№ 3685
гр. София, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110164035 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. П. Ж., с която срещу . са
предявени главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл.
11 договор за паричен заем № 615741, сключен с ответника на 31.12.2021 г. на
основнаие чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с процесния договор е уговорена дължимостта на неустойка
за неизпълнение от страна на потребителя на задължения за обезпечаване на кредита,
по някой от посочените в чл. 5 от същия начини. В тази връзка се поддържа, че е била
начислена неустойка в размер на сумата от 433,92 лева още при сключването на
договора, че същата е била дължима наред с погасителните вноски по кредита, била е
включена в същия като компонент на погасителните вноски, с оглед което и това
вземане на кредитора несъмнено има характеристиките на разход по кредита, но
същото не е било включено в размера на ГПР, посочен в договора. Счита, че клаузата
за неустойката е нищожна поради противоречие с императивни материалноправни
норми, заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и че
същата е неравноправна. Иска от съда с решението си по същество да прогласи
нищожността на тази клауза от договора. Претендира разноски за производството.
В срока за отговор ответникът заявява, че признава предявения иск и моли за
постановяване на решение по този процесуален ред. Счита, че са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноски в тежест на ответника не следва да
бъдат възлагани, доколкото ответникът не е претендирал от потребителя заплащането
на суми по тази договорна клауза, а от страна на кредитополучателя плащания не са
били извършвани за погасяване на неустоечното вземане. Релевира възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК.
С молба, подадена на 01.03.2023 г. преди проведеното по делото открито
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител е заявил искане за
1
постановяване на решение с оглед направеното от ответника признание и за
присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
С определение, подтановено в откритото съдебно заседание по делото на
01.03.2023 г., съдът, като е приел, че са налице предпоставките за произнасяне с
решение по реда на чл. 237 ГПК, е приключил съдебното дирене и е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение по този процесуален ред.
Софийски районен съд е сезиран с предявени в условията на евентуалност
искове за прогласяване нищожността на процесната клаиза от договора на заявените от
ищеца основания. С оглед признанието на предявения иск, направено от процесуален
представител на ответника, легитимиран изрично да признава исканията на другата
страна, с доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните всички
правнорелевантни твърдения, включени във фактическия състав на предявения иск.
Доколкото ответникът е признал иска, а ищецът е направил изрично искане за
постановяване на решение по този процесуален ред, то и предявеният иск следва да
бъде уважен на главното заявено основание, а именно противоречие на процесната
клауза със закона. Не са налице условия съдът да разглежда и да се произнася по
евентуално наведените от ищеца основания на иска си. С оглед правилото на чл. 237
ГПК съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на иска.
По разноските:
Съдът приема, че макар да признава иска с поведението си ответниктът е дал
повод за предявяване на иска, предмет на спора. Оспорената клауза за неустойка е част
от договорното съдържание на процесния договор, изготвен по утвърден от ответника
образец. С оглед формулирането на клаузата за неустойка в текста на договора и
обстоятелствата, че неустойка е била начислена още при сключването на същия и че
сумата е включена в общо дължимата от ищцата сума, като същата е прибавена и
формира размера на анюитетните вноски по кредита /видно от погасителния план/, то и
съдът приема, че ответникът е дал повод за предявяването на иска, независимо от
възраженията му, че не е претендирал фактически заплащане на това вземане.
Погасителният план съдържа падежите, на които вземането за неустойка е дължимо
наред с анюитетните вноски по кредита. По арг. от разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
съдът приема, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, с оглед което и
разноските следва да бъдат разпределени по общия ред.
Не е налие основание искането на процесуалния представител на ищеца
заплатените по делото разноски в размер на сумата от 50 лева да бъдат присъдени в
полза на адвокатското дружество, доколкото изключение от правилото разноски да се
присъждат на субект, който не е страна по делото, е предвидено само по отношение
на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. Сумата от
50 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди в полза на ищеца. На
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на едноличното адвокатско
дружество, представлявало безплатно ищцата в производството следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в минимален размер на сумата от 480 лева с вкл. ДДС.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
2
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: . II, .,
срещу „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., ., иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
615741/31.12.2021 г., по силата на която ответникът е начислил неустойка за
неосигуряване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя по същия.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., ., да заплати на Б. П.
Ж., ЕГН **********, с адрес: ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева –
разноски в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ., ., да заплати на
еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат ., представлявано от Д. М., на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 480 лева с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна
правна помощ в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3