№ 33893
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Частно гражданско
дело № 20251110138598 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод заявлението на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ***,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. Б. А., с ЕГН:
**********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и
законната лихва върху главницата и договорно възнаграждние. За сумите от 180 лева-
възнаграждение за закупена услуга **, 140 лева - въангражение за закупена услуга *** ,
30лева - такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и 200 лева- такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за
плащане на вноска по кредит и 80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за
подготовка на документи , съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на
уговорената допълнителна цена на услуга по пакет „**“ и по пакет „***“ е налице
нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите
нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Видно от
представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са
уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора ** - приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни
услуги- ***- право на промяна на погасителния план при специфични условия/т.15.2 от ОУ/.
Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си предвижданията касаят
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита и липсва самостоятелен
предмет на отделно правоотношение. Заплащането на посочените възнаграждения е
уговорено предварително и е дължимо без значение дали тези услуги ще бъдат
използвани.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при
договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.От изложено се налага изводът за
противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
1
кредита, каквито несъмнено са “услугите” ** и ***. На следващо място чл. 10а, ал. 4
предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е
предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални услуги, което е в нарушение на
цитираната норма. Сходни са аргументите и по отношение на претендираните суми от 30 лв.
и 500 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането. Уговорената допълнителна такса
в общите условия към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността
му за разноски, така както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава.
Тя не покрива реални разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се
сочи и в заявлението. Предвид размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се
явяват в пряко противоречие с чл.33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. В случая, уговореното заплащане на обезщетение за забава под
формата на такса цели именно неправомерния резултат, поради което съдът намира клаузата
за нищожна на това основание. Уговорката дава възможност на заемодателя да претендира
наред с обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява
забавата на длъжника. Това от своя страна ще доведе до неоснователно обогатяване на
кредитора, като се наблюдава значително неравновесие в правата на страните. Всичко
изложено води до извода за нищожност на клаузите поради противоречието им с добрите
нрави, поради което в тази част, за сумите от 180 лева- възнаграждение за закупена услуга
**, 140 лева - въангражение за закупена услуга *** , 30лева - такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането и 200 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
кредит и 80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за подготовка на
документи, заявлението следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на "ФИРМА" ЕООД, ЕИК: ***, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т. Б. А., с ЕГН: ********** за сумите от
180,00лева (сто и осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга **, 140,00лева (сто и четиридесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга *** , 30,00 лева (тридесет лева), представляваща
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период от 25.10.2024
г. , 200,00лева (двеста лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит и 80,00лева (осемдесет лева), представляваща задължение за подготовка
на документи.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3