Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11353 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 7329/2018г. на СРС, ГО, 159 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане срещу ответницата Ц.Б.В. – С.за следните
суми: сумата от 2 150, 89 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк "*********, с абонатен номер 176908, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното; сумата от
46, 79 лева за такса за дялово разпределение през периода от м.05.2013г. до
м.04.2016г.; сумата от 373, 24 лева, представляваща
обезщетение
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода от 15.08.2014г. до 09.08.2017г. и сумата от 10, 30 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014г. до
09.08.2017г.
Със същото
решение са уважени предявените срещу З.Б.В. искове, както следва: иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване
съществуването на вземане срещу за следните суми: сумата от 1 635, 33 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.
за
топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк "*********, с абонатен номер 176908, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и сумата от
45, 79 лева за такса за дялово разпределение през периода от 01.07.2014г. до
30.04.2016г. Исковите претенции срещу З.Б.В. са отхвърлени в следните части: в
частта по иска за главница – за разликата над сумата от 1 635, 33 лева до
пълния предявен размер от 2 150, 89 лева и за периода от 01.05.2013г. до
30.04.2016г.; в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за
сумата от 373, 24 лева за периода от 15.08.2014г. до 30.06.2014г., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия в размер на законната лихва за периода
от 15.08.2014г. до 09.08.2017г. и сумата от 10, 30 лева – обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014г. до
09.08.2017г.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу
ответниците искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно поддържа
необоснованост на извода на съда, че ответниците не са потребители на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период. Излагат се съображения, че законът
изрично дава легална дефиниция на понятието “потребител на топлинна енергия”,
като в тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот,
респективно дали същото е консумирало топлинна енергия в имота лично. Счита, че
законовата разпоредба, определяща понятието “потребител на топлинна енергия” не
предпоставя необходимост от доказване на обстоятелството кое лице е държател на
имота, съответно – кое лице е потребило реално консумираната за исковия период
топлинна енергия. Същото обстоятелство не е елемент от фактическия състав на
нормата, поради което наличието на облигационно отношение възниква между
лицето, притежаващо качеството “потребител на топлинна енергия” и “Т.С.” ЕАД.
Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците имат качеството вещни ползватели на процесния имот, поради което
същите са потребители на топлинна енергия за битови нужди. По отношение на
уваженото възражение за изтекла погасителна давност, се поддържа неправилно приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, тъй
като заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на
18.08.2017г., а процесният период обхваща м.05.2013г. до м.04.2016г.,
обективиран в обща фактура от 31.07.2014г. с падеж на плащане – 15.09.2014г. и
обща фактура от 31.07.2015г. с падеж на плащане – 15.09.2015г. При това
положение счита, че с оглед датата на изискуемост на вземанията, същите не са
погасени по давност към 18.08.2017г. Ето защо моли решението на СРС в
обжалваната му част да бъде отменено, а исковете – уважени в пълните им
предявени размери.
Ответникът по жалбата Ц.Б.В. – С.изразява становище за
неоснователност на същата.
Ответницата З.Б.В. не е подала отговор на въззивната
жалба.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените
искове, е подадена въззивна жалба от З.Б.В.. Жалбоподателката релевира
оплаквания за неправилност на постановеното първоинстанционно решение в
обжалваната му част поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че
вземането за доставената топлинна енергия става изискуемо след покана,
доколкото страните не били уговорили конкретна дата за изпълнение. В този
смисъл и доколкото се начисляват прогнозни сметки, то счита, че давността за
вземането е започнала да тече от възникване на задължението, а именно - от
месецът, в който е предоставена топлинна енергия и за който е издадена
съответната фактура. В жалбата се излагат и доводи, че клаузата на чл. 32 от
Общите условия не може да дерогира законовите разпоредби относно изискуемостта
на вземането. Релевират се и оплаквания относно размера на дължимата такса за
извършване на услугата дялово разпределение, като се твърди, че присъдената
сума не съответства на уговорената между страните. По тези съображения се прави
искане за отмяна не решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените
искове срещу нея да се отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от насрещната страна “Т.С.” ЕАД.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по подадените
въззивни жалби.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
По отношение на предявените срещу Ц.Б.В. – С.искове:
Спорен на етапа на въззивното производството е
въпросът за съществуването на договорно правоотношение между ищеца и
ответницата Ц.Б.В. – С.за доставка на топлинна енергия, съответно – дали
ответницата има качеството потребител.
Според действащата
от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на
едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен
между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149,
ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия
факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката
с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия /изричен или презюмиран/.
В конкретния случай се установи, че до 28.04.2017г.
ответниците З.Б.В. и Ц.Б.В. – С.са били съсобственици при равни квоти на
процесния недвижим имот. На посочената дата те се разпоредили с правото на
собственост върху имота, като прехвърлили същия чрез договор за
покупко-продажба на трети за спора лица.
По делото е
приета като доказателство заявление-декларация от З.Б.В. от 18.03.2010г., с
която е поискано откриването на партида
за процесния топлоснабдяван имот. С този документ се установява, че З.Б. е направила
изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на нейно име въз основа на копия от документи, удостоверяващи
правото на собственост на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по своето правно
естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на З.Б. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно,
ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството дали З.Б. е собственик или
не на
отопляемото жилище, тъй като чрез
изразената от него воля е породено
облигационно правоотношение с ищцовото
дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за
съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия за процесния имот, тъй като ответникът е поискал откриването на
партида, а предприятието е уважило искането му. От посочената дата – 18.03.2010г. и до 28.04.2017г., между З.Б. и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна
енергия. Ето защо задължено лице да
заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период
е именно ответницата З.Б..
С оглед изложеното се налага извод, че ответницата Ц.Б.В.
– С.не е пасивно материално легетимирана да отговаря по предявените искове. Както
вече бе посочено по-горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот, сключен
по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. В случая
последно по време е сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия за
процесния имот единствено с ответницата З.В., видно от представената
молба-декларация за откриване на партида от 18.03.2010г. С оглед изложеното и
при съобразяване на изрично въведеното от ответницата Ц.Б.В. оспорване се
налага извод, че последната няма качеството потребител на топлинна енергия и в
този смисъл не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения иск.
Претенциите срещу нея следва да бъдат отхвърлени в цялост като неоснователни –
както претенцията за заплащане на главното парично вземане, така и иска за
акцесорното вземане за обезщетение за забава.
По отношение на предявените срещу ответницата З.Б.В.
искове:
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът
З.Б.В. има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г. /респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената през
периода от м.05.2013г. до м.04.2016г. топлинна енергия възлиза на 4 301,
78 лева, а стойността на услугата дялово разпределение – 91, 58 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във
въззивното производство е свързан с това дали вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение, които се отнасят
за периода от м.05.2013г. до 30.06.2014г., са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.
155 и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
По отношение на процесните задължения за главници
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора /чл.
84, ал. 2 ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението
е възникнало, поради следните съображения:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се
налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните
вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не
влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния период Общи
условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи
условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение –
чл. 36, ал. 2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е.
той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи
от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване
на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането
на съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване /изготвянето на
индивидуалната справка за отопление и топла вода/. По тези съображения доводите
на въззивницата-ответница относно началото на течение на погасителната давност
/изискуемостта на вземането/ са неоснователни. Вземането за доставена топлинна
енергия е срочно, като срокът за плащане е установен в Общите условия за
продажба на топлинна енергия. Изискуемостта на месечните вземания /съответно –
началото на течение на давностния срок/ настъпва с изтичане на определения в
Общите условия срок за изпълнение на паричното задължение.
В конкретния случай тригодишната давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за вземанията за периода от м.05.2013г. до 30.06.2014г.
е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец, респ. от
изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода, и е изтекла на
31.07.2014г. – т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, което е станало на 18.08.2017г. Следователно
процесните главни вземания се явяват погасени по давност за посочения период и
в размера, определен от първоинстанционния съд.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на
чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната
обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва
да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците – арг.
чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. Ето защо правилни са изводите на първоинстанционния съд, че
главното вземане за периода от м.05.2013г. до 30.06.2014г. е погасено по
давност.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че предвид качеството потребител на топлинна енергия за исковия период,
ответницата З.Б.В. дължи заплащане на таксата за извършване на услугата за
дялово разпределение, което задължение е регламентирано в нормата на чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването, а клаузата на чл. 22, ал.
2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД *** сочи, че кредитор по това вземане в отношенията му с потребителя е
продавачът – т.е. „Т.С.“ ЕАД. Неоснователни са наведените от
въззивницата-ответница доводи относно размера на това главно вземане.
Стойността на таксата за дялово разпределение е установена от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което не е било своевременно оспорено от
ответницата. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответницата З.В.
дължи на ищеца сумата от 45, 79 лева – такса за услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за
доставена топлинна енергия и за такса за дялово разпределение:
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.08.2014г. до 09.08.2017г., т.е твърди, че ответниците
са в забава от 15.08.2014г. Съгласно действалите към този момент Общи условия
на ищеца, в сила от 12.03.2014г. /а не тези, на които се позовава търговското
дружество във въззивната си жалба, доколкото ОУ от 2008г. са отменени с ОУ от
12.03.2014г./, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение
в сградата-етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребенето количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата/ за изпълнение и изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приеме, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, в който смисъл са и формираните
от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в забава по
отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния период,
поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираните
претенции по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид обстоятелството, че и двете въззивни жалби са
отхвърлени, двамата жалбоподатели не си дължат взаимно съдебни разноски за
въззивното производство.
Въззиваемата Ц.Б.В. – С.не е претендирала разноски за
въззивното производство.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94384/15.04.2019г., постановено по
гр.дело № 7329/2018г. по описа на СРС, ГО, 159 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.