Решение по дело №754/2018 на Районен съд - Провадия

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ …………..

гр. Провадия, 09.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 754 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от

Производството е образувано по искова молба от „Агротексим“ЕООД, Булстат ********* със седалище и адрес на управление: гр.с., бул.“Шипченски проход“ №79 срещу „Марина Гардън“ ЕООД, Булстат №********* с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД..

Ищецът твърди в исковата молба, че двете търговски дружества са били в трайни търговски отношения в рамките на които при заявка от търговското дружество "Марина Гардън" ЕООД, с Булстат № ********* към търговско дружество "Агротексим" ЕООД, с Булстат № ********* последния е извършил доставка на стоки подробно описани във фактура № ********** от 14.11.2017 година от търговската си листа на дружеството.

Търговско дружество "Агротексим" ЕООД, с Булстат № ********* е предоставил на търговското дружество "Марина Гардън" ЕООД, с Булстат № *********, четири броя стоки описани подробно във фактура № ********** от 14.11.2017 година, а именно:

Солфоурея паларес - 25 килограма, количество 6975 килограма;

1. Естрела - 1 килограм, количество 70 килограма;

2. Линурон - 5 литра, количество 140 литра;

3. Атноник - 5 литра, количество 50 литра.

Общата стойност на фактурата е била на стойност 16 742.70 лева с включено 20% ДДС, уточнено било също, че начина на плащане ще е по банков път и срока е до 21.22.2017 година.

Записано е също така във фактурата, че стоката е получена на 14.11.2017 година от ответното дружество.

От 21.11.2017 година дружеството е направило множество опити (разговори по телефона, посещения на място) да събере дължимата сума по-посочената фактура, но всичките им опити били неуспешни и единствено са получавали лъжливи обещания. Последните опити на ищцовото дружество да се свърже с длъжника били дори неуспешни, поради обстоятелството, че са спрели да си вдигат телефона и не отвръщали на обажданията.

Липсата на плащане толкова време била индикация, че търговското дружество "Марина Гардън" ЕООД, с Булстат № ********* няма намерение доброволно в един правилен, рационален ред и подход да заплати задължението си към ищцовото дружество.

Нееднократно ответната страна възпрепятствала нормалното развитие на гражданските правоотношения. Поради тази причина и опасенията им, че в периода, докато трае исковото производство, ответникът може да предприеме недобросъвестни фактически и правни действия, които да осуетят осъществяването на правните последици, в които исковата защита се състои, образували обезпечително производство по реда на чл. 390 и сл. от ГПК с искане за налагане на обезпечителна мярка срещу ответника - запор на банкови сметки и с Определение от 06.06.2018 година по гражданско дело № 36634 по описа на Софийски районен съд за 2018 година, 1 Гражданско отделение, 120 състав, съдът е допуснал исканото от тях обезпечение.

Моли съда, да намери, че предявените искове са процесуално допустими – като твърди, че са налице активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на исковете- ищецът претендира насрещна престация при твърдение за наличие на валидно търговско продажбено правоотношение, предвид правноорганизационната форма и на двете страни, и неизпълнение на насрещното задължение на ответната страна по тази правна връзка /сделка/. Търговската продажба представлявала двустранен, неформален, комутативен договор, който пораждал субективни права, респективно задължения и за двете страни по правоотношението. Поради това всяка страна при тази двустранна обвързаност можело да иска от неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължение. Характерът на извършеното от ищеца действие - доставяне на стоки /препарати за растителна защита/ на ответника и оформяне на необходимите за това документи, с посочени по вид, количество и цена вещи /както е настоящия случай/, сочел за възникване на соченото продажбено правоотношение между страните. Правоорганизационната форма, по която двете спорещи страни са сключили процесния неформален договор за покупко- продажба, определял договарящите като търговци и обуславял търговския характер на сключената между тях сделка - търговска продажба. Правният режим на последната е бил уреден в чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. с чл. 288 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Съществените задължения на страните били следните - продавачът е длъжен да предаде /достави/ стоките на купувача, в съответствие с уговореното, а последния - да получи стоките, респективно да плати тяхната цена. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ, купувачът е бил длъжен да плати цената при предаване на стоката, или на документите, които му давали правото да я получи, освен ако е уговорено друго.

Поради гореизложеното счита, че ответното дружество е причинило вреда на ищцовото търговско дружество - ищец, като следва да бъде осъдено да заплати, а именно:

- сумата в размер на 16 742.70 (шестнадесет хиляди седемстотин четиридесет и два лева и 70 стотинки) лева с включено 20% ДДС, представляваща неплатена продажна цена по фактура № ********** от 14.11.2017 година, ведно с законната лихва от 21.11.2017 година до окончателното изплащане на сумата.

- сторените по настоящото исково производство разноски.

- сторените разноски в обезпечителното производство, а именно: сумата в размер на 40.00 /четиридесет лева и 00 стотинки/ лева - държавна такса и 750.00 /седемстотин и петдесет лева и 00 стотинки/ лева - адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.

Моли съда, след като се увери в основателността на изложените твърдения и се запознае с приложените към исковата молба доказателства, да ги призове в съдебно заседание и да постанови решение, с което да уважите предявените искове като основателни, като осъди търговско дружество "Марина Гардън" ЕООД, с Булстат № *********, със седалище и адрес на управление: град Д., област Варна, база МТС, представлявано от управителя М.Д.И., да заплати на търговско дружество "Агротексим" ЕООД, с Булстат № *********, със седалище и адрес на управление: град с., булевард "Шипченски проход" № 79, представлявано от управителя Й.С.Т.а

- сторените по настоящото исково производство разноски.

До настоящия момент гореописаната фактура не е била платена на ищеца, което пораждало правен интерес търговско дружество "Агротексим" ЕООД, с Булстат № ********* да заведе настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.

Ответникът по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на отговор е било връчено на 29.04.2019 г., а за насроченото заседание на 03.12.2019 г./, не е подал писмен отговор в предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Съдът, взема предвид, че с връченото на ответника съобщение на 29.04.2019 г., ведно с препис от Определение № 861/24.10.2018 г. и с връчване на 03.12.2019 г. на призовка за насрочено открито съдебно заседание ведно с определение № 1120/22.11.2019 г., са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – Заверено копие от фактура № ********** от 14.11.2017 г., Заверено копие от определение от 06.06.2018 г. на СРС, заверено копие от обезпечителна заповед от 08.06.2018 г., Заверено копие от молба за обезпечаване на бъдещ иск с вх. № 4000491, заверено копие от обратна разписка, заверено копие от писмо с изх. № 0111 от 14.11.2017 г., заверено копие от дневник за сметки, заверена разпечатка от Актуално състояние на ищеца и ответното дружество.

Процесуалният представител на ищцовата страна в съдебно заседание е заявил, че желае постановяване на неприсъствено решение. С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло.

С оглед направеното от ищеца искане и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Според списъка и доказателствата за сторените от ищеца разноски, те са в общ размер на 1909,70 лева, от които 750,00 лева – адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 450,00 лева юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство, 40 лева – държавна такса в обезпечителното производство по делото и 669,70 лева държавна такса за образуване на дело.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА търговското дружество "Марина Гардън" ЕООД, с Булстат № ********* СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС Н УПРАВЛЕНИЕ: ГР.Д., ОБЛ.Варна, база МТС, представлявано от управителя Т.М.К.-Л., ДА ЗАПЛАТИ на търговско дружество "Агротексим" ЕООД, с Булстат № *********, със седалище и адрес на управление: гр.с., бул.“Шипченски проход“ №79, представлявано от управителя Й.С.Т.а

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от постановеното решение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………

Номер на акта:	6
Дата:	9 януари 2020 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20183130100754
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	18 юни 2018 г.

Решение по дело №754/2018 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта