№ 18133
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110111452 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основани чл. 234, ал.1 от ЗМВР за
сумата от 8071 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2161,23 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 01.07.2019 год. до 04.03.2022 год. чл.234, ал.8 от ЗМВР за
сумата от 12 446,84 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск по чл.
189, ал.1, т. 1 и 2 от ЗМВР, за периода от 20.03.2014 год. до 01.04.2019 год., чл. 86, ал.1
от ЗЗД за сумата от 3332,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.07.2019 год. до 04.03.2022 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът-Н. Г. С. твърди, че е бил служител на ГД ПБЗН при Министерство на
вътрешните работи, като е заемал длъжността „инструктор V степен“ в Областно
управление „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, категория
Г-II“. Излага, че е бил освободен от длъжност със Заповед на министъра на
вътрешните работи №К-//////14.03.2014 год., считано от 20.03.2014 год.. Сочи, че със
Заповед на министъра на вътрешните работи №//////25.02.2019 год. е отменена Заповед
№К-//////14.03.2014 год. и е възложено на директора на ГДПБЗН да предприеме
действия за възстановяването му на същата или равностойна друга длъжност, поради
което със Заповед №///////06.03.2019 год. е възстановен на длъжност „инспектор V
степен“ в сектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ на втора
Районна служба „ПБЗН“ при СД „ПБЗН“ при ГДПБЗН-МВР. Излага, че със Заповед
рег. №////////28.03.2019 год. на министъра на вътрешните работи служебното му
1
правоотношение е прекратено. Поддържа, че при прекратяване на служебното
правоотношение през 2014 год. му е платено обезщетение в размер на 4 заплати, на
основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР /чл.252 ЗМВР отм./. Сочи, че има признат
осигурителен и трудов стаж в системата на МВР-9 години, 3 месеца и 12 дни. Твърди,
че в Заповедта на Министъра на вътрешните работи №////////28.03.2019 год. е
отбелязано да се изплатят обезщетенията по ЗМВР, но не е посочено кои са те. Твърди,
че въпреки разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР, полагащото му се възнаграждение в
размер на 5 брутни работни заплати не е изплатено. Поддържа, че не му е платено и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Излага, че съгласно чл. 234, ал.10
от ЗМВР обезщетението по чл. 234, ал.1 и ал.8 от ЗМВР е следвало да се платят в
тримесечен срок от прекратяване на служебното правоотношение, в случая от
01.07.2019 год., поради което претендира и мораторна лихва върху задълженията.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, ведно със законната лихва
върху главниците считано от предявяване на исковата молба-04.03.2022 год. до
окончателното плащане. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-ГД ПБЗН-МВР оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на
толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от
20. В чл. 256 от ЗМВР е установено, че размерът на обезщетението се определя на
базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на
служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на
събитието по чл. 255, което включва: основното месечно възнаграждение
допълнителни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия на
труд, за научна степен. Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между тях е съществувало служебно правоотношение,
което е прекратено, след като служителят има стаж общо 9 години, 3 месеца и 4 дни.
Изложеното се потвърждава и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза. Предвид изложеното, за него е възникнало правото да получи
обезщетение. Страните не спорят, че при прекратяване на служебното правоотношение
през 2014 год. на ищеца са платени 4 заплати на основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР в
размер на 5 088,88 лева. От страна на ответника, обаче, не бяха ангажирани
доказателства, че след прекратяване на правоотношението през 2019 год. на Н. С. е
платен остатъкът от дължимото обезщетение. Съгласно заключението по приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза дължимото на ищеца обезщетение, в
2
размер на 5 брутни работни заплати, е 8 071 лева. Предвид изложеното съдът приема,
че предявения иск е основателен и следва да се уважи така както е предявен за сумата
8 071 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
Съобразно нормата на чл.234, ал.10 от ЗМВР, горното обезщетение следва да
бъде заплатено от ответника в тримесечен срок от датата на прекратяване на
служебното правоотношение, т.е. до 01.07.2019 год. Ето защо, считано от 01.07.2019
год. ответникът е изпаднал в забава за плащането му и дължи обезщетение за забава
по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.07.2019 год. – 04.03.2022 год. Съобразно заключението
по съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че размерът на лихвата за забава е
2 161,23 лева, до който искът е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 234, ал. 8 от ЗМВР.
Между страните не е спорно и се установява, че ищецът е бил служител на
ответника, както и че служебното правоотношение, обвързващо страните, е прекратено
на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР – по искане на ищеца на 01.04.2019 г., поради
което в полза на служителя е възникнало правото по чл. 234, ал. 10 от ЗМВР, във вр. с
ал. 8 и чл. 189, ал. 6 от ЗМВР, да му бъде изплатено обезщетение за неизползвания
отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМВР.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице, което не е
оспорено от страните, се установява, че неползваният от ищеца платен отпуск за
периода 2014 год. до 2019 год. е в размер на 160 дни, за които ответникът не е платил
обезщетение. Съгласно заключението на вещото лице, дължимото брутно парично
обезщетение за тях е в размер на 12 446,84 лева, поради което искът се явява
основателен, така както е предявен.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 234, ал. 10 от ЗМВР предвижда тримесечен срок за
изплащане на обезщетенията по ал. 1 от прекратяване на служебното правоотношение.
С изтичането на предвидения в закона срок, ответникът, на основание чл. 84, ал. 1,
изр. първо от ЗЗД, е изпаднал в забава за плащане считано от 01.07.2019 год. до
изплащане на вземането. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, че
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е платено, поради което съдът
приема, че искът е основателен. Съобразно заключението на вещото лице изготвило
съдебно-счетоводната експертиза лихвата за забава за периода от 01.07.2019 год. до
04.03.2022 год. е в размер на 3 332,98 лева, поради което съдът приема, че иска следва
да се уважи така както е предявен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сторените в производството разноски в размер на 600 лева.
3
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на СРС държавна такса в размер на 520 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД ПБЗН при Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ
//////, с адрес: гр. ////// да заплати на Н. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
//////, на правно основание чл. 234, ал.1 от ЗМВР, сумата от 8071 лева /осем хиляди и
седемдесет и един лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на
служебното правоотношение, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2161,23 лева
/две хиляди сто шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
лихва за забава за периода от 01.07.2019 год. до 04.03.2022 год., на основание чл.234,
ал.8 от ЗМВР сумата от 12 446,84 лева /дванадесет хиляди четиристотин четиридесет
и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползван отпуск по чл. 189, ал.1, т. 1 и 2 от ЗМВР, за периода от 20.03.2014 год. до
01.04.2019 год., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3332,98 лева /три хиляди
триста тридесет и два лева и деветдесет и осем стотник/, представляваща лихва за
забава за периода от 01.07.2019 год. до 04.03.2022 год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от предявяване на иска-04.03.2022 год. до окончателното
плащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА ГД ПБЗН при Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ
//////, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СРС сумата от 520
лева /петстотин и двадесет лева/, представляващи дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от получаване на препис от него от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4