Р Е Ш Е Н И Е
№
1.7.2020 г. град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
двадесет и трети юни
две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 3826 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Топлофикация - ВТ” АД,
представлявано от Емануил Зъбов, срещу Д.А. Миткова, с адрес: ***, с която се иска да бъде прието за
установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 130.09 лева – главница, представляваща
сбор от вземания за потребена топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и такса за
разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Деньо Чоканов” № 3,
вх. В, ап. № 12 както и за сумата от 23.46 лева - лихва
за забава за периода от 1.1.2017 г. до
21.10.2019 г.
В молбата се твърди, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул.
„Деньо Чоканов” № 3, вх. В, ап. №
12. Заявява се, че същата дължи сумата от 130.09 лева, от която 94.69 лева -
стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация за м. ноември и м. декември
С допълнителна молба се уточнява, че е
допусната техническа грешка в петитума на исковата
молба, като сумата от 130.09 лева, представлява
сбор от вземания за потребена топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за
битово гореща вода и такса за разпределение.
В законоустановения срок не е
постъпил отговор от ответника.
В открито заседание процесуалният
представител на ищеца заявява, че ответницата е заплатила задълженията си, като
претендира сторените разноски, доколкото с поведението си последната е станала
причина за завеждане на делото. Сочи, че като собствениците на имота, един от
които е ответницата, не са изпълнили задължението си да сменят партидата на
абоната и това е сторено служебно от доверителя му.
Ответницата признава, че е собственик на
част от процесния имот и че е заплатила задълженията
си към ищеца, но счита, че не следва да заплаща разноските по делото, тъй като
от години не живее в имота и същият се ползва от бившата й снаха.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката и по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответницата, дължими по договор за продажбата и
доставката на топлинна енергия при Общи условия, по повод на които е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД №
3208/2019 г. на Великотърновския районен съд.
В настоящото производство ищецът следваше да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
свързано с продажбата и доставката на топлинна енергия при Общи условия, точното изпълнение на договорните си задължения за
доставяне на топлинна енергия, начина на дялово разпределение и съответствието
му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена
топлинна енергия в сградната инсталация, както и размера на вземанията си; че ответницата е
собственик или ползвател на посочения имот, че
имотът се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение; че му
е предоставил услуги за доставяне на топлинна енергия за процесния период относно посочения в исковата молба обект,
поставянето на ответника в забава и размера на дължимата мораторна
лихва.
С погасяване на задълженията за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна
енергия за битова гореща вода и начислена такса разпределение, ответницата извънсъдебно е признала наличието на облигационно
правоотношение между страните, респ. че услугата по доставка
на ел. енергия за процесния период е реално
осъществена. Т.е. с конклудентни действия е
признала основанието и размера на задълженията си, поради което съдът не следва
да обсъжда тези обстоятелства.
Предвид изложеното, исковете следва да се
отхвърлят, но
поради плащане,
извършено в хода на процеса, което на основание чл. 235 ГПК следва да бъде
взето в предвид.
Доколкото с поведението си ответницата е
станала причина за образуване на делото, в нейна тежест следва да се възложат
направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от 175.00
лева, представляващи заплатената държавна такса и определеното юрисконсултско възнаграждение, като в тежест на ответницата
следва да се възложат и присъдените в заповедното производство разноски в общ
размер на 37.50 лева, представляващи половината от заплатената държавна такса и
от определеното юрисконсултско възнаграждение.
Възражението на ответницата за недължимост на разноските е неоснователно. Съгласно т. 1 от
ТР № 2/2017 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК,
собствениците, респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая ищцата
признава, че е съсобственик на имота, но не твърди, че имотът е предоставен за
ползване на друго лице на договорно основание, респ. че е налице хипотеза на
сключен между ползвателя и топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Св. Д.П.,
която признава, че живее в процесния имот, не е ползвател по смисъла на цитираното решение, тъй като тя е
един от останалите съсобственици на имота и очевидно не е ползвател
на договорно основание. Това означава, че като съсобственик на имота
ответницата е дължала заплащането на доставената в същия топлинна енергия и с
плащането си след образуване на делото е станала причина за същото.
Обстоятелството дали същата реално ползва имота е ирелевантно,
като същото е относимо във вътрешните отношения между
съсобствениците и може да бъде предмет на друго съдебно производство.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация
- ВТ” АД, ЕИК *********, представлявано от Емануил Зъбов,
срещу Д.А. Миткова, ЕГН ********** за приемане за установено съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответницата за сумата от 130.09 лева – главница, представляваща
сбор от вземания за потребена топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и такса за
разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Деньо Чоканов” № 3,
вх. В, ап. № 12, както и за сумата от 23.46 лева - лихва
за забава за периода от 1.1.2017 г. до
21.10.2019 г, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3208/2019 г. на Великотърновския
районен съд, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д.А. Миткова, ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
- ВТ” АД, ЕИК *********, представлявано от Емануил Зъбов,
сумата от 175.00 (сто седемдесет и пет) лева, представляваща направените в
настоящото производство разноски, както и сумата от 37.50 (тридесет и седем
лева и петдесет ст.) лева, представляваща разноските по ЧГД № 3208/2019 г. на
Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: