Р Е Ш
Е Н И Е
№ 169 24.06.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
……..........……………........................……………....... състав
на десети юни .. .. … ……………………….……………. две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ………Р*Г* …….. …………….……………...…………………………...
прокурор ………………………………. ..............................................................………………......
като разгледа докладваното от ...........................................председателя.
...…..................……….
В гр. дело № 301.......... по описа за 2020
год., ……….......................……………..................…
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК,
образувано по жалба на ЗАД „ ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София .
С решение № 653 от
09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 706 /2019 г., РС Свиленград е осъдил ЗАД „ ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София да заплати на Х.М.Д. *** сумата
от 918,42 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи на ремонт на автомобил,в резултат на ПТП настъпило на
15.05.2019 г., като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 918,42 лв.
Съдът е осъдил ЗАД „ ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София да заплати на Х.Д. сумата от
546,11 лв. направени по делото разноски.
Съдът е осъдил Х.М.Д. да заплати на ЗАД „ ДАЛЛ БОГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София сумата от
2,12 лв. направени по делото разноски.
С решение № 18 от 15.01.2020 г., постановено по
същото дело, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението,
като в диспозитива на решението вместо „отхвърля иска за разликата над 918,42
лв. до пълния предявен размер от 918,42 лв.“ да се чете отхвърля иска за разликата над 918,42 лв. до
пълния предявен размер от 924,96 лв.“
С Определение № 54 от
15.01.2020 г. съдът е допълнил постановеното решение в частта на разноските,
като е осъдил ЗАД „ ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД гр. София да заплати на адв. А. Георгиев М. сумата от
300 лв. възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
С Решение № 19 от
16.01.2020 г., постановено по делото, съдът е допълнил решение № 653 от
09.12.2019 г., като е осъдил ЗАД „
ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София да
заплати дължимата законна лихва върху
сумата от 918,42, считано от 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от
постановеното Решение № 653/09.12.2019 г., с което е осъден да заплати сумата
от 918,42 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи на ремонт
на автомобил,в резултат на ПТП настъпило на 15.05.2019 г. е
останал въззивникът ЗАД „ ДАЛЛ БОГ
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София, който чрез
пълномощника си юрк.Вучкова обжалва в срок.
Навежда доводи за неправилност на постановеното решение, поради неговата
необоснованост. Неправилно съдът приел
за доказано, че вина за настъпилото ПТП има водачът, сключил задължителна
застраховка „ ГО“ с ответното дружество, без да отчете,че в заключението си ВЛ
е посочило, че от техническа гледна точка задължение на водача Х.Д. е било
да преустанови движението при създалата
се ситуация. Съдът неправилно определил и размера на дължимото обезщетение, без
да вземе предвид заключението на ВЛ и липсата на доказателства за реално
извършени разходи от ищцата във връзка с ремонт на управляваното от нея МПС.
Моли съда да постанови решение , с което
да отмени решението на РС Свиленград и постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли изцяло предявеният иск.
При условията на евентуалност твърди съпричиняване
на вредоносния резултат от ищцата Х.Д., поради което моли присъденото обезщетение да бъде намалено в
размер на 459 лв., като в останалата част до присъдените 918,42 лв. искът да
бъде отхвърлен.
Моли да бъдат присъдени направените в производството
разноски.
В срок няма постъпили въззивни жалби против
постановените от съда решения за поправка на очевидна фактическа грешка и
допълването му, както и против определението, с което съдът се е произнесъл в
частта на разноските.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на въззиваемата Х.М.Д., с който оспорва подадената въззивна
жалба. Счита постановеното от РС Свиленград решение, предмет на обжалване, за
правилно и моли то да бъде потдвърдено.
Моли съда да бъде осъден въззивника да му заплати адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
В
съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представител. В писмени
становища, депозирани от техните пълномощници се поддържа въззивната жалба,
респ. писмения отговор по изложените в тях съображения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Преценена по същество е не основателна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение, предмет на обжалване, е правилно и следва да
бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. М. сумата от 300 лв.
представляващо адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районен съд
Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл.432 от КЗ, предявен
от Х.М.Д. против ЗАД „ ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД гр. София.
При
разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основан на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод,че предявеният иск
е основателен и доказан,в посоченият размер, в който го е уважил. Изложените от първоинстанционният
съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция.
Не основателни са възраженията на ответника,че по
делото не са събрани доказателства, които да установяват размера на понесените
от ищцата имуществени вреди. Видно от заключението на назначената в
производството експертиза, неоспорена от въззивника, е че вредите, претърпени
от ищцата Д. в резултат на ПТП настъпило на 15.05.2019 г. са в размер на
1314,96 лв. Правилно размерът на
дължимото обезщетение е намалено със сумата от 396,54 лв., която е била
заплатена от застрахователя. Сумата, която следва да бъде заплатена от
застрахователя за репариране на вредите, причинени при настъпилото ПТП на
автомобила, управляван от ищцата Д. са в размер на 918,42 лв., в който размер и
решаващият съд е уважил иска.
Неоснователно е възражението на въззивника и за
намаляване на присъденото обезшетение, т.като е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата Д.. По делото не са събрани
доказателства установяващи съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата Д.. На първо място в съставения между участниците в ПТП двустранен
констативен протокол е отбелязано,че водачът на ППС –А, Т* В* е причинил ПТП,
като при излизане от паркинг, черен път, частен терен, е ударил спрелия лек
автомобил В, управляван от Х.Д.. Изрично и в заключението на ВЛ при описание на
механизма на ПТП е посочено,че водачът Т*
В* при извършване на на маневра на заден ход за паркиране на автомобила е
ударил л.а.“ Фолксваген“ с ДК№ Х ***КМ, намиращ се в спряло състояние. В
заключението си ВЛ е посочило,че задължение на водача на л.а.“ Ф*“ с ДК№ Х ***КМ,е
да преустанови движението си при така създалата се опасност, вследствие на
рязкото спиране на л.а с ДК№ В ***РМ. Никъде в заключението не е посочено,че
водачът Д. не е изпълнила това свое задължение. И в констативната част и в
заключението, на стр.8 , ВЛ е посочил,че водачът Т* В* е спрял внезапно пред
дом № 11 в гр. С*, на ул. „ Хр.Ш*в“ и решил да извърши маневра на заден ход, с
цел паркиране, като зад него аварийно е бил спрял лекия автомобил, управляван
от Х.Д.. Водачът В* е предприел
маневрата при условията на ограничена видимост, в резултат на поставен багаж на
задното стъкло, и без да забележи
спрелия зад него лек автомобил. Т.е водачът Д. е спряла аварийно лекия
автомобил следствие на внезапното спиране на автомобила пред него, но не е
имала възможност и не е могла да предвиди, че същият освен,че внезапно е спрял,
ще предприеме и маневра на заден ход за паркиране, без да се убеди,че това е
възможно и че зад него няма други автомобили. Ето защо и не може да се
приеме,че с поведението си тя е извършила действия, които са довели до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 653 от
09.12.2019 г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 706 по описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ ДАЛЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр. София , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „ Дианабад“, бул. „ Д-р Г.М.Димитров“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА и чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат А. Георгиев М., САК, ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1/
2/