Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 22.02.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1573 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание – чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.

 

Предявен е иск от ************ със седалище и адрес: *******, представляван заедно от Изпълнителни директори Б.М. и С.С., съдебен адрес:***, офис 9, адв. Е.Г., срещу Н.П.Н., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да възстанови на ищеца сумата, предмет на исковата молба, представляваща платено от него обезщетение по щета.

Искът е с правно основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./.

Ищецът твърди, че ************ на основание чл.288а ал.1 т 1 от Кодекса за застраховането / отм/, сега чл.559 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 година /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, е възстановил по щета №120392/25.07.2013 год. изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Италия обезщетения за имуществени вреди в размер на 3 761,33 лв. / 1923,14 евро/, за увредения при ПТП, настъпило на 25.03.2012 год. в гр. Граняно, обл. Неапол, Р. Италия – л.а., м. Ауди А3, рег. № DM 453 WB, собственост на Микела Синчиняно от гр. Граняно.

Виновен за катастрофата бил ответникът Н. Георгиев Н., който управлявайки л.а. м. Форд, мод. Ескорт с ДК№ М 0358 ВВ, в гр. Граняно, по ул. Куарантола, при приближаване кръстовището с ул. Деи Сеполкри, отнел предимство на правомерно движещото се МПС-2 – л.а., м. Ауди А3, рег. № DM 453 WB, като го ударил в дясната странична част  и така причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ сега чл.490 от КЗ ответникът  управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Към ответника  е била отправена покана да възстанови платеното от ************, но лицето не е погасило задълженията си.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 761,33 лв., представляваща възстановените  от ************ по щета № по щета №120392/25.07.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /07.08.2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

 

Писмен отговор от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Ц. П., МАК.

В отговора си ответникът счита исковата ретенция за погасена по давност и затова го оспорва, като моли искът да бъде отхвърлен.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, по иска с правно основание – чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./, в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника като водач на МПС, е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия автомобил на лицето, получило обезщетение от ГФ, че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, и че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил претендираното  обезщетение.

Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните няма спорни фактически твърдения. Указал е на ответника, че ще следва да установи възражението си за давност, изтекла в негова полза.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Е.Г.,***, редовно упълномощена, която поддържа исковете по основание и размер. Претендира разноски.

Ответникът Н.П.Н. се представлява от особения си представител, адв. Ц. П., МАК, който оспорва иска по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 25.03.2012 год. е съставен в гр. Граняно, обл. Неапол, Италия, Протокол за ПТП, настъпило на кръстовището между улиците Куарантола и Деи Сеполкри, между л.а., м. Ауди А3, рег. № DM453WB и ла., м. Форд Ескорт, рег. № М 03 58 ВВ, управляван от отв. Н.П.Н.. Причината за катастрофата е установена от компетентните италиански власти като неспазване на предимство от страна на ответника.

При катастрофата л.а., м. Ауди А3 бил увреден – причинена щета на предна и задна десни врати, преден и заден десен калник. За лекия автомобил, м. Форд Ескорт е представена застрахователна полица, издадена от ЗК Лев Инс № 22111890560082, валидна от 10.10.2011 год. до м. 07.2012 год.

След извършена справка в информационните масиви на ищеца се установило, че застраховката на управлявания от ответника автомобил е прекратена на 06.02.2012 год. поради неплащане на вноска по застрахователната полица.

По заведената щета № GF-12-826-І, на 04.07.2013 год. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи изплатило обещетение в общ азмер на 1923,14 евро, от които 1300 евро – обезщетение, 600,14 евро – сума по фактура и 23,00 евро – банкови такси и с писмо от 25.07.2013 год. предявило претенция за възстановяване към иеца ************.

С преводно нареждане от 05.08.2013 год. ищецът възстановил на НББАЗ сумата от 3761,33 лв.

На 22.03.2018 год. на ответника била изпратена регресна покана, за възстановяване в едномесечен срок от получаването й сумата от 3761,58 лв.

Поканата е получена от ответника на 11.04.2018 год. чрез Г. П. Г., живущ на адреса и лице от домакинството.

Плащане не последвало.

Настоящият иск е заведен на 06.08.2018 год.  (видно от известието за доставяне).

По горнит№ GF-12-826-І № GF-12-826-І е факти не се спори.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 761,33 лв., представляваща възстановените  от ************ по щета №120392/25.07.2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба /07.08.2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният иск е с правно основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./

Искът е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на осн. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./, с платежно нареждане от 05.08.2013 год., за имуществените вреди по щета № GF-12-826-І  ищецът е превел по сметка на НББАЗ исковата сума, която Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е заплатило на Националното бюро на Италия.

Ищецът е упражнил предоставеното му от закона суброгационно право да предяви иск по чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. «б» от КЗ /отм./.

Съгласно посочената разпоредба на чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят.

Съгласно нормата на чл.288а,ал.3 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 се прилага чл.288,ал.12 и ал.14 от КЗ /отм./, според който след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, според която разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал.1,т.1 и ал.2.

В случая се установяват от приетите по делото писмени доказателства наличието на елементите от фактическия състав на чл.288,ал.12 във вр. ал.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.288а,ал.3 във вр. чл.288а,ал.1,т.1 от КЗ по отношение претенцията на ищеца за възстановяване от ответника на изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, платено от компенсационен орган на държава членка на увреденото лице за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, а именно: настъпило ПТП на 25.03.2012 год. е съставен в гр. Граняно, обл. Неапол, Италия, Протокол за ПТП, настъпило на кръстовището между улиците Куарантола и Деи Сеполкри, между л.а., м. Ауди А3, рег. № DM453WB и ла., м. Форд Ескорт, рег. № М 03 58 ВВ, управляван от отв. Н.П.Н. ***.

Автомобилът,  собственост и управляван от ответника към момента на ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилиста. При произшествието са причинени имуществени щети на другия автомобил.

Виновен за възникналото ПТП е водачът на МПС, м. Форд Ескорт, чиито водач не е спазил правилата за предимство.

Установява се по делото също, че отв. Н. Н.  е управлявал посоченият по-горе автомобил по време на ПТП-то – именно той е подписал протокола за ПТП, описани са данните от свидетелството му за правоуправление.

Обезщетенията са изплатени – от НББАЗ –на Националното бюро на Италия и от ищеца – на НББАЗ.

След като ищецът е възстановил сумата, изплатена от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, ответникът дължи връщане на платената сума на Гаранционния фонд на основание чл.288,ал.12 от КЗ /отм./. Този иск е регресен и принадлежи на Гаранционния фонд, който е възстановил изплатеното от компенсационния орган на увреденото лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, тъй като причинителят не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за управляваното от него МПС, и встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Въведеното от ответника възражение за давност е неоснователно. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е възстановил на НББАЗ исковата сума на 05.08.2013 год., от която дата за него е възникнало правото на регресен иск срещу ответника.

Искът е подаден на 06.08.2018 год. – след  изтичането на петгодишния давностен срок.

Давностният срок, погасяващ регресното вземане на застрахователя е общият петгодишен давностен срок, уреден в чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давноста започва да тече, от момента, в който вземането стане изискуемо. Това е момента, от който застрахователят е изпълнил чуждото задължение и е обезщетил увредения собственик като е заплатил обезщетение за щетата. От този момент застрахователят е встъпил в правата на увредения собственик и е можел да реализира регресното си право, като търси възстановяване на изплатеното обезщетение от увреждащото лице.

Следователно това е моментът, от който правото е можело да бъде упражнено и моментът от който започва да тече давността, погасяваща това право при бездействие на носителя му.

В този смисъл е и задължителната за районните и въззивни съдилища практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 53/2009 г., по т.д. № 356/2008 г. на І ТО, решение 173/2009 г. по т.д. 455/2009 г. на І ТО, както и определение № 493/2009 г., по т.д. 321/2009 г. на ІІ ТО на ВКС.

С оглед изложеното съдът приема, че регресното право на въззивника е породено на 05.08.2013 г. и би било погасено по давност ако не е било съдебно предявено до 05.08.2018 г.

В случая исковата молба е подадена на 06.08.2018 г., т.е. след посочената дата, но тъй като 05.08.2018 год. е неприсъствен ден, неделя, то и 06.08.2018 год. е последния ден от срока, поради което и правото на иск на ищеца не е погасено по давност.

Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно и искът следва да уважи.

За разноските:

При този изход от делото, ответникът, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените във връзка с делото разноски за държавна такса /150,40 лв./ и за особен представител на ответника /493,27 лв./, или общо 643,67 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА  Н.П.Н., ЕГН **********,***, на основание чл.559, ал.3 вр.чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, /чл.288а,ал.3 от КЗ във вр.с чл.288,ал.12 от КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, да заплати на ************ със седалище и адрес: ********, представляван от Изпълнителния директор и Председател на УС Б.И.М.,  сумата от 3 761,33 лв. (три хиляди седемстотин шестдесет и един лева, 33 ст.), представляваща възстановеното  от ************ по щета № 120392/25.07.2013 год. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (06.08.2018 год.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 643,67 лв. (шестстотин четиридесет и три лева, 67 ст.) разноски за водене на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

Районен съдия: