 г.
Заявява, че в изпълнение на договора за заем, на 13.01.2020 г. ищецът предал на ответника
сума в размер 200 000 лв., за което последният му издал разписка за получената сума и запис
на заповед, с който се задължил безусловно, неотменимо и без протест да плати на ищеца
сума в размер на 200 000 лева на падежа 12.03.2020 г. Твърди, че въпреки отправените
покани, ответникът не върнал дадената му в заем сума, поради което ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на издадения
запис на заповед.
По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 16045/2021 г. на СРС, 148 с-в,
в полза на ищеца били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
от 29.05.2021 г., въз основа с които било образувано изпълнително дело № 1898/2021 г. по
описа на ЧСИ М.П., peг. № 851 на КЧСИ. Срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от ответника от 02.09.2023 г. С разпореждане от 06.06.2023 г.
заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на иск по чл. 415 от ГПК в
едномесечен срок с предупреждението, че при неизпълнение заповедта за изпълнение ще
бъде обезсилена.
Ето защо, моли вземането му в размер на 200 000 лв. по така посочения запис на
заповед да бъде установено по отношение на ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното плащане.
1
С определение № 20110623/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 16045/2021 г. по описа на СРС,
като е приел, че в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на
иск за установяване на вземанията, заповедният съд е обезсилил издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Определението е влязло в законна сила на 05.01.2024 г.,
съгласно отбелязването.
С определение № 2340/27.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1389/2024 г. на ВКС е оставена без
разглеждане молбата на ищеца от 27.03.2024 г. за отмяна на Определение №
20110623/11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 16045/2021 г. на СРС, с което се обезсилват издадените
по същото дело заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Б..
С определение от 02.11.2024 г. по ч.гр.д. № 16045 по описа за 2021 г. на СРС, 148
състав, е оставено без разглеждане като недопустимо искането на заявителя за
възстановяване на срока за подаване на установителен иск по чл. 422 от ГПК.
С молба от 11.10.2024 г. по настоящото дело на осн. чл. 214 от ГПК ищецът е заявил
искане за преминаване от установителен към иск за осъждане на ответника да му заплати
сума в размер на 200 000 лв., дължима по издадения от последния запис на заповед, ведно с
лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. Т. Б. е депозирал писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Оспорва истинността на всички
представени с исковата молба писмени доказателства - договор за заем, запис на заповед и
разписка, и моли да се открие производство по оспорването им по чл. 193 ГПК.
Отрича да познава ищеца, както и да е получавал от него или от друго лице
претендираните суми в брой или по банков път. Отрича да се е нуждаел от заем в подобен
размер, доколкото бил добре обезпечен материално, тъй като разполагал недвижими имоти в
с. Лозен и гр. София, както и с банков влог на значителна стойност.
Навежда възражение за унищожаемост на договора за заем от 03.01.2020 г. на осн.
чл. 29, ал. 1 от ЗЗД – поради измама, като заявява, че при подписването на процесния
договор за заем, разписката и записа на заповед, умишлено е бил въведен в заблуждение от
дъщеря си В.Б.П. относно значението и правните последици от подписването на тези
документи. Излага, че преди да влошат отношенията си, дъщеря му В. го помолила да
подпише договор за заем в размер на 100 лв. и договор за поръчителство по същия заем, за
да й помогне тя, като служител на небанкова финансова институция, да постигане
минималната норма за отпуснати месечни кредити. В тази връзка В. дала на ответника
значителен брой документи, които той подписал без да прочете, смятайки, че подписва
договора за заем от 100 лева, с който се запознал преди това. Допуска възможността тогава
да е подписал представените по настоящото дело договор за заем, разписка и запис на
заповед. Заявява, че по случая се води разследване по пр. пр. № 24784/2021 г. по описа на
СРП. Алтернативно, навежда възражение за нищожност на договора за заем от 03.01.2020 г.
на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради липса на съгласие за сключването му. Претендира
разноски.
2
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа страна следното:
По приложеното заповедно дело № 16045/2021 г. по описа на СРС се намира запис на
заповед (лист 19), с който С. Т. Б. се е задължил безусловно, неотменимо и без протест да
плати на 12.03.2020 г. на Б. И. А. сумата от 200 000 лева. В текста на документа се съдържа
наименованието „запис на заповед“, посочени са място и дата на издаване – гр. София,
13.01.2020 г. падежът е на определена дата – 12.03.2020 г. Положени са подпис и са
изписани имена за издателя С. Т. Б., съгласно посоченото в документа.
По делото е приет писмен договор за заем от 03.01.2020 г., сключен между страните, с
който заемодателят Б. И. А. се е задължил в срок до 15.01.2020 г. да предаде на заемателя С.
Т. Б. сума в размер на 600 000 лв., който се задължава да я върне в срок до 12.03.2020 г. в
брой или по банков път. Уговорено е, че задълженията на заемателя се обезпечават с
издаване на запис на заповед за всяка получена сума, ако сумата се получава на части или за
общият размер, като при всяко положение записът е с падеж, края на срока на настоящият
договор.
Приложена е разписка с която ответникът е декларирал, че на 13.01.2020 г. в гр.
София е получил в брой от ищеца сумата от 200 000 лева в изпълнение на Договор за заем
от 03.01.2020 г. Положен е подпис и са изписани ръкописно две имена за С. Б..
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 538, ал. 1
ТЗ за сумата от 200 000 лева, представляваща задължение по издаден от длъжника запис на
заповед, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 25.03.2024г. до окончателното плащане /съгласно направеното от ищеца изменение
на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК с молба от 11.10.2024г./.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните,
при която основанието е извън съдържанието на документа. Доказването на каузално
правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на
въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи възражения, относими към
погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на
каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в
съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка от страните доказва
фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за
съществуването или несъществуването на менителничното вземане.
Ето защо, с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест по
следния начин: в тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно менителнично
правоотношение, произтичащо от процесния запис на заповед и настъпването на
изискуемостта на процесното задължение по отношение на ответника, както и въведеното
от него в предмета на делото каузално правоотношение по валидно сключен между страните
3
договор за заем, а именно - че сумата от 200 000 лева е предадена на ответника и че същата е
предадена въз основа на договор за заем. Ответникът носи тежестта да установи
възраженията си за нищожност, респ. унищожаемост на каузалния договор за заем,
задължението за връщане на сумата по който се твърди да е било обезпечено с процесния
запис на заповед. В този смисъл, в тежест на ответника е да установи, че договорът за заем е
бил сключен от него без намерение да се обвързва от последиците му, респ., че е бил
подведен да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Съдът намира, че представеният по делото документ, озаглавен „запис на заповед“ е
редовен от външна страна. Той отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ и представлява
запис на заповед, с който ответникът С. Т. Б. като издател, на 13.01.2020 г. неотменимо и
безусловно, без протест, се е задължил да заплати на ищеца като поемател сумата от 200 000
лева. Падежът на ценната книга е 12.03.2020 г. – падеж по чл. 486, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
От ангажираните писмени доказателства – договор за заем и разписка - се установява
валидното кузално правоотношение между страните по договор за заем, във връзка с който
ищецът е предал сумата от 200 000 лв. на ответника, който я е получил срещу разписка.
В рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК за проверка на авторството
на оспорените документи – запис на заповед от 13.01.2020г., договор за заем от 03.01.2020г.
и разписка от 13.01.2020г. в частта относно положения от името на ответника подпис и
ръкописно изписаните му имена, доказателствената тежест за установяване неистинността
на документите е възложена на ответника на осн. чл.193, ал.1, изр. първо от ГПК.
Оспорването не беше проведено успешно. Въпреки дадените указания и осигурената
за това възможност, ответникът, редовно призован за о.с.з. по реда на чл.41, ал.1 от ГПК, не
е предприел никакви процесуални действия, вкл. не е внесъл депозита за разноски по
назначената съдебно-графологична експертиза, при което с протоколно определение на съда
от 04.07.2025г. същата е заличена. В хода на делото не са ангажирани доказателства във
връзка с наведените възражения за нищожност и унищожаемост на каузалното
правоотношение. Ангажираните към писмения отговор 2 бр. епикризи, нотариално заверена
декларация от 18.01.2021 г. на нотариус Д.А., рег. № 595 на НК, жалба от 08.06.2021 г. до
Софийска районна прокуратура, договор за паричен заем № 4016692 от 29.12.2020 г. и
договор за поръчителство № 4016692 от 29.12.2020 г., не са от естество да обусловят извод за
основателност на наведените възражения, защото не установяват факти, пряко сочещи на
липса на съгласие за сключването на процесния договор за заем, или за измама на ответника
при неговото сключване.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и сторените по делото
разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото
възлизат на сума в общ размер на 12 500 лв., от които 4 500 лв. – платено адв.
възнаграждение и 8 000 лв. държавна такса.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Б., ЕГН ********** от гр. София, ул. „******** да заплати на Б. И.
А., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „******** сумата от 200 000 лева, дължима по запис
на заповед от 13.01.2020г., издаден от С. Т. Б., с падеж 12.03.2020г.., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 25.03.2024г. до окончателното
плащане, както и сумата от 12 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5