Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262399 25.10.2021 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13233 по описа на съда за 2020г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ***** против Н.Д.М., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ
за признаване за установено в отношенията помежду
им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 729,01
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г.
– 30.04.2019 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр*********обезщетение
за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството
в размер на 65,22 лв. за периода от 04.12.2018 г. – 20.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2020г. до окончателното й
изплащане. Претендират се деловодните разноски в производството по реда на чл.
410 от ГПК и разноските в настоящото производство, включващи ДТ, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Ищeцът твърди, че
притежава законна лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за
обособената територия на град *******, като продажбата на топлинна енергия на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява по изрично
известни Общи условия, предложени от ищеца и одобрени от ДКЕВР, които влизат в
сила без изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на ОУ
ищецът има задължението да предостави в абонатната станция на сградите топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че ответникът е
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ********* и се явява по
смисъла на ЗЕ клиент на топлинна енергия, като последният съгласно ОУ е длъжен
да заплаща месечно дължимите суми за доставената топлинна енергия в
тридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгласно
член 35, ал. 1 от общите условия, при неизпълнение на това задължение в срок,
клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Ищецът твърди, че е доставил до сградата, където е ситуиран имота на ответника
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща стойност 729,01
лева, като начислената топлинна енергия била разпределена съобразно
изискванията на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за
прилагането му. Също така твърди, че доставеното количество топлинна енергия се
отчита от служител на търговеца, извършващ дяловото разпределение на топлинна
енергия в началото и в края на всеки отоплителен сезон, съгласно показанията на
монтираните в имота водомери за БГВ и топломери. Твърди, че за събирането на
начислените суми е образувано заповедно производство под № ******* г., по описа
на ПРС, ХІІ граждански състав, като била издадена Заповед за изпълнение, която
е била връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, дадени са били
указания за предявяване на иск, какъвто е предявен в месечния срок.
От особения представител на ответника, адв. Т. не е постъпил отговор.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представено от ищеца писмо от Общиня *** с изх. № ******. през 1998г.
ответникът е декларирал собствеността върху ½ ид.ч. от апартамента, след
което относно този имот не са били подавани корегиращи декларации, ето защо се
легитимира като собственик на процесния апартамент, за който е начислявана
топлинна енергия. Този писмен документ не е оспорен от ответника и предвид
официалния му характер съдът намира за безспорно установен и доказан
правнорелевантния факт, че ответникът е
собственик на процесния апартамент, за който е начислена ТЕ.
Видно от
Препис-извлечение от
сметка, по партида на ответника
е начислена главница в размер на 729,01
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. – 30.04.2019 г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. ********;
обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на
дружеството в размер на 65,22 лв. за периода от 04.12.2018 г. – 20.05.2020 г. За
събирането на така посочените в извлечението суми е образувано ч.гр.д. № 5411/2020 г., по описа на ПРС, ХІІ граждански състав
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по член 410 от ГПК,
като освен горните суми е разпоредено длъжникът да заплати и претендираната
законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2020
г., както и разноските по делото в общ размер на 325 лв., от които 25 лв.
- държавна такса и 50
лв. - юрисконсултско възнаграждение,
която е била връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК, дадени са
били указания за предявяване на иск, какъвто е предявен в месечния срок.
От заключението на в.л. инж. Ш. се установява,
че за процесния период абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим
на етажна собственост е функционирала, като топломерите в абонатната стнация са
били отчитани ежемесечно, а технологичните разходи са отчитани и отчислявани от
подаваната към процесната абонатна станция топлинна енергия. СТЕ намира, че са
спазени изискванията та т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост. Със заключението
се установява, че дяловото
разпределение е извършено коректно съобразно изискванията на методиката за
дялово разпределение, като за имота на ответника е начислявана само ТЕ за
сградна инсталация, отопление и за БГВ. Посочено е също така, че в имота на
ответника няма монтирани отоплителни тела- тип радиатор, снабдени с ИРУ, както
и че през имота на ответника преминават 2 броя щранг лири с мощност 529 W
и 359W, които не се отчитат с уред, като за тях е начислявано по максимална нормативна
мощностСъщо така е посочено, че в имота на ответника има монтиран 1 бр.
водомерно устройство за топла вода, за отчитане на изразходваното количество ТЕ
за БГВ, като за неговото отчитане не е осигурен достъп, като е начислявано
количество по 140л/денонощие за 1 лице.
Съгласно съдебно - счетоводната експертиза с вещото лице З. М. дължимата сума за ТЕ, е 729,01 лева, а мор. лихва
до 20.05.2020г.е в размер на 65,22 лева. В таблица в заключението са отразени по месеци
дължимите суми, като при определяне им са взети предвид показанията от съдебно
- техническата експертиза, издадените фактури (на електронна обработка) и
счетоводна справка за процесния период с отразени
номера на фактурите.
При
така установените фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По делото са представени общите условия на дружеството, за които се
установява да са публикувани в един централен и в един местен ежедневник и са
влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им, освен това същите са били
одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите условия те влизат в сила
без да бъдат писмено приети от купувачите. Ето защо, съдът приема, че за
процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при
общоизвестните общи условия
за продажба на топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както
в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цената за доставената топлинна енергия. В случая е установено, че през процесния период ответникът е бил собственик на имот,
присъединен към абонатната станция, намираща се в гр. ******* и е установено, че общите условия са оповестени по
съответния ред, от което следва, че лицето има качеството потребител на
топлинна енергия. Сградната инсталация е
обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето
защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост
следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за
отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба
на чл. 153, ал.
6 от ЗЕ, която гласи, че
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети пред съда
се установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на
информацията от фирмата за топлинно счетоводство. Съдът възприема изготвените
заключения като обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и
опит в съответната област, както и обосновани.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените от него разноски пред заповедния съд от 75 лева, и пред исковия съд в размер на 795 лева.
На основание гореизложеното, ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията между ищеца "ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******* и ответника Н.Д.М., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 729,01 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. – 30.04.2019
г., касаеща имот на ответника, находящ се в гр. **********; обезщетение за
забавено плащане на главницата съгласно член 35, ал. 1 от ОУ на дружеството в
размер на 65,22 лв. за периода от 04.12.2018 г. – 20.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2020г. до окончателното й
изплащане, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. 5411/2020 г., по описа на ПРС,
ХІІ граждански състав.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН **********да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ********* разноски по
съразмерност от 75 лева по заповедното производство и 795 лева по исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П /
Вярно с оригинала.
Секретар: