№ 12528
гр. С., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110160323 по описа за 2024 година
Предявен е от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
411 КЗ за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, които възлизат в размер на:
1 635,00 лв., представляваща регресно вземане за
възстановяване на платено застрахователно обезщетение по
полица № *************** за имуществени вреди по лек
автомобил „Ф. П.“, с рег. № ************, причинени при
ПТП на 18.08.2023 г. в гр. С., с включени 15,00 лв. –
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.07.2024г. до
окончателното изплащане.
Претендираните с исковата молба субективни права
1
ищецът извежда при твърдения, че на 18.08.2023 г. в
****************, малко преди ************ е настъпило
ПТП, предизвикано по вина на А. Д. - водач на товарен
автомобил „МАН ТГА“, с рег. № ********* с ремарке №
************, в резултат на което са причинени щети на
лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ************. Увреденият
автомобил е предмет на имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в полица № ***************, при ищцовото
застрахователно дружество, която е била валидна към
датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие е образувана щета №
*************, по която е одобрено заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 1 620,00 лв.
Посочената стойност е заплатена по банков път на
18.01.2024 г. по сметка на М.Е.В.-М.а. Ищецът поддържа, че
за товарния автомобил „МАН ТГА“ е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП. Поради изложените
съображения счита, че притежава регресно вземане срещу
ответното дружество за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си
претенция в общ размер от 1 635,00 лв. с покана до
ответника, но последният не пристъпил към плащане. За
дължимостта на посочените суми в полза на ищеца била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, но
2
последната не влязла в сила поради възражение на
ответното дружество. Поради изложените съображения,
моли съда да установи съществуването на претендираното
вземане. Прави искане да бъдат присъдени в негова полза
извършените разноски в заповедното и настоящето
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва твърденията относно
механизма на настъпване на ПТП, твърдяната причинно-
следствена връзка между вредите и механизма на ПТП,
както и наличието на противоправно и виновно поведение
на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че
при настъпването на пътнотранспортното произшествие
водачът на увредения автомобил е нарушил чл. 42, ал.
3ДвП. Оспорва размера на претендираното обезщетение,
тъй като последното е завишено и не кореспондира с
действително претърпените вреди. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира да му бъдат присъдени извършените разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат К., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт К.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
3
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Иска е допустим, като предавен при наличието на
правен интерес от лице в полза на което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 43832/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав и в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК.
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от установяване
възникването на следните материално-правни
предпоставки: 1) валидно възникнало застрахователно
правоотношение; 2) установяване на настъпването на
покрит от застрахователния договор застрахователен риск;
3) механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
По делото безспорно се установи, че за л.а. „Ф. П.“ с рег.
№ ********* е сключена застраховка „Каско“, полица №
***************, с валидност от 26.06.2023г. до 25.06.2024г.,
както и че във връзка с възникналото ПТП при ищеца е
4
образувана щеца № *************., по която е изплатено на
собственика на увреденото ППС марка „Ф. П.“
застрахователно обезщетение в размер на 1620,00 лева,
видно от приетото по делото на лист 17 от досието му авизо.
Установи се също така, че отговорността на водача на т.а.
„МАН“, с рег. № ******** е застрахована при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Ф. П.” са в
причинна връзка с ПТП.
По делото е допуснато изслушване на съдебно -
автотехническа експертиза. Според експертизата, която
съдът кредитира, като съотносима на приетият по делото
Двустранен констативен протокол за ПТП от 18.08.2023г. и
на показанията на водачите и на двете ППС-та, участници
в ПТП – А. Д. и С. М., ПТП е настъпило на 18.08.2023г. в
*******************, където т.а. „МАН“, с рег. № ********,
движейки се лява лента на пътното платно, управляван от
А. Д. и предприемайки маневра престрояване в съседна
дясна пътна лента, не се съобразява с движещият се в дясна
лента л.а. „Ф. П.“ с рег. № *********, при което
траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва
ПТП с материални щети. Експертът е категоричен, че
щетите по л.а. „Ф. П.“ от техническа гледна точка могат да
настъпят и са в причинна връзка с така описания
5
механизъм на ПТП. Самият водач на товарния автомобил –
свидетелят А. Д. потвърждава механизма на ПТП в
показанията си и че последното е реализирано по негова
вина, като в тази връзка експертизата е съотносима на така
приетия двустранен протокол за ПТП и на събраните по
реда на ГПК гласни доказателствени средства. Съгласява се
и с обстоятелството, че в протокола е отбелязана, макар и
не от него, забележката „признавам се за виновен“, като не
отрича, че е подписал протокола, с което е удостоверил
верността на написаното. Изтъква комплексни причини за
ПТП, като една от тях е неправилна организация на
движението в процесния участък. Възпроизвежда в
показанията си, че съгласно указателните табели лява
лента е била за движение за направо, а дясна е била
затворена. На 20-30 метра се оказало, че лява лента е
затворена, след което пуснал мигач, погледнал в огледалата,
като пред него от дясно напред и назад имало два буса.
Посочва, че увреденото ППС е явно попаднало в
невидимата му зона, като така след като минал буса пред
него, а този зад него забавил ход, преценил, че може да се
престрои без да забележи МПС „Ф. П..“
Двустранният констативен протокол за ПТП е частен
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от
участниците в ПТП факти, относими за механизма на ПТП,
каквото удостоверяване е налично в конкретиката на
6
случая, както и относно факта, че удостоверяването
изхожда от подписалите протокола лица.Това се потвърди
от самия свидетел – А. Д.. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът
има доказателствена сила само относно съдържащите се
неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Това в случая
е факта за удостоверената вина за настъпване на ПТП,
неизгоден за ответника факт. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва
да ангажира и други доказателства, когато протоколът за
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на
ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава. В конкретиката на
случая ответникът не обори презумпцията, доколкото
негова е доказателствената тежест, че водача на
застрахования при него автомобил по застраховка
„Гражданска отговорност“ няма вина за настъпване на
ПТП. Вещото лице е категорично, че вина за ПТП има
водачът на т.а. „МАН“, с рег. № ********.
Следователно с поведението си на пътя водачът на т.а.
„МАН“, е нарушил правилото на чл. 42, ал.2, т.2 и чл. 42,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Обстоятелството, че ППС „Ф. П.“ е било в
невидимата му зона, което като изказване се установи от
показанията и на двамата, разпитани свидетели, не го
освобождава от отговорност.
7
Настоящият съдебен състав счита, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, проведе пълно
и главно доказване на твърдението си за настъпило
застрахователно събитие – ПТП. От съвкупната преценка
на събраните писмени доказателства по делото,
показанията на свидетелите Д. и М. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, се установява по
безспорен начин механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и вредите. Както бе
посочено по-горе, двустранният протокол за ПТП е частен
свидетелстващ документ, ползващ се само с формална
доказателствена сила и при наличие на други
доказателства, каквито са събрани в настоящото
производство, като изслушаната САТЕ и показанията на
свидетелите, категорично доказват, че вина за настъпване
на ПТП има водача на МПС, застраховано при ответника.
По гореизложеното съдът приема, че ищецът доказа в
производството механизма на ПТП и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите.
Не се установява и съпричиняване от водача на
увреденото ППС – С. М. за допринасяне на вредоносния
резултат, нито ПТП да е възникнало по негова вина.
Ответникът възразява, че ответникът с поведението е
нарушил чл. 42, ал.3 от ЗДвП. Не се установи по делото,
нито от свидетелските показания, нито го потвърждава
вещото лице, след като изслуша показанията на
8
свидетелите, нито от останалия, приет по делото
доказателствен материал, че водачът на увреденото ППС е
увеличил скоростта си на движение, напротив вещото лице
посочи в последно о.с.з., че и двамата водачи са се движили
не с повече от 5 и 8 км/ч, и по този начин да е станал
причина за ПТП или да е допринесъл за настъпването му.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
При определяне размера на обезщетението по реда на чл.51
ал.2 от ЗЗД от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, а не и вината на увредения, като в
този смисъл е т.7 от ППВС №17/18.11.63 г. и ТР №88/12.09.62
г. на ОСГК, които са задължителни за съда, както и
трайната съдебна практика. Съпричиняване на вредите в
настоящият случай ще е налице ако със свое
противоправно деяние водача на увреденото МПС, наред с
противоправното деяние на делинквента е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Предвид събраните
доказателствата по делото, и доколкото в доказателствена
тежест на ответника бе да докаже наличието на
противоправно поведение от страна на водача на
увреденото ППС, то не се установи такова поведение от
негова страна.
По изложеното съдът намира, че исковата претенция е
доказана по основание, а от изслушаната САТЕ и по размер.
На обезщетяване подлежат действителните вреди
9
вследствие ПТП, които се установиха в производството.
Следователно главната искова претенция следва да
бъде уважена в цялост и включва сумата за обезщетение от
1620,00 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски за
ликвидиране на щетата, или общо процесната сума от
1635,00 лева.
Върху главничната сума следва да бъде присъдена
законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 18.07.2024г.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. В
заповедното производство ищецът претендира за
присъждане на разноски за държавна такса в размер на
32,70 лева, както и адвокатско възнаграждание в размер на
480,00 с ДДС, а в исковото производство сумата за
държавна такса в размер на 32,70 лева, депозити за
изслушване на САТЕ и на свидетел общо в размер на 230,00
лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на
556,20 лева. Съдът с оглед релевираното възражение за
прекомерност намира, същото за неоснователно.
Възнаграждението се претендира към минимума по
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа, с начиселно ДДС, което е дължимо на основание §2
а от Наредбата. По изложеното на ищеца в заповедното
производство следва да му се присъдят разноски в размер
10
на 512,70 лева, а в исковото в размер на 818,90 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявения от /ФИРМА/, ЕИК **************
срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че
/ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/ сумата в размер на 1 635,00
лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на
платено застрахователно обезщетение по полица №
***************, щета № *************, за имуществени
вреди по лек автомобил „Ф. П.“, с рег. № ************,
причинени при ПТП на 18.08.2023 г. в гр. С., с включени
15,00 лв. – ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 18.07.2024г. до окончателното изплащане, и за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2024г. в
производството по ч.гр.д. № 43832/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
11
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 512,70
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **************, сумата в размер на 818,90
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12