Решение по т. дело №2307/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1792
Дата: 17 декември 2025 г.
Съдия: Радостина Данаилова
Дело: 20241100902307
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1792
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100902307 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ от
„Авиора Легал“ ООД срещу „СТАЛ 2007“ ЕООД за установяване, че
ответникът, в качеството му на издател на запис на заповед, издаден на
01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., като правата по него са прехвърлени от
първоначалния поемател – В.И.Г. в полза на „Авиора Легал“ ООД с джиро от
17.05.2024 г., дължи на ищеца сумата по записа от 500 000 евро, за което е
вземане е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Ищецът „Авиора Легал“ ООД твърди в исковата молба, че на 01.02.2017 г.
ответникът „СТАЛ 2007“ ЕООД издал в полза на В.И.Г., в качеството на
поемател, запис на заповед, като с него ответникът се задължил безусловно,
неотменимо и без протест да заплати на Г. сума в размер от 500 000 евро, с
падеж на определена дата - 01.02.2022 г. и място на плащане – гр. София, кв.
„********. Посочва, че на 17.05.2024 г., чрез джиро, вземането по записа на
заповед било прехвърлено от поемателя - В.И.Г. на ищцовото дружество, като
падежът на процесния запис на заповед бил настъпил на 01.02.2022 г., но
сумата по записа на заповед не била заплатена от ответника. За вземанията по
ценната книга ищецът подал заявление по реда на чл. 417 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № 45274/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 170-ти
състав., по което били издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 25920 от 18.08.2024
г. и изпълнителен лист № 19468 от 18.08.2024 г., за сумите: 500 000 евро -
вземане по Запис на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; 19 558,30 лв. - държавна такса;
1
29 049,96 лв. - адвокатско възнаграждение. Длъжникът възразил
своевременно срещу съществуването на това вземане, поради което се иска
установяването му. Претендират се разноските за заповедното и исковото
производства.
Ответникът „СТАЛ 2007“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който оспорва иска. Посочва, че срещу ответното
дружество били инициирани общо 7 производства, касаещи идентични записи
на заповед на обща стойност 3 250 000 евро, на които бил придаден вид, че са
съставени и подписани от С. И. А. приживе, докато е бил управител на
дружеството, като никъде в съдържанието на нито един от така издадените
записи на заповед не присъствал ръкописен текст, в т.ч. изписване на името на
управителя – А., а само наподобяване на подпис, който подпис не е на С. А.,
нито текстът е създаден от него. Всички записи били с идентично
съдържание, с една и съща дата на издаване и падеж, като правата по тях били
прехвърлени с джиро отново на една и същата дата – 16.05.2024 г. на
ищцовото дружество. Същевременно дружеството, в чиято полза правата по
тези записи на заповед са били джиросани, било регистрирано в ТРРЮЛНЦ
ден по-рано.
Ответникът оспорва факта С. А. да е издавал приживе какъвто и да е запис
на заповед, било в полза на В. Г., която биладлъжник на ответника. Сочи, че
никога не е вземал заеми и никога не е имал в баланса си подобни задължения,
а всичките баланси били заверени от одитор. Ответникът твърди, че
информирал компетентните органи, прокуратурата и полицията, а целта на
джиратаря „Авиора Легал“ ООД била да освободи от отговорност В. Г. и да се
ползва от привилегията на чл. 465 ТЗ, даваща право на джиратаря срещу него
да не могат да се противопоставят възражения във връзка с първоначалния
поемател.
Ответникът прави възражение за валидността на джирото, като счита
същото за нищожно. Поддържа, че джирантът В.И.Г. не е била в съС.ие да
разбира свойството и значението на извършеното при прехвърляне на
менителничния ефект, тъй като страдала от физически и душевни
заболявания, които я правели недееспособна. Процесното джиро било
нищожна едностранна сделка, тъй като заобикаляла българското и
европейското законодателство, в частта му, касаеща прехвърляне и събиране
на вземания от трети лица.
Ответникът счита, че процесният запис на заповед е нищожен, тъй като не
съдържа предвидените в закона реквизити. Посочва, че не било посочено
мястото на издаване, а само гр. София, а посочването на седалището и адреса
на управление на дружеството-ответник не можело да доведе до извод, че това
е мястото на издаване. Счита, че плащането на сумата по записа на заповед в
брой по седалището на дружеството било невъзможно и в нарушение на
Закона за ограничаване на плащанията в брой поради големия размер на
сумата следователно не бил посочен възможен начин на плащане на
2
дължимото.
Счита, че е налице неяснота по отношение на това кой и в какво качество
издава записа на заповед – дали С. А. се е задължил лично или в качеството си
на управител на юридическото лице, което води до липсата на реквизит.
В условията на евентуалност ответникът противопоставя на ищеца и
относително възражение за несъществуване на паричен дълг в размера,
посочен в ефекта. Сочи се, че В. Г. никога не е била носител на подобно
вземане към ответника, не е имала никакви дружествени отношения със
същия, което да издава евентуални намерения за бъдещо прехвърляне на
имущество от дружеството в нейна полза, като не се намира и в родствена
близост със С. А., а ищецът-джиратар е недобросъвестен, тъй като е придобил
7 записа на заповед без да заплати нищо за придобиването им и без да
провери наличието на каузално правоотношение между издател и джирант.
Поддържа възражение за погасяване по давност на вземането по цитирания
запис на заповед.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответника, като счита, че са неотносими към предмета на делото, като оспорва
да съществува изискване за саморъчно изписване на името на издателя, да е
налице неяснота относно качеството на лицето С. А., тъй като към датата на
издаване на процесния запис на заповед – 01.02.2017 г., същият бил вписан
като управител по партидата на „А. и Сие“ ЕООД в Търговския регистър.
Доводите относно счетоводство счита да се без значение за възникването и
съществуването на вземанията по записа на заповед, както и доводите за
физически и душевни заболявания на джиранта В. Г..Счита, че записът на
заповед притежава всички изискуеми от закона реквизити и вземанията по
него не са погасени по давност, тъй като от падежа до подаване на
заявлението за издаване на заповед не са изтекли три години.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже качеството си на приносител по редовен от
външна страна запис на заповед, качеството на издател на записа на заповед
на ответника, валидно извършеното прехвърляне на вземането по записа на
заповед чрез джиро от В.И.Г. в полза на ищеца, настъпване на изискуемостта
на паричното задължение по така издадения запис на заповед.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за неавтентичност на
издадената ценна книга, за нищожност на записа на заповед и на джирото,
както и че текстът е изпълнен след полагане на подписа и несъобразно с
уговореното с издателя.
В заповедното производство е представен в оригинал запис на заповед, с
посочена дата на издаване 01.02.2017 г. и падеж 01.02.2022 г., за сумата от
500000 евро, съдържащ изявление за безусловно поемане на задължение от
Стал 2007 ЕООД, като издател, за плащане на падежа на посочената сума в
3
полза на В.И.Г., като документът носи подпис за С. И. А., посочен в текста му
като управител и едноличен собственик на капитала на Стал 2007 ЕООД. На
гърба на ценната книга е обективирано с ръкописен текст джиро от
16.05.2024г., с което поемателят В. Г. прехвърля правата по нея в полза на
Авиора Легал ООД.
Основното възражение на ответника е относно авторството на положения
подпис под ценната книга от името на издателя й.
По делото са изслушани две заключения на съдебно-техническа и
графическа експертиза, които са еднопосочни и категорични, че записът на
заповед, на който са основани претенциите, не е подписан от посочения в него
автор С. И. А., в качеството му на законен представител на Стал 2007 ЕООД.
Двете заключения съдържат ясно и подробно изложение на извършените
изследвания на оспорения подпис, както и на множество сравнителни
образци, посочени от двете страни, включително посочени и представени от
ответника, като и двете установяват, че всички сравнителни образци са
подписани от едно и също лице, посочено като автор на подписите в тях, а
именно С. А.. И двете заключения съдържат подробни разяснения кои са
изследваните признаци, кои са приети за общи, кои за частни и защо, в кои е
налице сходство или различие и в каква степен, като са извършени разделни и
сравнителни изследвания и изводите са онагледени със снимков материал,
включително с увеличение и под инфрачервена светлина. Въз основа на
извършените изследвания и установените различия по общи признаци / степен
на обработеност, темп на движенията, натиск и степен на свързаност/ и в
частните признаци / форма, направление на движението и пространствено
разположение и разместване на движението по вертикала на отделни
елементи/, които и двете вещи лица приемат за достатъчни по количество и
значение, заключенията формират идентични изводи, че положеният от името
на С. А. подпис под записа на заповед, на който се основават вземанията на
ищеца по делото, не е положен от него, а представлява имитация на подписа
му.
Неоснователни са възраженията на ответника в съдебно заседание и в
писмената му защита, че двете заключения не са обосновани, нито обективни,
нито формулират собствени изводи, а използват идентични изрази и фрази,
тъй като подобна оценка не съответства изобщо на съдържанието им, нито по
делото се твърдят някакви други факти, които да обосноват изводи за
некомпетентност или заинтересованост на вещите лица, поради което и съдът
приема изводите на двете експертизи за обосновани и обективни. Като ги
възприема изцяло, съдът приема по делото за доказано направеното от
ответника оспорване на авторството на подписа под процесния запис на
заповед, респективно приема, че въз основа на него задължения за Стал 2007
ЕООД не са възникнали и искът за установяване на такива задължения е
неоснователен, като е безпредметно да се обсъждат останалите възражения на
ответника.
4
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е
претендирал такива, но представените доказателства не установяват да е
извършил реално заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение,
поради което и съдът не присъжда разноски. Представените са платежно
нареждане за извършено плащане от дружеството ТБК 2017 г. в полза на Джи
Ем Интерконсулт ЕООД по фактура, издадена от последното дружество, която
също е представена, като посочените субекти нямат никаква връзка, нито със
страните по делото, нито с адвоката, осъществил процесуално
представителство, а по аргумент от чл.78 ГПК на присъждане подлежат само
направени от страна по делото разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Авиора Легал“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.Христо Белчев, № 22 Б, ет.1,
ап.1 срещу Стал 2007 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.Горна Баня, ул.639, № 9, установителен иск с
правна квалификация чл. 422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.538, ал. 1 ТЗ, за
установяване вземанe на ищеца срещу ответника, в качеството му на издател,
по запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г. за сумата
по записа от 500 000 евро, като правата по него са прехвърлени от
първоначалния поемател – В.И.Г. в полза на „Авиора Легал“ ООД с джиро от
17.05.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 45274/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 170-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5