№ 171
гр. Русе, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20254500500018 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 1233 от 24.09.2024г. по
гражданско дело 2727/2023г. отхвърля като неоснователен предявения от И. К.
К., ЕГН ********** с адрес: гр.Пловдив, ул.******* срещу А. А. А., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ул.**************** иск за заплащане сумите:
4255 лева – платена без основание на 18.05.2022г.; 1800 лева – платена без
основание на 23.06.2022г.; 4300 лева – платена без основание на 18.07.2022г.;
1400 лева – платена без основание на 03.08.2022г.; 1400 лева – платена без
основание на 01.09.2022г.; 5100 лева – платена без основание на 19.09.2022г. и
1910 лева – платена без основание на 30.09.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.11.2022г. до окончателното им изплащане.
Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от И. К. К., подадена чрез процесуалния й представител адв. А. А. от
АК Пловдив, против Решение № 1233/24.09.2024г., постановено по гр.д. №
2727/2023г. по описа на РС - Русе, ХІ-ти гр.с. Излагат се подробни
1
съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Иска се
обезсилване на решението, евентуално неговата отмяна и постановяване на
ново, с което да се уважат предявените от нея искове.
По реда и в срока на чл.263 ГПК писмен отговор на въззивната жалба е
подаден от А. А. А. чрез процесуалния му представител адв. В.С. от АК –
Русе, в който се взема подробно становище за нейната неоснователност. Счита
се, че обжалваното решение е допустимо и правилно, и се иска същото да
бъде потвърдено.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск предявен от И. К. К. ЕГН ********** да бъде
осъден А. А. А. ЕГН ********** да й заплати общо 20165 лв. сбор от сумите:
4255 лева – платена без основание на 18.05.2022г.; 1800 лева – платена без
основание на 23.06.2022г.; 4300 лева – платена без основание на 18.07.2022г.;
1400 лева – платена без основание на 03.08.2022г.; 1400 лева – платена без
основание на 01.09.2022г.; 5100 лева – платена без основание на 19.09.2022г. и
1910 лева – платена без основание на 30.09.2022г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 30.11.2022г. до окончателното им изплащане.
По делото няма спор, че сумите са преведи от ищцата по банков път и
получени от ответника. Районен съд Пловдив, пред който е било заведено
първоначално делото, с разпореждане от 24.04.2023г. е оставил исковата
молба без движение и е изискал от ищцата да посочи причината за
извършените плащания – какво е мотивирало ищцата да извърши плащанията,
която причина е от значение за разграничаването на отделните хипотези по чл.
55 или 59 от ЗЗД, респективно за правилната квалификация на исковата
претенция. И. К. К. е отговорила, че между нея и ответника по делото липсва
каквато и да е облигационна връзка. Всички плащания към него, предмет на
делото, са осъществени при начална липса на основание. Ищцата е мислела, че
2
извършва парични преводи към друго, различно от ответника лице. Кое е това
лице ищцата не е посочила.
Установи се по делото, че ищцата и ответника по делото са еднолични
собственици на търговски дружества съответно „Ка Нейлс“ ЕООД и „Макс
Шоп БГ“ ЕООД. Между дружествата на 13.05.2021г. е бил сключен договор за
търговско сътрудничество. „Макс Шоп БГ“ ЕООД, представлявано от А. А.
А., възлага на „Ка Нейлс“ ЕООД, представлявано от И. К., да продава
продукти на Mack`s Professional Bulgaria, а последната се задължава на 15-то и
30-то число от месеца да отчита /превежда/ сумите от реализирания оборот
след приспадане на процентната отстъпка – 20% от продукти и акцесоари,
10% от ел. уреди и инструменти. По споразумение разплащанията са
извършвани по лични сметки на физическите лица – еднолични собственици
на двете дружества.
Разпитаните по делото свидетелки A.Н. и Ц.Ц. познават И. К. и заявяват,
че тя е била дистрибутор на фирмата„Макс Шоп БГ“ ЕООД. Сочат, че тя е
давала заявка за стоки по телефон за процесния период. Свидетелката Н.
установява, че пратките по дадените заявки са били изпращани чрез куриер
„Лео Еспрес" на И. К. в град Пловдив и че е нямало върнати пратки. И двете
свидетелки, сочат, че за предадената стока са издавани експедиционни листи.
В съдебно заседание пред районния съд ищцата И. К. К. дава отговор на
поставени въпроси по реда на чл.172 от ГПК, като сочи, че за процесния
период е имала две SIM карти, като едната от тях е с телефонен номер
**********. От приетата техническа експертиза се установява, че между
страните е провеждана кореспонденция посредством приложение Viber, чрез
което от посочения телефонен номер в процесния период, са изпращани
множество заявки за козметични продукти. Номерът е със снимка, на която се
вижда лицето на ищцата. Обосновано районният съд е приел за установен
факта, че ищцата И. К. К. е изпращала заявки към ответника за козметични
продукти. В цялата кореспонденция няма нито едно съобщение, което да е в
насока, че има недоставена стока или такава, която не е получена или
рекламирана. Експедиционните листи, които са приложени към исковата
молба, са тези, по които е предадена стоката на ищцата, респективно по които
тя е извършвала плащане по личната банкова сметка на ответника. Обоснован
е извода на районния съд, че паричните преводи са за заплащане на получена
3
стока. Съдебно-счетоводната експертиза установява, че сумите постъпили по
банкова сметка на А. А. А., предмет на иска, са внасяни в непосредствено
близък момент в касата на дружеството „Макс Шоп БГ“ ЕООД.
Ищцата И. К. К. е уточнила, че плащанията, предмет на иска за
неоснователно обогатяване, са осъществени при начална липса на основание,
тъй като липсва каквато и да е облигационна връзка. Плащанията направени
без наличието на каквото и да е правоотношение между даващия и
получаващия представлява начална липса на основание и е първата хипотеза
на чл. 55, ал.1 от ЗЗД. Окръжният съд счита, че тази е правилната
квалификация на предявения иск. В проекта за доклад по делото, в устния
доклад в съдебно заседание, както и в съдебното решение районният съд е
приел квалификация по чл. 59 от ЗЗД. Процесуалният представител на ищеца
в първото съдебно заседание е възразил срещу доклада в частта за правната
квалификация, като е поддържал чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Решението на
първата инстанция не е недопустимо. Фактическите твърдения и петитума на
исковата молба са непроменени. Въззивната инстанция възприема различна
правна квалификация от дадената в обжалваното решение и разрешава спора в
съответствие с действителното правно основание. Отношението на чл. 59 ЗЗД
към чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД е отношение на общ към специален състав на
неоснователно обогатяване. Решението на първата инстанция да отхвърли
иска е с главен мотив, че плащанията имат основание и това е договорът
между дружествата, представлявани от физическите лица – страни по делото.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за неоснователност
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1233 от 24.09.2024г. по гражданско дело
2727/2023г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА И. К. К. ЕГН ********** гр. Пловдив, ул. ******* да заплати
на А. А. А. ЕГН ********** гр. Русе, ул. ******************, разноски по
делото в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева .
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5