№ 7093
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100504822 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20128839 от 03.09.2024 г., СРС, 81 с-в отхвърля
предявените от В. Т. Д. и А. Д. А. срещу ЗАД „Алианц България“ АД искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. чл. 249, т. 3 КЗ/отм./ вр. чл. 189 ЗЗ
за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата 9 500 лв.,
/допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска от о.с.з.
04.06.2024 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания в резултат от неправилно лечение на наследодателя
Д. А. Д. и сумата 3 000 лв. /допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на иска от о.с.з. 04.06.2024 г./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилия летален изход
наследодателя Д. Д., във връзка с противоправно деяние на медици от МБАЛ
„Христо Ботев“ АД – гр. Враца, чиято „Професионална отговорност“ е
застрахована при ответното дружество, като осъжда ответниците да заплатят
на ищеца 1/2 от сумата 2473,44 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищците В. Т. Д. и А. Д. А..
1
Считат, че първоинстанционния съд нарушава процесуалния ред при
недопускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза за вещо лице
хирург-онколог и неприемане на медицинска документация, като епикризи на
ищците за счупвания при падане и актуално ЕР на ТЕЛК за ищцата В. Д.. Не е
съобразено влязло в сила решение на САС, с което са уважени искове,
първоначално предявени от наследодателя срещу ЗАД „Алианц България“
АД, за неимуществени вреди поради нарушена добра медицинска практика.
Въззиваемият – ответникът по иска ЗАД „Алианц България“ АД оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. чл. 249, т.
3 КЗ/отм./ вр. чл. 189 от Закона за здравето.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушено право на защита
поради недопускане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза за вещо
лице хирург-онколог и за приемане на медицинска документация, като
епикризи на въззивниците за счупвания при падане и актуално ЕР на ТЕЛК за
2
въззивницата В. Д..
Принципно, констатацията на въззивния съд за нарушено право на
защита на страната пред първа инстанция, само по себе си не води до
обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или до отмяната му
като неправилно. Правомощията на въззивният съд са да отстрани
последиците от евентуално допуснатите нарушения в първа инстанция като
даде възможност на страната да извърши пропуснатите процесуални действия.
Това е така, защото действа като втора първа инстанция, но само в рамките на
наведените с жалбата оплаквания.
В случая, при твърдения за процесуални нарушения, допуснати от
първоинстанционния съд, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, ищците са
разполагали с възможност най-късно с въззивната жалба да направят
доказателствени искания и релевират възражения по съществото на спора.
Оплакванията по настоящата жалба основно се състоят в позоваването на
допуснати процесуални нарушения поради недопескане на нови
доказателства. Липсата на твърдените процесуални нарушения в първа
инстанция е констатирана от въззивния съд с определението по чл. 262 ГПК
при проверка на жалбата във връзка с насрочване на открито съдебно
заседание, като е прието, че доказателствените искания са преклудирани и
ненужни.
Противно на оплакванията в жалбата, първоинстанционният съд
формира мотиви относно влязлото в сила решение № 736/14.04.2020 г., гр.д.
№ 2565/2019 г., САС, 8 с-в, с което се отменя решение от 22.04.2019 г., гр.д. №
20753/2014 г., СГС, I ГО, 7 с-в, с което се отхвърля предявения от настоящите
ищци В. Т. Д. и А. Д. А., като правоприемници на първоначалния ищец Д. А.
Д. /починал на 07.06.2016г. в хода на процеса/, срещу настоящия ответник
ЗАД „Алианц България“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 249,
т. 3 от КЗ (отм.) вр. чл. 189 от ЗЗдр. за сумата 25 001 лв., представляваща част
от глобалната сума от 200 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени
от ищеца неимуществени вреди в резултат на неуспешна операция, извършена в
„МБАЛ Христо Ботев” АД, гр.Враца на 23.09.2013 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от датата на операцията до окончателно плащане, като
вместо него е постановено друго решение, с което искът е уважен.
Силата на пресъдено нещо по приключилото дело за лични
3
неимуществени вреди на Д. Д., наследодател на настоящите ищци,
контитуирани в хода на процеса по реда на чл. 227, ал. 1 ГПК, обвързва
насрещните страни по делото съгласно чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК, единствено с
приетото в диспозитива, че първоначалният ищец Д. Д. претърпява собствени
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания от неправилно лечение.
Настоящите ищци, разполагат с правен интерес в сегашното отделно
исково производство да претендират обезщетение за лично преживени от тях
неимуществени вреди, свързани със стрес и негативни емоции от медицински
неправилно проведено лечение на техния наследодател и от неговите
последици, свързани с леталния изход на пациента, които предполагат
изследване на различна фактическа обстановка относно техните персонални
преживявания.
В тази връзка, мотивите на влязлото в сила съдебно решение, с които са
обсъждани медицинската документация и комплексната съдебно-медицинска
експертиза, изготвена включително с участие на специалист по хирургия и
онкология, нямат обвързващо действие между страните. Още по-малко, в
настоящото производство съдът може да се позове на доказателства, приети
по друго дело, в нарушение на принципа за непосредственост. В рамките на
сегашното производство се налага приемане на нови доказателства относно
нови релевантни факти, отличаващи се от обсъжданите по приключилото
дело, стига да са своевременно заявени. Затова няма пречка, решенията по
двете дела да имат различен краен резултат.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
лечението и хирургични интервенции са били адекватни на усложненото
болестно състояние, съпътствано от рецидиви, респ. нов тумор. След
постъпването на пациента с тежко състояние – илеус, водещ до перитонит, в
болница на 06.08.2013 г., биват проведени множество изследвания. Първата
проведена операция от 24.08.2013 г. е животоспасяваща и предотвратява
гибелен перитонит. На 15.08.2013 г. е извършена операция, като е
възстановена чревната перисталтика. Туморната формация е отстранена на
23.09.2013 г., след стабилизиране на състоянието, когато е извършена
илеостомия поради прорастване на тумора в тънкото черво и са открити
далечни метастази. Операцията протича тежко, с преодоляно усложнение –
перитонит, както и тежка патология поради кървяща стомашна язва с чисти
4
резекционни линии, между които е бил туморът. В този смисъл,
лекуващите лекари действат в съответствие с медицинските стандарти – чл. 6,
ал. 1 и чл. 80 от Закона за здравето, поради което не се установява допуснато
нарушение на добрата медицинска практика.
В жалбата отсъстват каквито и да било други правозащитни доводи по
същество, касаещи възражения и аргументация относно спорното материално
право и правнорелевантните факти по делото. Поддържат се бланкетни
оплаквания за постановено неправилно и необосновано решение в нарушение
на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Предвид липсата на други конкретни оплаквания в жалбата във връзка с
разрешаване на спорния предмет и при съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК,
въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, т.к.
в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това следва да
се приеме за правилно решението.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за две
суми от по 1 860 лв. – платени по банков път възнаграждения на основание
два отговора по две въззивни жалби на всеки от двамата ищци поотделно.
Като се има предвид, че по делото е подадена една въззивна жалба от двамата
ищци и е депозиран един отговор по тази въззивна жалба, адвокатът реално не
е положил двоен труд за изготвяне на отделни отговори с различно
съдържание, поради което при условията на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на
възстановяване само на еднократна сума от 1 860 лв. за отговор. В тази насока
следва да се съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-
438/22, според което, съдът може да не приложи Наредбата, при констатация,
че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават
конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от
Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС, каквато е
настоящата хипотеза.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20128839 от 03.09.2024 г., СРС, 81 с-в.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** и А. Д. А., ЕГН **********,
двамата с адрес: с. Алтимир, община Бяла Слатина, ул. ********, чрез адв. Е.
С., САК, с адрес: гр. София, ул. „******** да заплатят на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, ул. „******** сумата 1 860 лв. – разноски за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6