РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Попово, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100482 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.335 от ТЗ.
Ищецът- "Т.Б." ЕАД гр. С. твърди в исковата си молба, че че между С. ХР. М. и "Т.Б."
ЕАД (с предишно наименование „К.Б.М." ЕАД) били сключени няколко договори за
предоставяне на услуги.
Съгласно Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2017г, на ответника му бил
предоставен мобилен № ****, който с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № **** бил сключен нов абонаментен план, с такса от 36.99лв. с
ДДС, а с Договор за лизинг от 28.09.2017г. му бил предоставен мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy J5 Dual Black, при общата цена на лизинговата вещ в размер на
106.12лв. с вкл. ДДС.
С Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 24.10.2017г., на
ответника били предоставени мобилен телефонен № ***, със стандартна месечна
абонаментна такса 15.99лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора била предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13.99лв. с вкл. ДДС, и мобилно
устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G, на цена в размер на 231.67лв. с вкл. ДДС.
С Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 11.05.2018г., на
ответника били предоставени мобилен телефонен № ****, със стандартна месечна
абонаментна такса 18.99лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат NOKIA 2 Black на
стойност 92.77лв. с вкл. ДДС.
С Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 26.11.2018г., на
ответника били предоставени мобилен телефонен № ****, със стандартна месечна
абонаментна такса 12.99лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат HUAWEI Y6 2018 Dual
Black на стойност 291.17лв. с вкл. ДДС
1
С Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 10.01.2019г. на
ответника били предоставени мобилен телефонен № ***, със стандартна месечна
абонаментна такса 12.99лв. с вкл. ДДС и мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Dual
Black, на стойност 1186.57лв. с вкл. ДДС.
Твърди се, че за ответник за периода м.февруари 2019г.-месец юни 2019г. имал
неизпълнени парични задължения по издадени 9 бр. фактури, а именно: неизплатено
задължение в размер на 64.62лв. по фактура №***/20.02.2019г. с настъпил падеж на
07.03.2019г.; неизплатено задължение в размер на 127.85лв. по фактура №***/25.02.2019г. с
настъпил падеж на 12.03.2019г.; неизплатено задължение в размер на 65.47лв. по фактура
**********/20.03.2019г. с настъпил падеж на 04.04.2019г.; неизплатено задължение в размер
на 112.75 лв. по фактура ***/25.03.2019г. с настъпил падеж на 09.04.2019г.; неизплатено
задължение в размер на 64.57лв. по фактура ***/20.04.2019г. с настъпил падеж на
05.05.2019г.; неизплатено задължение в размер на 102.94лв. по фактура ***/25.04.2019г. с
настъпил падеж на 10.05.2019г.; неизплатено задължение в размер на 47.26лв. по фактура
***/20.05.2019г. с настъпил падеж на 04.06.2019г.; неизплатено задължение в размер на
1034.81лв. по фактура № ***/20.06.2019г. с настъпил падеж на 05.07.2019г., включващо
неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 54.60 лв. и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 980.21 лв.; неизплатено задължение в
размер на 681.82лв. по фактура № ***/25.06.2019г. с настъпил падеж на 10.07.2019г.,
включващо неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 485.79 лв.
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 196.03 лв..
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползваните мобилни номера. В тази връзка били обявени за
предсрочно изискуеми и лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната
фактура по всеки абонатен номер.
Общата стойност на неизплатените парични задължения на С. ХР. М. спрямо "Т.Б."
ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, била в
общ размер от 2302.09 лв.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на "Т.Б." ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Попово, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 29/2021г. и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда
по заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник
по настоящото дело при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, предявявали настоящия иск
Предвид твърденията, ищеца претендира да се признае за установено, че ответникът
му дължи сумата 2302.09лв., явяваща се сбор от вземанията по фактура №***/20.02.2019г.,
фактура №***/25.02.2019г., фактура №**********/20.03.2019г., фактура №***/25.03.2019г.,
фактура №***/20.04.2019г., фактура №***/25.04.2019г., фактура №***/20.05.2019г., фактура
№***/20.06.2019г., фактура №***/25.06.2019г, ведно със законната лихва върху вземанията,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-07.12.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №29/2021г. по описа на ПпРС. Претендират се и разноски.
Редовно призован за с.з., не се явява представител. От процесуалният представител на
ищцовото дружество е депозирана молба, с която по същество пледира за уважаване на
предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответника С. ХР. М.-адв.Г.Д. от ТАК, който оспорва
2
предявения иск като неоснователен.
Счита иска за недоказан, тъй като фактурите сами по себе си не доказвали
възникването и изпълнението на договорни задължения. Счита още, че по делото не били
представени доказателства за това, че договорите били прекратени с изпратено писмо от
страна на ищеца. В този смисъл счита, че липсва писмено предупреждение с даден срок,
след изтичането на който договора можел да се счита за прекратен.
На следващо място счита, че ищецът не упражнил валидно правото си да прекрати
едностранно договорите за мобилни услуги. Фактурите не били подписани от ответника, и
не удостоверявали, че сумите в тях са дължими. Нямало данни дали услугите действително
били предоставени на ответника. Нямо данни за уведомление от страна на ищеца, че обявява
вноските за предсрочно изискуеми. Твърди, че клаузата за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите била нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Въз основа на изложеното счита предявения иск като неоснователен, и като такъв
моли съда да го отхвърли.
Редовно призован за с.з. се явява назначения особен представител на ответника-
мл.адв.Г.Д. от ТАК, който по същество поддържа предявения отговор по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №29/2021г. по описа на ПпРС, по подадено от ищецът
заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №20/20.01.2021г., за сумата 2302.09лв., представляваща парични
задължения на длъжника, произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги №
*** от 16.04.2017г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
**** и Договор за лизинг от 28.09.2017г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг
от 24.10.2017г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 11.05.2018г., Договор
за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 26.11.2018г., Договор за мобилни услуги № ****
и Договор за лизинг от 10.01.2019г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението-07.12.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415
от ГПК.
От приложените по делото доказателства се установява, че на 16.04.2017г. между С.
ХР. М. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги № ***, съгласно който му бил
предоставен за ползване предпочетен № ***, за срок 24 месеца по програма Стандарт 9,99 и
стандартен месечен абонамент в размер на 9.99лв. В договора е посочена и датата на
издаване на фактура- на 25-ти всеки месец. Към договора е приложена ценова листа за
абонаментни планове.
С Допълнително споразумение към описания по горе договор за мобилни услуги от
28.09.2017 г., месечния план за мобилен № +359*********, е променен на Тотал 36,90 промо
2000МВ, както и срока на договора, който е до 28.09.2019г. С това допълнително
сопразумение, на М. е било предоставено и устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Black. Във
връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг
от 28.09.2017 г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy J5 Dual Black. Съгласно договора лизингополучателят
се се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 106.12лв., от която
първоначално лизингова вноска в размер на 50.00лв., платима към дата на договора , а
3
останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 2.44 лв.,
за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това чл.3 изр.последно от
договора, страните уговорили и неустойка в размер на 2.44лв. В чл.6 от този договор е
посочено, че неразделна част от него са ОУ (приложени по делото) и запис на заповед на
стойност 100% от дължимата цена. По делото е представен този запис на заповед от
28.09.2017г., съгласно който М. се задължил да заплати на ищеца сумата от 56.12лв., с
последен падеж -28.08.2019г. Към този договор за лизинг е приложена и декларация –
съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 28.09.2017г. на „Т.Б.“ ЕАД.
На 24.10.2017г. между С. ХР. М. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни
услуги № ****, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № ***, за срок
24 месеца по програма Интернет 15,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 15.99лв.
В договора е посочена и датата на издаване на фактура- на 25-ти всеки месец. С този
договор на М. е било предоставено и устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G. Във
връзка с предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг
от 24.10.2017г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G. Съгласно договора
лизингополучателят се се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 231.67лв.,
от която първоначално лизингова вноска в размер на 52.50лв., платима към дата на договора
, а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 7.79
лв., за период от 23 месеца от сключването на договора. Освен това чл.3 изр.последно от
договора, страните уговорили и неустойка в размер на 7.79лв. В чл.6 от този договор е
посочено, че неразделна част от него са ОУ (приложени по делото) и запис на заповед на
стойност 100% от дължимата цена. По делото е представен този запис на заповед от
24.10.2017г., съгласно който М. се задължил да заплати на ищеца сумата от 179.17лв., на
предявяване. Този запис на заповед е предявен за плащане на 24.10.2017г. Към този договор
за лизинг е приложена и декларация – съгласие от лизингополучателя и ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 24.10.2017г. на „Т.Б.“ ЕАД.
На 11.05.2018г. между С. ХР. М. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни
услуги № ****, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № ***, за срок
24 месеца по програма Тотал 18,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 18.99лв. В
договора е посочена и датата на издаване на фактура- на 25-ти всеки месец. С този договор
на М. е било предоставено и устройство NOKIA 2 Black. Във връзка с предоставянето на
това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от 11.05.2018г., с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 2
Black. Съгласно договора лизингополучателят се се задължил да заплати обща лизингова
цена в размер на 92.77лв., от която първоначално лизингова вноска в размер на 24.00лв.,
платима към дата на договора , а останалата сума била платима чрез ежемесечни вноски,
всяка от които в размер на 2.99 лв., за период от 23 месеца от сключването на договора.
Освен това чл.3 изр.последно от договора, страните уговорили и неустойка в размер на
2.99лв. Към този договор за лизинг е приложена и декларация – съгласие от
лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 11.05.2018г. на „Т.Б.“ ЕАД.
На 26.11.2018г. между С. ХР. М. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни
услуги № ***, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № ****, за срок
24 месеца по програма Тотал 12,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 12.99лв. В
договора е посочена и датата на издаване на фактура- на 25-ти всеки месец. С този договор
на М. е било предоставено и устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black. Във връзка с
предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от
26.11.2018г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black. Съгласно договора лизингополучателят се
4
се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 291.17лв., от която първоначално
лизингова вноска в размер на 135.00лв., платима към дата на договора , а останалата сума
била платима чрез ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 6.79 лв., за период от 23
месеца от сключването на договора. Освен това чл.3 изр.последно от договора, страните
уговорили и неустойка в размер на 6.79лв. Към този договор за лизинг е приложена и
декларация – съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за
частни и корпоративни клиенти от 26.11.2018г. на „Т.Б.“ ЕАД.
На 10.01.2019г. между С. ХР. М. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен и Договор за мобилни
услуги № ****, съгласно който му бил предоставен за ползване предпочетен № ****, за срок
24 месеца по програма Тотал 12,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 12.99лв. В
договора е посочена и датата на издаване на фактура- на 25-ти всеки месец. С този договор
на М. е било предоставено и устройство апарат HUAWEI Р20 Dual Black. Във връзка с
предоставянето на това устройство, между страните е сключен Договор за лизинг от
10.01.2019г., с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка апарат HUAWEI Р20 Dual Black. Съгласно договора лизингополучателят
се се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 1186.57лв., платима чрез
ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 51.59 лв., за период от 23 месеца от
сключването на договора. Освен това чл.3 изр.последно от договора, страните уговорили и
неустойка в размер на 51.59лв. Към този договор за лизинг е приложена и декларация –
съгласие от лизингополучателя и ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 10.01.2019г. на „Т.Б.“ ЕАД.
По делото са приложени и 9 бр. фактури, а именно: неизплатено задължение в размер
на 64.62лв. по фактура №***/20.02.2019г. с настъпил падеж на 07.03.2019г.; неизплатено
задължение в размер на 127.85лв. по фактура №***/25.02.2019г. с настъпил падеж на
12.03.2019г.; неизплатено задължение в размер на 65.47лв. по фактура
**********/20.03.2019г. с настъпил падеж на 04.04.2019г.; неизплатено задължение в размер
на 112.75 лв. по фактура ***/25.03.2019г. с настъпил падеж на 09.04.2019г.; неизплатено
задължение в размер на 64.57лв. по фактура ***/20.04.2019г. с настъпил падеж на
05.05.2019г.; неизплатено задължение в размер на 102.94лв. по фактура ***/25.04.2019г. с
настъпил падеж на 10.05.2019г.; неизплатено задължение в размер на 47.26лв. по фактура
***/20.05.2019г. с настъпил падеж на 04.06.2019г.; неизплатено задължение в размер на
1034.81лв. по фактура № ***/20.06.2019г. с настъпил падеж на 05.07.2019г., включващо
неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 54.60 лв. и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 980.21 лв.; неизплатено задължение в
размер на 681.82лв. по фактура № ***/25.06.2019г. с настъпил падеж на 10.07.2019г.,
включващо неустойки поради предсрочно прекратяване на договори в размер на 485.79 лв.
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в размер на 196.03 лв.
По делото е представена и спогодба от 11.01.2017 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Т.Б.“ ЕАД, последна покана за доброволно плащане от 21.05.2019 г. до С.
ХР. М., изд. от „Т.Б.“ ЕАД и удостоверение изх. № 017/31.01.2022 г. от „Т.“ АД за доставка
на предупредително писмо.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.92 от ЗЗД и чл.335 от ТЗ за установяване съществуването на парично
задължение в размер на 2302.09лв., представляваща парични задължения на длъжника,
произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2017г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № **** и Договор за
лизинг от 28.09.2017г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 24.10.2017г.,
Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 11.05.2018г., Договор за мобилни
5
услуги № *** и Договор за лизинг от 26.11.2018г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор
за лизинг от 10.01.2019г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението-07.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 29/2021г. по описа на ПпРС.
Така предявения иск е установителен, предявен след указания до кредитора по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и в преклузивния срок по чл. 415 от ГПК, поради което същият
е допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично основателен по следните
съображения:
С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на
кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. да докаже наличието на действителен договор за далекосъобщителни услуги с
ответника; че е изправна страна по договора, като е изпълнил всички свои задължения по
него, наличието на действителен договор за продажба на изплащане на стоки; че е предал
владението на стоките на купувача; че между страните е постигнато съгласие, че при
неизпълнение на договорно задължение по договор за далекосъобщителна услуга се дължи
неустойка за определен период и/или в определен размер, че е налице виновно
неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този договор и
уведомяването за това на абоната, а ответника носи тежестта да докаже, че е изпълнявал
своите задължение за заплащане на предоставените услуги по начина, и в сроковете
уговорени в договора, както и всички свои възражения, които изключват, прекратяват или
погасяват правото на ищеца.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонни номера и устройства, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им.
Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната,
който не е оспорен. В този смисъл съдът приема, че договорите са редовни от външна
страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Съгласно Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения
относно потребените услуги и тяхната реална стойност, каквото становище взема
назначения особен представител на ответника в хода на производството, би следвало да
възрази пред доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи
доказателства в тази насока пред съда.
Поради което съдът приема, че отразени като месечни и еднократни такси в
издадените фактури №***/20.02.2019г., №***/25.02.2019г., №**********/20.03.2019г.,
№***/25.03.2019г., №***/20.04.2019г. и №***/25.04.2019г., макар и едностранно съставени
от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги, и
претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на
исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги, тъй като е негова
доказателствената тежест, поради което съдът намира за установено съществуването на
вземането на ищеца в размер общо на сумата от 606.92лв. по горепосочените данъчни
6
фактури за ползвани далекосъобщителни услуги.
Основателна е претенцията за дължимост от ответника и на сумата, представляващи
лизингови вноски, в размер от 1154.78лв. по лизинговите договори. Съдът приема, че
устройствата му са предадени във вид, годен за употреба. Няма доказателства ответникът да
е преустановил ползването на устройствата за целия срок на договорите, респ., че от негова
страна действието на договорите за лизинг, са прекратени, или че се е възползвал от
възможността да придобие собствеността на устройствата със заплащане на цената изцяло,
или на отделни вноски. При това положение за целия период лизинговите вноски се дължат.
Размерът им е установен и доказан, съгласно отразеното като лизингови вноски във фактури
№***/20.02.2019г., №***/25.02.2019г., №**********/20.03.2019г., №***/25.03.2019г.,
№***/20.04.2019г., №***/25.04.2019г., №***/20.05.2019г., №***/20.06.2019г., и
№***/25.06.2019г., при което така предявения иск за дължимост на сумата от 1154.78лв.,
като основателен следва да се уважи.
Що се отнася до иска в частта му, в която се претендира установяване съществуване
на вземане за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите – в общ размер от
540.39лв., начислена във фактури №***/20.06.2019г. и №***/25.06.2019г., съдът приема, че
в тази си част искът неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищцовата страна претендира посочените неустойки във връзка с предсрочно
прекратяване на договорите по вина на потребителя и в съответствие с клаузите на
договора, предвиждащи, че в случай на прекратяване на договора преди първоначалния срок
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на три
стандартни месечни абонаментни планове, съгласно спогодба от 11.01.2017г. между
Комисия за защита на потребителите и „Т.Б.“ ЕАД , както и разликата на предоставеното
устройство без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на Оператора към
момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в
брой или общата лизингова цена по договора за лизинг.
От една страна, настоящият състав на съда приема, че предвидената в договорите
неустойка противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците
от неизпълнението. Такава договорна клауза, според настоящия състав на съда, е в пряко
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Независимо от горното, съдът приема, че макар и да е предвидена възможност за
едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в
случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да
бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая
възникване на задължение за потребителя да заплати предвидената в индивидуалния
договор неустойка, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си
на едностранно прекратяване на договора. В случая такова писмено предупреждение липсва.
Този факт не се санира от представянето при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК на последна
покана за доброволно плащане (л.107). Вярно е, че тази покана е датирана 21.05.2019г., но
всъщност не е ясно кога действително е съставена и дали изобщо е изпращана. Последното
обстоятелство не може да се установи и от приложеното удостоверение за доставка. В този
смисъл не е доказано категорично дали ищцовата страна е упражнила това си право и дали и
кога до ответника е достигнало изявлението за прекратяване на договорите. Поради
изложените причини съдът счита иска за неоснователен в тази му част и го отхвърля.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да признае за установено, че
ответника дължи на ищеца общо сумата 1761.70лв., от които 606.92лв.- абонаметни такси и
1154.78лв.-лизингови вноски, дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2017г.,
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № **** и Договор за
7
лизинг от 28.09.2017г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 24.10.2017г.,
Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 11.05.2018г., Договор за мобилни
услуги № *** и Договор за лизинг от 26.11.2018г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор
за лизинг от 10.01.2019г. , ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от
07.12.2020г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 29/2021г. по описа на ПпРС, като за разликата над 1761.70лв. до
пълния предявен размер от 2302.09лв., или за сумата от 540.39лв., която се претендира като
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите иска следва се отхвърли.
По разноските:
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г.
по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В заповедното производство от заявителя са направени разноски за заплатена
държавна такса – в размер 46.04лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер
372.68 лв., или общо 418.72лв.
В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена
държавна такса–в размер 46.04лв., за заплатено адвокатско възнаграждение – в размер
469.38лв. и за заплатено възнаграждение за особен представител-в размер на 390.00лв., или
общо 905.42
При това положение, съразмерно с уважената част на иска ответникът дължи на
ищцовата страна сумата 320.43лв. – разноски за заповедното производство.
За исковото производство съразмерно с уважената част от иска ответникът дължи да
ищцовата страна сумата 692.88лв.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Й.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „Т.Б.“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*****,
представлявано от Д.К.К. и М.С., и С. ХР. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес-с.Р. общ.
Д.***** и настоящ адрес–гр.П., обл.Т.****, ЧЕ С. ХР. М. ДЪЛЖИ НА „Й.Б.“ ЕАД (с
предишно наименование „Т.Б.“) СУМАТА 1761.70лв. (хиляда седемстотин шестдесет и
един лева и 70ст.), от които 606.92лв.- абонаметни такси и 1154.78лв.-лизингови вноски,
дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 16.04.2017г., Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № **** и Договор за лизинг от 28.09.2017г., Договор за
мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 24.10.2017г., Договор за мобилни услуги № **** и
Договор за лизинг от 11.05.2018г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от
26.11.2018г., Договор за мобилни услуги № **** и Договор за лизинг от 10.01.2019г. , ведно със
законната лихва върху тази сумата, считано от 07.12.2020г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 29/2021г. по описа
на ПпРС, като за разликата над 1761.70лв. до пълния предявен размер от 2302.09лв., или за
сумата от 540.39лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА С. ХР. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес-с.Р. общ. Д.***** и
настоящ адрес–гр.П. обл.Т.******, ДА ЗАПЛАТИ на „ Й.Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „Т.Б.“), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.*****,
8
представлявано от Д.К.К. и М.С., СУМАТА 320.43лв. (триста и двадесет лева и 43 ст.) –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 29/2021г. по описа на Районен съд –
Попово, определени по съразмерност, както и СУМАТА 692.88лв. (шестстотин деветдесет
и два лева и 88 ст.) – разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 482/2021г. по
описа на Районен съд – Попово, определени по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
9