Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, IV-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа
докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 4085 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
С решение № 7484 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 56334/2014 г. на Софийски районен
съд, 120 състав, е уважен предявеният от В.Т.С. против „Ч.Е.Б.“ АД, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи
сумата от 987,23 лв., представляваща коригирана стойност на електрическа
енергия, начислена вследствие на извършена проверка на СТИ, за която е издадена
фактура № **********/23.09.2014 г.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „Ч.Е.Б.“ АД. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се, че е налице законово
основание за извършване на корекция на сметките за електрическа енергия в
хипотеза на манипулация, водеща до неизмерване или неточно измерване на
количеството електроенергия, доколкото ПИКЕЕ не са били отменени през процесния
период. Счита, че гражданските съдилище не следва да се позовават на липса на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхърлят исковете за
заплащане на реално консумирана електрическа енергия. Обръща внимание, че между
страните не е спорно наличието на договорно правоотношение помежду им, а
изслушаното заключение на СТЕ в хода на първоинстанционното производство
безспорно установило наличието на вземане на ответника към ищеца. Моли съда да
отмени решението и да отхвърли предявения иск, като присъди на ответника направените
по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата, В.Т.С., чрез адв. К.М., е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробни съображения. Счита,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с трайната съдебна
практика на ВКС, а цитираната съдебна практитка във въззивната жалба не била
задължителна за състава на въззивния съд. Поддържа се, че по делото е безспорно
установено, че ответното дружество не е изпълнило вмененото му с нормата на чл.
98а, ал. 3 ЗЕ задължение за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя, с
оглед което правилно СРС уважил предявения иск. Освен това за ответника не
възникнало основанието за прилагане на корекционната процедура съгласно ПИКЕЕ,
като излага подробни съображения в подкрепа на довода си. Липсвали действащи
правила, по силата на които за ответника да възникне тази възможност. Моли съда да потвърди първоинстанционното
решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски за въззивната
инстанция.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 987,23 лв., като дължима по фактура № **********/23.09.2014
г., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно, като
съображенията на въззивния състав на съда за тези изводи са следните:
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено, че е осъществено неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване чрез промяна в схемата на
измервателната система на СТИ. Спори се между страните в производството дали е
налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от ответника или не.
От приетия като писмено
доказателство в първоинстанционното производство констативен протокол № 1010608
от 04.07.2014 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се
установява, че е извършена следната констатация: „Липсват пломбите на щита на ел. таблото. Пломбта на
капачката на клемния блок е нарушена. Развит е болта на деривационната пластина
на фаза „Т“. Установи се промяна в схемата на свързване на измервателната
система. Измерена е грешката, с която екетромерът измерва преминаващата през
него ел.енергия в момента на проверката. Разликата е минус 89,46 %.“.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят Р.И.В., служител на дружеството, извършило
проверката, свидетелства, че си спомня конкретния случай – капачката на клемния
блок на електромера била нарушена. Измерили с каква грешка мери електромера и
записали отчетения резултат в протокола. Подали сигнал на телефон 112, на място
пристигнал представител на МВР.
От показанията на св. Т.В.С., син на ищеца, се
установява, че таблото, в което се намирал електромера, не се заключва. В дена
на проверката, служители на „ЧЕЗ“ потърсили представител на потребителя и се
отзовал свидетеля С.. Когато слязъл при таблото, последното вече било отворено,
а служителите на дружеството правили нещо в него – изразили мнение, че е налице
манипулация. Дошли и представители от Федерация на потребителите, както и
служител на МВР. Препис от протокола не бил предаден на свидетеля, като
последният не си спомня дали от него са изисквали да подписва констатичния протокол
или не.
Съгласно предложение за корекция на сметка за периода 06.04.2014
г. – 04.07.2014 г. по реда на ПИКЕЕ на ищеца е начислена корекция от 580 KWh.
С писмо, изх. № NTZ15673/07.07.2014 г., адресирано до
ищеца и изпратено му на адреса на процесния имот, потребителят е уведомен, че
ще бъде извършена корекция на сметката за консумираната електрическа енергия.
Писмото е върнато на подателя му с отбелязване „непотърсено“.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/23.09.2014
г. с получател – В.Т.С. на стойност 987,23 лева.
От заключението на вещото лице инж. П. Наков по
изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че е
осъществен нерагламентиран достъп до защитената вътрешност на електромера
/неправомерно въздействие/. Преизчисляването на консумираната ел.енергия, което
е извършено, отговаря на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ и за посочения там период от 90 дни назад от проверката. Изчисленията
според вещото лице са неточни и сумата е следвало да е в размер на 963,75 лева.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за процесния
недвижим имот.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено, че до СТИ е осъществен
нераглементиран достъп, като са премахнати защитните плобми на електромера. Съдът
възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства,
доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата,
участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори се между
страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ, урежда
задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл.
98а ЗЕ, в тях трябва да се изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона
кумулативно предпоставки – 1) изменение на съдържанието на ОУ и 2) одобряване
от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл.
98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при действието на
заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила израз в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.
д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено
по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., според която е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че
има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да
създаде посочените правила със съответното съдържание на новата законова
уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на
електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция.
Параграф
199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в
съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи условия е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика,
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящият
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок
за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото като
в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са
нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ).
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия
е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да
се уреди въпроса, буквално: „за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да се уредят единствено
начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. По силата
на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само
норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
само поради
обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че ищецът не дължи процесната сума на
ответника, поради което предявеният иск се явява основателен, както е приел с
решението си и първият съд. Ето защо подадената въззивна жалба е неоснователна,
а решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При
този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват
разноски за производството пред въззивната инстанция. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г., от съдържанието на
който е видно, че страната е заплатила на процесуалния й представител сумата от
300 лева в брой при подписване на договора. Същите са в минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед което следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 7484 от 10.01.2020 г., постановено по гр.д. № 56334/2014 г. на Софийски
районен съд, 120 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес: ***, Бенч Марк бизнес център, да заплати на В.Т.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 300 лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Малоселска,
член
на IV-Д
въззивен състав, по въззивно гр. дело № 4085 на СГС за 2020г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да
коригира сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., но действащи през процесния период/, се установи възможност
за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период при условие
на стриктно спазване на предвидените в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, какъвто е и настоящият случай; при които е
установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/.
Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013
г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали към процесния период, за който
ответното дружество е начислило чрез корекция потребление на електрическа
енергия, е предвидена възможност за оператора на ел. разпределителната мрежа да
коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина
за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията.
В исковата молба и въззивната жалба
ищецът, предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК за недължимост на сумите, претендирани от ответното дружество по
процесната фактура, се позовава на липса в общите условия, приложими към
договора между страните, на клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена
електрическа енергия. Възприемането на посочените доводи за основателни от
мнозинството на състава обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване
пред настоящата инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката.
Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК, Решение № 237/11.01.2021 г. № 1553/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 141
от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4486/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 120
от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3754/2019 г., III г. о., ГК, Решение № 11 от 1.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1745/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 20 от
1.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 8 от
4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2020 г., IV г. о., ГК, решение № 47/09.03.2021 г. на ВКС
по гр.д. № 2299/2020 г., III г. о., ГК и др. Съгласно застъпеното в посочените
решения становище договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се
сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б.
"а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от
обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел.
енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице –
нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните
последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на
договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/. Следователно правното
действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй
като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между
търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата,
уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях
приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при
двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в
сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да
извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ, а
за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна
цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на договорите –
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба,
вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна
сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. По силата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът
е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго,
т. е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите,
предмет на договорното правоотношение. С оглед специфичния характер на
движимата вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация
на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване
на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до
крайния клиент. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на
оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на
продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК действително доставеното количество електроенергия
за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че
върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно.
Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия поражда
парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за
действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния
период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ответникът е положил усилия да уведоми ищеца за корекционната
процедура, като последният е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната
сума с предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответника, т.е.
осъществил е правото си на защита срещу претенцията на ответника да са налице
основания за прилагане на корекция. С оглед последното намирам, че целта на
закона, съдържаща се в изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена,
доколкото потребителят е узнал за корекционната процедура и предвид
несъгласието си с нея е предявил иск за недължимост на сумата по издадената
фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната фактура сума
има своето основание и дали се дължи от ищеца.
Мл.
съдия:
/М.
Малоселска/