Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 08.03.2017г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2715/2016г., по описа на
Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между „* и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта * от *, по силата
на който на последния е отпуснат кредит в размер на 6000 лв. Твърди се, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора като е изплатил на ответника горепосочената сума по
посочена от него банкова сметка. ***, че длъжникът се е задължил да върне
предоставената сума заедно с начисленото оскъпяване в общ размер на 15444,60
лв. на 60 месечни вноски по 257,41 лв. в срок до 20.08.2020г. Ищецът твърди, че
ответникът не е погасил нито една от дължимите вноски. Навеждат
се доводи, че съгласно * и Протокол №11 от 08.04.2016г., горепосочените
вземания по договора, валидно са прехвърлени на ищеца от *. Изтъква се, че
първоначалният кредитор е упълномощил ищеца от негово име да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на задължението му както и че поради ненамирането на
последния на посочения в договора адрес съобщението за това не му е връчено. Ищецът твърди, че вноските по кредита за периода от
20.09.2015г. до 20.06.2016г. са изискуеми и че за вземанията по тях за главница
и възнаградителна лихва е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо
която е подадено възражение от ответника. Ищецът твърди, че претендираните суми
по договора за кредит в размер на 626,77 лв. - главница,
представляваща част от вземане в общ размер на 6235,20 лв. и 460,41
лв. -
договорна лихва за периода от 20.09.2015г. до 20.06.2016г.,
представляваща част от вземане в общ размер на 7428,60 лв. са дължими, поради което отправя искане до съда да
бъде установено съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1108 от 17.08.2016г. по
частно гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския
районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в отговора си по
чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на исковите
претенции. Твърди се, че ищецът не се явява кредитор на процесните вземания тъй
като ответникът не е уведомен за прехвърлянето им от заемодателя. Изтъква се,
че вземанията не са дължими и тъй като първоначалният кредитор не е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя средствата по отпуснатия
кредит. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между * в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *. Кредиторът поел задължение да предостави по банкова сметка ***., а
последният се задължил да я върне заедно с начислената възнаградителна лихва и
застрахователни премии в общ размер на
15444,60 лв. на 60 месечни вноски по 257,41 лв. в срок до 20.08.2020г. Съгласно
т. 2 от договора застрахователната премия от 2016 лв. не била включена към
общия размер на кредита от 6000 лв. и следвало да се погасява на месечни вноски
едновременно с главницата и възнаградителната лихва. Вноските по кредита
следвало да се заплащат до 20-то число на месеца като в т. 5 от договора
страните постигнали съгласие за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията в случай на просрочие на две или повече от тях. От заключението
на допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че в деня на
сключване на договора сумата по кредита от 6000 лв. е преведена по сметка на
ответника като за периода от 20.09.2015г. до 20.06.2016г. той не е погасил нито
една от дължимите месечни вноски. Вещото лице е установило, че за целия срок на
договора ответникът дължи 13663,80 лв., от които 6000 лв. за главница, 7428,60
лв. за възнаградителна лихва и 235,20 лв. за застраховка по кредита, а за
периода от 20.09.2015г. до 20.06.2016г. задължението му е в размер на 1087,18
лв., от които 391,57 лв. за главница, 235,20 лв. за застраховка по кредита и
460,41 лв. за възнаградителна лихва. На 02.06.2015г. между * в качеството на
цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за цедиране на
задължения, подробно описани в Анекси 1А до В към съответния протокол. С * към *
първоначалният кредитор прехвърлил в полза на * задълженията на ответника по договора за кредит от * В
изпълнение на т. 5.9 от рамковия договор, цедентът предоставил на цесионера пълномощно,
даващо му право да уведоми длъжниците за цесията. На 15.08.2016г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно
неизплатените задължения по погасителните вноски за периода от 20.09.2015г. до
20.06.2016г. в общ размер на 1087,18 лв., от които 626,77 лв. за главница и
460,41 лв. за договорна лихва, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 17.08.2016г. издал заповед за изпълнение,
спрямо която ответникът подал възражение.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
делото е установено съществуването на заемно правоотношение от *,
по силата на което първоначалният кредитор е предоставил на ответника сумата от
6000 лв. Това от своя страна е породило задължението на кредитополучателя да
върне предоставеното финансиране и да заплати уговорените възнаградителни лихви
и застрахователни премии в общ размер на 15444,60 лв. на 60 месечни
вноски по 257,41 лв. в срок до 20.08.2020г. Вземането по договора валидно е прехвърлено по смисъла на
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца с * към * Цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е бил уведомен за
извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо
длъжника и третите лица. Тъй като прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето
на вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с
нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и
4 от ЗЗД действие в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика
обективирана в ТР №142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на Върховен съд и в решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. №12/2009г. на II т.
о. С решение №137 от 02.06.2015г. по гр. д. №5759/2014г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, обаче е
даден положителен отговор на въпроса дали цесионерът може да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона
не са предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С
оглед на това и предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство, обективирано в
пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис
от исковата молба. Всичко това води до извода,
че ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за кредит.
По делото липсват доказателства за изпълнението на
задължението на ответника да заплати десетте вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2015г. до 20.06.2016г.,
което е породило правото на ищеца на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да
претендира от него сумите от 391,57 лв. за главница, от 235,20 лв. за
застраховка по кредита и от 460,41 лв. за възнаградителна лихва. С
оглед претендираните от ищеца вземания само за главница и за възнаградителна лихва,
предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват основателни и
следва да бъдат уважени съответно за сумите от 391,57 лв. за главница и
от 460,41
лв. за възнаградителна лихва, за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2162/2016г., по описа
на Великотърновския районен съд. Претенцията за главница в частта за разликата
от 391,57
лв. до 626,77 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена тъй като вземане в този размер не съществува за горепосочените
вноски. Предвид условията на договора, застрахователните премии включени в
месечните вноски от 20.09.2015г. до 20.06.2016г. не
са част от размера на отпуснатия кредит и имат самостоятелно съществуване от
вземанията за главница и за възнаградителни лихви, независимо от задължението
за едновременното им периодично погасяване. След като такъв вид вземане не е
бил предмет на заповедното производство, съгласно диспозитивното начало съдът
не следва да се произнася относно неговата дължимост.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 419,25 лв. както и разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 254,68 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен
съд. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
сумата от 64,90 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Ц.П.И. с ЕГН: **********
***, че дължи на *, *. *,
сумите от 391,57
лв. /триста деветдесет и един лева и петдесет и седем
стотинки/ - главница, дължима за периода от 20.09.2015г. до 20.06.2016г., 460,41 лв.
/четиристотин и шестдесет лева и четиридесет и една стотинки/ - възнаградителна лихва,
дължима
за периода от 20.09.2015г. до 20.06.2016г., представляващи
задължения по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта * от *, прехвърлени с * към *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.08.2016г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена
заповед за изпълнение №1108 от 17.08.2016г. по частно
гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователен предявения от *, *. *, срещу Ц.П.И. с
ЕГН: ********** ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, в частта за разликата от 391,57 лв. до
626,77 лв. относно вземането за главница, дължима за периода от
20.09.2015г. до 20.06.2016г., представляващо задължение по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта * от *, прехвърлено с * към *, за което е издадена
заповед за изпълнение №1108 от 17.08.2016г. по частно
гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
Ц.П.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *.
*, сумата от 419,25 лв. /четиристотин
и деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски както и сумата от 254,68 лв. /двеста петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
*, *. *, да
заплати на Ц.П.И. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 64,90 лв. /шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2162/2016г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: