Р Е Ш Е Н И Е
№………./10.08.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3388 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от 1/ Е.Г.П., ЕГН ********** и 2/ К.В.П.,
ЕГН ********** ***, срещу „Елме”
ЕООД, вписано в Агенция по Вписванията –Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. „Бяло море“ бл.
214, вх. Г, ет.1, ап.1, иск с
правно основание чл.108 от ЗС, да
бъде установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор:
10135.2573.281, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к.“Чайка“, м.“****“,
с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници: имот 10135.2573.388,
имот 10135.2573.272, имот 10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, имот
10135.2573.11, имот 10135.2573.9, имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8, както
и да бъде осъден ответникът да предаде
владението на имота.
С
протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на 23.07.2020г., съдът
е допуснал изменение на иска, като е
приел, че ищецът преминава към положителен установителен иск за собственост
върху процесния имот, посочен по-горе, с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ИЩЦИТЕ
твърдят, че са
собственици на недвижим имот – ПИ 10135.2573.281, находящ се в гр. Варна, район
Приморски, к.к.“Чайка“, м.“****“, с площ от 7043 кв.м., с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, при граници: имот 10135.2573.388, имот 10135.2573.272, имот
10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, имот 10135.2573.11, имот 10135.2573.9,
имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8.
Твърденията на ищците
в исковата молба и в молби с вх.№ 5448/23.02.2016г. и с вх.№ 14106/16.05.2016г.
са, че са собственици на имота, въз основа на договор за покупко-продажба от
22.08.2014г., като в последствие са продали имота на „КТМ ГАРД“
ЕООД, а последните са прехвърлили правото на собственост на
ответното дружество. Ищците твърдят, че праводателите
на ответника по настоящото дело – „КТМ ГАРД“ ЕООД не са
придобили валидно правото на собственост от ищците,
поради недействителност на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт № 98, том 4, н.д.№ 360/18.09.2014г. Твърди се, че предвид
горното, „КТМ ГАРД“ ЕООД не е могло валидно да прехвърли правото на собственост
на „ЕЛМЕ“ ЕООД, поради което и ответникът по настоящото дело не е собственик на
процесния имот.
С влязло в сила
Решение № 801/01.11.2016г. по т.д. № 102/2015г. на Окръжен съд Варна е
прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 98, том 4, дело 360/18.09.2014г. на нотариус С.
Д., с № 363 в РНК, с район на действие, района на PC Варна, вписан в Служба по
вписванията - акт № 101, том 54, дело 11287/2014г., с който Е.Г.П., ЕГН **********,
и К.В.П., ЕГН ********** продават на «КТМ ГАРД» ЕООД, ЕИК ********* Поземлен
имот с идентификатор 10135.2573.281 находящ се в град Варна, община Варна,
област Варненска, район Приморски, к.к. ЧАЙКА, местност ****, с площ от 7 043
кв.м. Решението на Окръжен съд Варна е потвърдено с Решение № 155/06.07.2017г.
по в.т.д. № 264/2017г. на Апелативен съд Варна. С определение №
286/04.06.2018г. по т.д. № 2835/2017г. на Върховен касационен съд не е
допуснато касационно обжалване на Решение № 155/06.07.2017г. по в.т.д. №
264/2017г. на Апелативен съд Варна.
Предевяват иск, като
молят съдът да приеме за установено, че ищците са собственици на процесния имот. В съдебно заседание поддържат иска, молят за неговото уважаване и за
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по
делото от ОТВЕТНИКА е постъпил
отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.
Оспорва всички
обстоятелства, и в частност, обстоятелството, че ищците са собственици на
процесния имот, тъй като техните праводатели В.С.В., ЕГН ********** и К.Т.В.,
ЕГН ********** не са били собственици на имота, и изповяданият нот.ак № 33,
тхом IV, рег.№ 8438, дело № 32/22.08.2014 г. на нотариус С. Д., с № 363 в РН,
вписан в СВ под № 44, том 48, дело 9953, дв.вх.рег.№ 18297/22.08.2014 г.. не е
прехвърлил собственост, т.е. нямал е вещнотранслативен ефект.
Праводателите В.С.В.,
ЕГН ********** и К.Т.В., ЕГН ********** не са били собственици на имота, тъй
като те от своя страна също са придобили от несобственик по нот.акт № 112, том
I, рег.№ 3445, дело № 104 от 2013 г. на нотариус Я. Н., рег.№ 011, вписан на
02.10.2013 г., като акт № 186, том 49, дело №12386, вх.рег.№ 22535, дв.вх.рег.№
22224. Техните праводатели И. К. К., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН **********
никога не са били собственици на процесния имот. За собственици при
изповядването на сделката са се легитимирали с нот.акт № 152, том 1, дело №23
8/02.04.1951 г. на Нотариус на Сталинския околийски съд, вписан в партидна
книга том 140, стр.64 -заверен препис № 10464/14.06.2012 г. на АВ СВ Варна, по
силата на който Х. Н. М.продава на Д. И. С. нива от 6 дка, в местността „*****",
нива от 5 дка в местността „Кичевски път", лозе от 2.5 дка в местността *****
и лозе от 2 дка в местността *****, чието описание, площ, вид и съседи не
съответстват на процесния имот. Твърди, че всички преобретатели на имота по
реда на нотариалните сделки, преди сделката с техния праводател, никога не са
владели имота, а прехвърлителните сделки са били единствено за създаване на
привидна сигурност в правото на собственост.
Наред с горното, този
нот.акт № 152, том 1, дело № 238/02.04.1951 г. на Нотариус на Сталинския
околийски съд, вписан в партидна книга том 140, стр.64 бил ползван от сестрите К.
да ги легитимира за собственици многократно в други нотариални сделки, по които
те се явяват прехвърлители. Общата площ на прехвърлените по този начин имоти
многократно превишавали, площта на имотите, посочени в нот.акт № 152, том 1,
дело № 238/02.04.1951 г. на Нотариус на Сталинския околийски съд, вписан в
партидна книга том 140, стр.64.
Моли за
отхвърляне на иска. В съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба,
моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между
страните и от приетия на л. 122 и сл. от делото заверен препис от решение No
801/ 01.11.2016г., постановено по т.д. 102 / 2015г. на ВОС се установява, че е
прогласена нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №98, т.4,
н.д.№360/18.09.2014г. на нотариус С. Д., с №363 в РНК, вписан в Служба по
вписванията – акт №101, т.54, д.№11287/2014г., поради противоречието му с
добрите нрави, по предявения от Е.Г.П. и К.В.П. ***, срещу
„КТМ ГАРД“ ЕООД, гр. Варна,
иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.
Не се спори между страните и от приложеното на л.4 от
делото заверено копие на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №
10, т.I, рег.№ 184, дело 6 / 16.01. 2015г. на нот. М. Д., вписан в Служба по вписванията - акт № 70, т.II,
н.д.№ 247/2015г., се установява, че със същия
„КТМ ГАРД“ ЕООД, са продали на ответника „ЕЛМЕ“ ЕООД, собствения им
недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален идентификатор 10135.2573.281, находящ се съгласно КК и КР, одобрени
със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. от ИД на АГКК, последно изменени със Заповед
КД-14-03-2036/06.08.2013г. на Началника на СГКК - Варна в гр.Варна, общ.Варна,
район Приморски, к.к.“Чайка“, а съгласно акт за собственост в м. „****“, с площ
от 7 043 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване - за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма номер
по предходен план; 060677, при граници: имот 10135.2573.388, имот
10135.2573.272, имот 10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, 10135.2573.11, имот
10135.2573.9, имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8.
Видно от приетото копие
на обезпечителна заповед от 18.12.2014г., издадена по т.д. 2105/ 2014г. по
описа на ВОС /л.8/, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Е.Г.П.
и К.В.П. срещу „КТМ ГАРД“ ЕООД, / по
които е било образувано и т.д. 102/ 2015г. на ВОС/, чрез налагане на възбрана
върху процесния имот с идентификатор: 10135.2573.281, същата е вписана в Службата по
Вписвания – Варна на 19.12.2014г.
На л. 67 от делото е приет договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 33, т.IV, рег.№ 8438,
дело 321 / 2014г. на нот. С. Д., вписан в Служба по вписванията - акт № 44, т.XLVIII, н.д.№ 9953 / 2014г., с който К.В.П. е придобил от В.С.В. и К.Т.В.
процесния имт срещу сумата от 9000 лв. На л. 77 от делото е приет и договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 98, т.IV, рег.№ 9510, дело 860 / 2014г. на нот. С. Д., вписан в Служба по
вписванията - акт № 101, т.LIV, н.д.№ 11287 / 2014г., с който К.В.П. и Е.Г.П. са продали впоследствие придобития от тях имот на
„КТМ ГАРД“ ЕООД за сумата от 9000 лв.
От писмените
доказателства, находящи се на л. 230 -256 от делото се установява, че с договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт No 152, том I, дело 238 /
02.04.1951г. на нотариус при Сталински околийски съд, Х. Н. М.продава на Д. И. С., следните си
собствени недвижими имоти, находящи се в землището на с.Виница, Сталинско,
както следва: 1. Нива от 6 декара в местност „*****"/нечетлива местност,
може да е и м."Ана дере" и „Она дере"-землище Виница/, при
съседи: С. к. С., А. А., К. Д. К., Д. П. П.; 2. Нива от 5 декара в местност
„Кичевски път-табаклия", при съседи по нот.акт №62, т.Ш, от 26.03.1943г.: К.
Ат.Т., Г. Д.А., път и А. Т., а при сегашни съседи: Г. Д., Е. Н. М.и път; 3.
Лозе /2.5/ два декара и пет ара, в местност „*****“, при съседи: А.К., Ц./нечетливо
име/ С., И. Х. М.и път; 4. Лозе/2/два декара, местност „*****", при съседи
по нотариален акт №273 от 1920г.-Т. К., Д. К., В. Тодоров и море, а сегашни
съседи -Д. В., Т. К., Д. К. и морето. От скица, издадена на
27.09.2013г. /л. 234/ се установява, че за процесния поземлен имот с
идентификатор: 10135.2573.281 с площ от 7043 кв.м., находящ се в местност „****“
е записана като собственик: Д. Х. А. с Нотариален акт No 152, том I, дело 238 / 02.04.1951г.
на нотариус при Сталински околийски съд. От удостоверение за
наследници, находящо се на л. 235 се установява, че наследници на Д. Х. А. са И.
С. А.– съпруг, починал на 25.05.1982г. и В. И. К.– дъщеря, починала на
12.03.1985г. От своя страна И. С. А.е оставил за свой законен наследник В. И.
К.– дъщеря. Законни наследници на В. И. К.са К. К. К., починал на 08.07.1991г.
– съпруг и двете им дъщери, които са единствени законни наследници и на К. К. К.
– И. К. К. и К. К. К..
На л. 239 от делото е приет договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 112, т.I, рег.№ 3445, дело 104 / 2013г. на нот. Я. Н., вписан в Служба по
вписванията - акт № 186, т.LIX, н.д.№ 12386 / 2013г., с който И. К. К. и К.
К. К. продават на В.С.В. процесния имот с идентификатор: 10135.2573.281 за сумата от 5 000 лв. В посочения нотариален акт
като титул за собственост е посочен Нотариален акт No 152, том I, дело 238 / 02.04.1951г.
на нотариус при Сталински околийски съд. Приети са и още два нотариални акта – л. 243- 250
за извършена разпоредителна сделка и констативен нотариален акт за имоти, за
които И. К. К. и К. К. К. се легитимират като собственици с Нотариален акт No 152, том I, дело 238 / 02.04.1951г.
на нотариус при Сталински околийски съд.
На л. 251 от делото е
приет нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 85, т.I, рег.№ 883, дело 85 / 2018г. на нот. Р. Т., с който К.В.П.
и Е.Г.П. са дарили на А. С. А.2043 кв.м идеални части от процесния недвижим
имот с идентификатор: 10135.2573.281, на Д. П. Ч.4000 кв.м идеални части от същия и на Д.
С. В. – 1000 кв.м. идеални части.
По делото е изготвено, изслушано и прието
заключението на вещото лице Ш.Х. по допуснатата Съдебно-техническа експертиза/л.
271/, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. От
същото се установява, че описаните в нотариален акт №№152, том I, дело № 238 / 02.04.1951г. за покупко- продажба, ниви и лозя не се касаят
за процесната територия и процесният имот с идентификатор 10135.2573.281 по
действащата кадастрална карта на административен район Приморски, гр.Варна. Описаните
имоти в посочения нотариален акт са в землището на с.Виница,
но не кореспондират с процесния имот, тъй като в годините в които са изработени
кадастралните планове /КП-1956 и КП-1990г./ няма формирани имоти, съответно и
няма формирани съседни имоти по които да се извърши изследване по граници и
съседи, площ и местности/. За първи
път процесният имот с площ от 7043кв.м е отразен в кадастралната карта при
одобряването и през 2008г. В последствие са отразявани промени само в кадастралния
регистър.
По
делото е изготвено,
изслушано и прието заключението на вещото лице Ж.Б. по
допуснатата Съдебно-оценителна експертиза/л. 288/,
което бе оспорено от ответника, но не
бе направено доказателствено искане във връзка с предприетото оспорване, поради
което и съдът приема, че заключението е компетентно дадено и го кредитира.
Видно от заключението е пазарната стойност на процесния имот към 18.09.2014г.,
т.е. към датата на сключване на сделката, обективирана в НА No 98, том IV,
рег. No 959, дело 360 / 2014г., а именно – сумата от 693 150 лв.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на предявения установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на
собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното
в исковата молба придобивно
основание. А, в тежест
на ответника е да установи фактите по възраженията си, от които черпи изгодни за себе си последици, а
именно, че ищците са придобили от несобственик, както и евентуално, че имотът,
придобит от тях и описан в нотариалния акт от 1951г. е различен от процесния.
Спорен момент в
производството се явява докъде се разпростира силата на пресъдено нещо, с която
се ползва постановеното по т.д. 102 / 2015г. решение, с което е
прогласена нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №98, т.4,
н.д.№360/18.09.2014г. на нотариус С. Д., с №363 в РНК, вписан в Служба по
вписванията – акт №101, т.54, д.№11287/2014г., поради противоречието му с
добрите нрави, с който праводателят на ответника е придобил правото си
на собственост върху процесния имот и какво е значението му допустимостта на
направените възражения в рамките на настоящото производство. Съдът намира, че
това решение е противопоставимо на правоприемника, какъвто се явява ответникът
в настоящото производство „ЕЛМЕ“ ЕООД. Имотът е придобит от „ЕЛМЕ“ ЕООД чрез
покупко-продажба от „КТМ ГАРД“ ЕООД на 16.01.2015г., а обезпечителната заповед,
с която е наложена възбрана върху процесния имот като обезпечение на бъдещия
иск срещу „КТМ Гард“ ЕООД за прогласяване на нищожността е вписана на
19.12.2014г., т.е. преди изповядване на сделката, с която „ЕЛМЕ“ ЕООД се
легитимира като собственик. С оглед на
горното обстоятелство и на основание чл. 298 ал.2 от ГПК, съдът намира, че
решението е противопоставимо на ответника, с което се приема, че ответникът е
придобил своите права от несобственик.
В този смисъл и
доколкото ответникът е обвързан от постановеното решение по т.д. 102 / 2015г.
на ВОС, той не се легитимира като собственик на процесния имот. В рамките на
посоченото производство по търговското дело, ответникът по него „КТМ ГАРД“ ЕООД
е разполагал с процесуалната възможност да релевира възраженията, които
правоприемникът му „ЕЛМЕ“ ЕООД релевира в настоящото производство, както и да
предприеме надлежни други процесуални действия за защита на правото си на собственост.
Обстоятелството, че в производството не са предприети надлежни процесуални
действия за защита не следва да се носи като тежест от правоприемника, който не
би бил обвързан от решението. Но в процесната хипотеза, правоприемникът „ЕЛМЕ“
ЕООД е придобил имота след вписване на обезпечителната заповед, в резултат на
което ще понесе и тежестта от решението и начина, по който е водено производството.
В отговора на исковата молба в рамките на настоящото производство „ЕЛМЕ“ ЕООД
не се легитимира като собственик на процесния имот и на друго основание,
различно от покупко-продажбата на имота, което вече се установи, че е от
несобственик. В този смисъл и за ответника липсва процесуална възможност и
правен интерес да оспорва правото на собственост на ищците с посочените
възражения, че и те са придобили собствеността си от несобственик. С тази
правна възможност ответникът би разполагал, в случай, че решението по т.д. 102/
2015г. на ВОС /макар и не по иск за собственост/, не би разпростряло своето
действие и по отношение на него.
С оглед
на горното и съдът намира, че ищците са собственици на процесния недвижим имот,
като се легитимират за собствеността си с представения по делото нотариален акт
за покупко-продажба, а именно нот.акт № 33, т.IV, рег.№ 8438,
дело 321 / 2014г. на нот. С. Д., вписан в Служба по вписванията - акт № 44, т.XLVIII, н.д.№ 9953 / 2014г., поради което и искът им се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от страните
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК на ищците се дължат разноски, съобразно приложения списък, а именно: за заплатена
държавна такса в размер на 1484, 31 лв. и за заплатено възнаграждение за вещо
лице в размер на 300 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ИЩЦИТЕ 1/ Е.Г.П., ЕГН ********** и 2/ К.В.П.,
ЕГН ********** ***, и ОТВЕТНИКА „Елме”
ЕООД, вписано в Агенция по Вписванията –Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. „Бяло море“ бл.
214, вх. Г, ет.1, ап.1, че Е.Г.П., ЕГН ********** и К.В.П., ЕГН **********
***, са собственици на следния
недвижим имот с
идентификатор: 10135.2573.281,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к.“Чайка“, м.“****“, с площ от 7043
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, при граници: имот 10135.2573.388, имот
10135.2573.272, имот 10135.2573.1125, имот 10135.2573.12, имот 10135.2573.11,
имот 10135.2573.9, имот 10135.2573.387 и имот 10135.2573.8, по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в № 33, т.IV, рег.№ 8438, дело 321 / 2014г. на нот. С. Д., вписан в Служба по
вписванията - акт № 44, т.XLVIII, н.д.№ 9953 / 2014г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Елме” ЕООД, вписано в Агенция по Вписванията
–Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Ловеч, ул. „Бяло море“ бл. 214, вх. Г, ет.1, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на 1/ Е.Г.П., ЕГН **********
и 2/ К.В.П.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1 784,31 лв. /хиляда седемстотин
осемдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: