№ 307
гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело №
20245200100005 по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по исковата молба на Кооперация
„Кооперативен съюз“ гр. Пазарджик /КС-Пазарджик/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ул.“Шипка“ №2 против Д. И. Т., ЕГН
********** и Е. Н. Т., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В., ул. „С. К.“
№* и Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи
от гр.В., ул. „С. Б.“ №*, с която е предявена претенция по реда на чл.108 ЗС.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти
и обстоятелства:
Твърди се, че на 17.02.2004 г. между ответниците Д. И. Т. и П. Х. Х.,
наричани „ползватели- наематели“, от една страна и ищеца КС-Пазарджик,
наричан „собственик-наемодател“ - от друга, бил сключен договор,
наименуван „договор за ползване и наем на недвижим имот“, с предмет,
определен в Раздел І, а именно: сграда на два етажа с търговско
предназначение, която следва да се изгради, в съответствие с предвижданията
на застроителния план в УПИ *** в кв. * по плана на гр. В., ул. „Х. А.“ №* , в
североизточния незастроен ъгъл на имота , със застроена площ от около 70
кв.м, съгласно одобрен проект.
Съгласно клаузите в раздел II „Права и задължения на страните“,
двамата ответници се задължили да построят изцяло и в завършен вид в
1
препоръчителен срок от 3 месеца от датата на издаване на строителното
разрешение, съгласно одобрения строителен план проект описаната сграда,
предмет на договора, а съгласно текста на чл.1.1, изр. трето, след въвеждането
на обекта в експлоатация, сградата оставала изключителна собственост на
ищеца КС–Пазарджик. Налице било безусловно признание на ответниците, че
построената от тях вещ ставала собственост на ищеца. Сочи се, че според чл.2
страните уговорили, че срещу извършените разходи по проектирането и
построяването на сградата предмет на договора, ответниците (ползватели-
наематели) получават за срок от 5 години правото на ползването й,
включително с възможността да я преотстъпят на трети лица без съгласието на
собственика, считано от дата на приемането и с двустранен протокол, като
след изтичането на 5- годишния срок на безвъзмездно ползване, ответниците
ще държат сградата като наематели и се задължават да плащат месечен наем,
определен от ответника – наемодател, за срок от 10 години, както и че през
този 10- годишен период те имат право до преотстъпват сградата под наем на
трети лица без съгласието на собственика - наемодател докато действа
договора за наем. Освен това съгласно договора, собственикът-наемодател, се
задължил да предостави на ответниците скица с виза за предвижданията на
застроителния план за проектиране и изграждане на сградата, както и
строително петно (терен), като според уговореното, разчистването му
следвало да бъде за сметка на ползвателите-наемателите.
Ищцовата кооперация твърди, че с процесния договор били уговорени и
приети от страните по него две облигационни връзки – по договор за
изработка и по договор за наем на бъдеща вещ.
Така в изпълнение на задълженията по договора на 26.09.2005 г., след
построяване на сградата, между КС- Пазарджик, като собственик-наемодател
и П. Х. и Д. Т., като ползватели-наематели, бил подписан „Протокол за
съвместно приемане на построената сграда“, съставен съгласно чл.1.3
договора от 17.02.2004 г., а от съдържанието му ставало ясно, че страните
приемат построената от „ползвателите-наематели“ сграда съгласно клаузите
на договора. Прието било и че от дата на подписването му - 26.09.2005 г.
започва да тече 5-годишния срок за ползване на сградата от „ползвателите-
наематели“, както и че протоколът е неразделна част от договора от 17.02.2004
г., сключен между страните и че двамата ответници влизат във владение на
имота. Посочено е още и че след подписване на посочения протокол, на
2
30.12.2005 г. ответниците Х. и Т. едностранно вписали в СВп при PC-
Велинград Договора за ползване и наем на недвижим имот от 17.02.2004г.
Твърди се, че с влезли в сила Решения по гр.д. № 1091/ 2010 г. на PC-
Велинград и по гр.д №2333/2013г. на РС- Пазарджик, договора за ползване и
наем на недвижим имот от 17.02.2004 г., вписан от ищците Т. и Х. в СВп, бил
признат за законосъобразен, т.е., че държането на сградата се основавало
именно на този договор.
Твърди се, че на 23.12.2015 г. от ищеца КС-Пазарджик било образувано
още и гр.д. № 1104/2015 г. на PC-Пазарджик, с предмет искане за заплащане на
наем солидарно от страна на Т. и Х. за периода 01.01.2013 г. - 23.12.2015г.,
което към настоящия момент все още не било приключило.
Отделно се твърди, че между същите страни с влязло в сила Решение №
260230/23.12.2021 г. по гр.д. № 515/2020 по описа на ПзОС, постановено с
участието на същите страни, както и по настоящото дело, съдът отхвърлил
като неоснователен предявеният от ответниците в настоящото производство
положителен установителен иск за собственост на процесния недвижим имот.
След влизане в сила на Решението по гр.д.№ 515/2020г. четиримата ответници
неколкократно устно били поканени да освободят описаната сграда и да
предадат владението й на КС-Пазарджик, което те категорично отказали да
направят, тъй като според тях сградата е тяхна собственост и до момент на
претенцията - 04.12.2023 г., те я владеели, въпреки че Договора за ползване и
наем на недвижим имот от 17.02.2004 г. отдавна изтекъл.
Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да признае
за установено, че ищеца Кооперация „КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ-
ПАЗАРДЖИК“, е собственик на недвижим имот представляващ: двуетажна
сграда с идентификатор **** със застроена площ от 72 кв.м и предназначение
„друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“, находяща в
поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр.В., целият застроен и
незастроен, с площ от 5604 кв.м, при граници на север и изток улици на
Община Велинград, от запад имот на PC-Велинград и от юг имот на РПК
„Чепинска долина “ и „Веком“ ООД, като ответниците 1.) Д. И. Т.,ЕГН
********** и Е. Н. Т., ЕГН **********-двамата съпрузи от гр. В., ул. „С. К."
№2 и 2.) Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата
съпрузи от гр. В. , ул. „С. Б. “ №* бъдат осъдени да предадат владението върху
3
имота на ищеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответниците е постъпил писмен
отговор, в който се оспорва изцяло основателността на претенцията.
Възразява се, че едва през настоящата 2024 г., 19 години след
построяването на сградата в сегашния й вид, на основание реализираното от
ответниците строителство, приключило на 31.12.2004 г., от страна на КС-
Пазарджик се предявявал иск за собственост по смисъла на чл.108 ЗС.
Изтъкват се съображения, че в частта на претенцията, с която ищеца е
поискал произнасяне на съда по чл.124, ГПК, тя се явява недопустима.
Излагат се и подробни доводи за неоснователност на предявеният
ревандикационен иск. Ищецът не е представил писмени доказателства, които
да установяват, че е собственик на процесната двуетажна сграда, както и че
има основание ответниците да му отстъпят собствеността и да предадат
нейното владение.
Твърди се, че ищцовата кооперация е декларирала собствеността върху
процесния имот едва през 2023 г. , но към този момент ответниците
придобили построената от тях сграда по давност. Освен това, към момента на
подаване на Декларацията - 11.01.2023 г., ответниците били единствените
владелци, което било безспорно прието в хода на гр.дело № 515/2020г. на
ПзОС, както и че са построили процесната сграда изцяло със собствени
средства и от тогава я владеели непрекъснато повече от 19 години.
Оспорва се твърдението на ищеца, че многократно били поканвани
„устно“ да отстъпят владението на сградата, тъй като повече от 10 години
между тях и Председателя на КС-Пазарджик липсвали контакти. Сочи се, че
през лятото на 2023г. Председателят на КС-Пазарджик, в отсъствието
ответниците, обезпокоил наемател на магазина за кафе, който след това
поискал прекратяване на договора им за наем и обекта останал празен.
Възразява се, че на 26.09.2005 г. ответниците Д. Т., П. Х., както и
Председателят на КС-Пазарджик, не са подписвали описания „неистински“
(според ответниците) Протокол от 26.09.2005 г. Наред с това, самият
представител на КС-Пазарджик не посмял да ползва този „неистински“
Протокол, както и прекратеният по негова вина Договор от 17.02.2004г., при
счетоводното завеждане на сградата като ДМА на ищеца в Сметка 205, а като
основание за това послужила Фактура за покупко-продажбата й от ЕТ“Сконто-
4
Васил Александров“ В., изготвена на 31.12.2005 г. Така, ръководството на КС-
Пазарджик само се отказало от т.н „придобивки основания“ - неизпълненият
Договор от 17.02.2004 г., както и неистинският Протокол от 26.09.2005г.,
използвайки като основание за завеждане на сградата посочената фактура от
31.12.2005 г.
Възразява се, че въпреки издаденото на ищеца КС-Пазарджик
Удостоверение №***г. за въвеждане в експлоатация на строеж /т.е. за една
обща сграда/ на четири броя офиси, три броя магазини за хранителни стоки и
склад за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки в УПИ ****, търговия и
услуги в кв. * по плана на гр.В. със застроена площ от 203 кв.м и разгърната
застроена площ от 276 кв.м. , било налице съществено отклонение в
одобрените строителни планове – общо в размер на 84 кв.м.в РЗП.
Не се спори, че действително на 30.12.2005 г. ответниците са вписали
едностранно в СВ-Велинград екземпляр от договора от 17.02.2004 г., като това
станало с цел ответниците да легитимират публично, че са били допуснати да
построят процесната сграда със собствени средства, както и че сметките за
строителството следва да се уредят, както и че именно те са действителните
възложители на сградата, за което Гл.архитект на общината бил подведен при
издаване на Удостоверението за експлоатация на строежа от 26.09.2005 г. С
вписването ответниците фактически били установили начален момент на
придобивна давност, а заради направените от тях подобрения в имота като
добросъвестни владелци имали право на задържане на процесната сграда при
условията на чл.74, ал.2 ЗС вр. чл. 72 ЗС . В този смисъл се твърди, че в
производството по гр.дело №515/2020г. по описа на ПзОС било безспорно
между страните, че процесната сграда била построена изцяло със средства на
ответниците, както и че компетентните длъжностни лица от ръководството на
КС-Пазарджик не им създавали пречки за построяването й, което ги поставяло
в хипотезата на добросъвестни владелци, упражняващи и право на задържане
до заплащане на строителството.
Твърди се, че ищецът не желаел да урежда сметките си с ответниците,
поради което решил да включи процесната сградата във фактурата от
31.12.2005 г., съставена в деня след вписване на договора от 17.02.2004 г. и
послужила като основание за счетоводното завеждане на сградата и за която
според ответниците ищецът не заплатил нищо.
5
Твърдят, че от сключване на договора от 17.02.2004 г. до м.септември
2010 г., когато се провела среща в кабинета му, ответниците не са се срещали с
Председателя на КС-Пазарджик, т.е. в период от повече от 6 години.
При условията на евентуалност се възразява, че договорът от 17.02.2004
г. е недействителен на основание чл.27 ЗЗД като унижожаем поради грешка и
измама. Твърди се, че представители на КС-Пазарджик ги въвели в
заблуждение и ответниците погрешно им се доверили, като подписали
Договора от 17.02.2004 г. Излага се тезата, че пряката първоначална цел на
ръководството на КС била ответниците да се съгласят да подпишат този
Договор, който това ръководство въобще не смятало да изпълнява, но който да
послужи като основание същите да освободят безпрепятствено, без да
упражнят право на задържане по отношение първият построен от тях двустаен
офис в съседната масивна двуетажна сграда на стойност 6000 лв. Развиват се
съображения.
Акцентира се, че предвид изричната разпоредба на чл.32, ал.последна от
ЗЗД, позоваването относно унищожаемост на същия договор от 17.02.2204 г.
можело да бъде направено и с възражение, след изтичане на давността. Така,
според становището на ответниците, те щели да докажат, че при хипотезата на
чл.34 ЗЗД настоящият ищец следвало да им върне като главница стойността на
сградата по неоспореното заключение на вещото лице, депозирано и прието в
производството по приключилото между същите страни гр.д. №1091/2010 г. по
описа на PC-Велинград в размер на 141 000 лв., заедно със законните лихви от
построяването на сградата.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на
твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване
разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Не се спори, че двамата ответници Т. и Х. са изпълнили строителството
на процесната сграда така, както е уговорено в раздел II „Права и задължения
на страните“ от договора сключен на 17.02.2004 г. - изцяло и в завършен вид в
препоръчителен срок от 3 месеца от датата на издаване на строителното
разрешение, съгласно одобрения строителен проект. В този смисъл от
6
писмените доказателства, а и от приетата СТЕ, която като компетентно
изготвена и неоспорена от страните в процеса съдът изцяло кредитира, се
установява, че процесната сграда е построена през 2005 г., изпълнена в
съответствие с одобрените проекти и Разрешение за строеж №*** г., подробно
описани, като за завършването на строежа е издадено Удостоверение №*** г.
за въвеждането в експлоатация на „ Четири броя офиси, три броя магазина за
хранителни стоки и склад за плодове, зеленчуци и пакетирани хранителни
стоки, ЗП – 203 кв.м., РЗП – 276 кв.м. в УПИ – ХХVII-*** в кв. * по плана на
гр.В., с възложител: „Кооперативен съюз“ – Пазарджик, което е напълно в
съответствие с договореното в чл.1.1, изречение трето от договора от
17.02.2004 г., както и се следва от разпоредбата на чл.92 от ЗС, а именно, че
собственикът на земята придобива правото на собственост и върху
построеното на нея при липса на отстъпено в полза на другиго право на
строеж. Доказателства за това не са представени в процеса, а и не се възразява
от ответниците. Ето защо и само на това основание ищецът надлежно се
легитимира като собственик на процесната сграда.
Доколкото ищцовата кооперация твърди, че е придобила правото си на
собственост по силата на възникнали между нея и ответниците Д. Т. и П. Х.
договорни отношения основаващи се на сключеният на 17.02.2004 г.
облигационен договор, същият ще следва да бъде обсъден и с оглед
направените от ответниците възражения, вкл. и относно неговата
действителност.
Видно от приетото по делото копие, надлежно заверено, договорът е
наименуван „договор за ползване и наем на недвижим имот“, с предмет,
определен в Раздел І, а именно: сграда на два етажа с търговско
предназначение, която следва да се изгради в съответствие с предвижданията
на застроителния план в УПИ *** в кв. * по плана на гр. В., ул. „Х. А.“ №*, в
североизточния незастроен ъгъл на имота , със застроена площ от около 70
кв.м, съгласно одобрен проект. Страните по него - ответниците Д. И. Т. и П. Х.
Х., са наречени „ползватели- наематели“, а другата страна - ищеца КС-
Пазарджик, е наречена „собственик-наемодател“ . Следователно по своят
характер договорът е облигационен и е смесен – за изработка – строителство
по см. на чл.258 и сл. от ЗЗД и за наем по см. на чл.228 и сл. от ЗЗД. Така,
ответниците са се задължили да построят със собствени средства процесният
имот, като в замяна на вложеното от тях е уговорено в чл.2.1 от договора да
7
ползват имота безвъзмездно за срок от 5 години, считано от датата на
подписване на протокола за съвместно приемане на построената сграда – от
26.09.2005 г., като изрично е посочено, че същите държат сградата като
наематели. След изтичането на петгодишния срок, наемателите – ответници се
задължават да плащат наем при конкретно определени условия и за срок,
които допълнително ще се определи от собственика – ищец.
Изрично е уговорено и че собствеността върху сградата, след нейното
построяване от ответниците, се придобива от ищеца – чл.1.1 от процесния
договор, а същите стават държатели на имота – ползуватели – наематели
съгласно чл.1.3 и чл.2.1 от договора.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не е налице
идентичност между построената от тях сграда и тази, уговорената в договора
от 17.02.2004 г. Този си извод съдът основава преди всичко на извършеното
частично изменение на плана за застрояване за УПИ ХХVII-*** в кв. * по
плана на гр.В., съгласно което петното на процесната сграда е отредено в
крайната североизточна част на имота и е за двуетажна сграда – офиси, както
се установява от СТЕ. Така е индивидуализирана сградата в раздел I „Предмет
на договора“. Какво е било предвиждането по плана преди изменението е
обстоятелство без значение за спора с оглед предмета на договора.
Следователно липсва разлика между уговореното от страните и построеното в
изпълнение на договора, което между впрочем и подробно е анализирано от
ответниците в т.2 б.“к“ от отговора им / стр.18 от делото/.
Ирелеватно към настоящият спор е обстоятелството на какво основание
процесната сграда е осчетоводена и декларирана от ищеца като ДМА, тъй като
не е елемент от фактическия състав на придобиването на право на
собственост.
Неоснователно е и възражението за недействителност на процесния
договор като унищожаем поради грешка и измама на основание чл.27 ЗЗД
поради липса на представени от ответниците относими доказателства. В този
смисъл неоснователни се явяват и всички останали възражения във връзка с
приложението на разпоредбите на чл.32 и чл.34 от ЗЗД при евентуално
приемане недействителността на процесния договор.
Що се касае до възражението на ответниците, че са придобили правото
на собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, с
8
оглед влязлото в сила решение постановено в производството по гр.д.
№515/2020 г. по описа на Пазарджишкия съд, това възражение се явява
неоснователно. С цитираният съдебен акт е приет за неоснователен
предявеният от тях срещу КС-Пазарджик установителен иск за собственост
върху процесния имот, придобит въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода от 2004 г. до настоящият момент - 2021 г.,
когато е постановено решението в производството по гр.д.№515/2020 г. по
описа на ПзОС, влязло в законна сила на 02.05.2023 г./, което е и основание за
съда да не обсъжда доводите на защитата, че след отказ на Т. и Х. да заплащат
наем, считано от 26.09.2010 г., държането им на процесния имот се е
трансформирало във владение, което в продължение на повече от десет години
те упражнявали явно и необезпокоявано. В допълнение и за правна яснота
трябва да се отбележи, че и настоящият решаващ състав приема, че
ответниците са държатели на имота, а не владелци. В този смисъл са и
показанията на свидетеля И. Г., който твърди, че ответниците Х. и Т. са му
споделяли в разговори по време на строителството на процесната сграда, че
имало уговорка между тях и Кооперативния съюз, последният да им заплати
стойността на същата. След като през 2005 г. са започнали да ползват сградата
до 2010 г. отношенията не им били уредени и затова през същата година Х.
споделил на свидетеля, че уреждането на отношенията можело да стане
единствено по съдебен път, което е и станало. Ето защо съдът приема и че
този свидетел не установява по категоричен начин упражнено от двамата
ответници Х. и Т. през годините владение върху имота, явно и
необезпокоявано, годно да ги превърне в собственици.
Неоснователни са и доводите, че предвид липсата на облигационно
правоотношение между КС-Пазарджик и Н. Х. и Е. Т., последните след
построяването на сградата, на самостоятелно основание, са я завладели и от
този момент е изтекъл годен да ги направи собственици давностен срок. Както
бе изложено по – горе в мотивите, правоотношенията между останалите двама
ответници Х. и Т. и ищцовия кооперативен съюз се основават на договора от
17.02.2004 г., който има всичките характеристики и на договор за наем т.е.
същите са държатели на имота, а такива са и техните съпруги. Държащия
имота на облигационно основание няма как да се позовава на давностно
владение, освен ако не е налице промяна в основанието, на което се
осъществява фактическата власт. В процеса не се представиха каквито и да е
9
било отоносими доказателства за установяване на упражнено от ответниците
Х. и Т. владение върху процесния имот с манифистирани от тях намерения да
придобият собствеността т.е. да е налице промяна в основанието, на което те
упражняват фактическата власт и затова и това възражение се явява
неоснователно.
Поради всичко изложеното до тук настоящият решаваш състав приема,
че ищецът КС-Пазарджик доказа по несъмнен начин собствеността си върху
процесния имот въз основа на изпълнението на договора от 17.02.2004 г.,
което е и първата предпоставка за уважаване на иск по чл.108 от ЗС съобразно
възприетото от ВКС в т. 2а на Тълкувателно решение №4/14.03.2014 г. по ТД
№ 4/2014 г.
Налице е и втората от предпоставките за уважаване на предявеният
ревандикационен иск, а именно упражнявана от ответниците фактическа власт
върху процесния имот без правно основание противопоставимо на
собственика – ищеца КС-Пазарджик. Безспорно е, че договорът за наем така,
както е уговорен е за период от 5 години – безвъзмездно ползване и още 10
години – срещу заплащане на наем, към настоящият момент е с изтекъл срок.
Доказателства в обратния смисъл не се представиха. Представените
установяват единствено наличието на съдебни производство във връзка с
уреждане на възникнали по повод на неизпълнението на този договор
облигационни отношения. Ето защо единственият извод е, че упражняваната
от ответниците фактическа власт върху имота и към момента е без правно
основание.
Съобразно така приетото от съда предявеният иск по чл.108 от ЗС се
явява основателен и като такъв ще следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора ответниците
дължат поравно на ищеца сторените от последния разноски, които са в общ
размер на 4 778 лева и представляват платен адвокатски хонорар от 3 500 лева,
държавна такса – 778 лева и възнаграждение за вещо лице от 500 лева.
Направеното от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът съобразявайки цената
на иска, както и действителната фактическата и правна сложност на делото
намира, че същото е неоснователно.
10
Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. И. Т., ЕГН
********** и Е. Н. Т., ЕГН ********** и двамата от гр.В., ул. „С. К.“ №*, Н.
Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН ********** и двамата от гр.В., ул. „С.
Б.“ №*, че Кооперация „Кооперативен съюз - Пазарджик“ /КС-
Пазарджик/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2 е собственик на следния недвижим имот,
представляващ: двуетажна сграда с идентификатор **** със застроена
площ от 72 кв.м и предназначение „друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда“, находяща в поземлен имот с идентификатор ****
по КККР на гр.В., целият застроен и незастроен, с площ от 5604 кв.м, при
граници на север и изток улици на Община Велинград, от запад имот на PC-
Велинград и от юг имот на РПК „Чепинска долина “ и „Веком“ ООД и
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН ********** и
двамата от гр.В., ул. „С. К.“ №*, Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН
********** и двамата от гр.В., ул. „С. Б.“ №*, да предадат на Кооперация
„Кооперативен съюз - Пазарджик“ /КС-Пазарджик/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2 владението
върху гореописания имот.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН ********** и Е. Н. Т., ЕГН ********** и
двамата от гр.В., ул. „С. К.“ №*, Н. Р. Х., ЕГН ********** и П. Х. Х., ЕГН
********** и двамата от гр.В., ул. „С. Б.“ №*, да заплатят на Кооперация
„Кооперативен съюз - Пазарджик“ /КС-Пазарджик/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.“Шипка“ № 2 общо и
поравно сумата 4778 лева, сторени по делото съдебно деловодни разноски,
а именно платен адвокатски хонорар, държавна такса и възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11
12