№ 6
гр. София, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110115271 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД против Й. Т. И. с ЕГН: ********** за
установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.
№ 68381/2022 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а
именно: сумата 670,77 лв., претендирана като стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК ИЛИНДЕН, бл.120, вх.В, ет.5, ап.60, с аб.№ 158331, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,57 лева - мораторна лихва за период от
31.12.2019 г. до 24.11.2022 г., 19,63лева - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 4,57 лева
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
и че не съществуват договорни отношения с ищеца; за погасяване по давност;
липса на основание за начисляване на задължения за услуга „дялово
разпределение“; оспорва твърдените от ищеца фактури да са били
публикувани на интертет страницата на ищеца, поради което се оспорва
твърдяната от ищеца забава.
От страна на третото лице-помагач „МХ ЕЛВЕКО” ООД се представят
1
протоколи за неосигурен достъп за отчет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти,
сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по
сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на
партида. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Ответникът има качеството на клиент на топлинна
енергия за обекта, за който се твърди топлоснабдяване, което се установява от
Списъка на етажните собственици, съдържащ положен за ответника подпис
като собственик на ап. 60 в процесната сграда. Документът на Списъка е
представен заедно с исковата молба и не е оспорен в срока за отговор на
исковата молба. Тъй като от гледна точка на настоящия спор удостоверява
неизгодно за ответника обстоятелство, документът на Списъка се ползва с
обвързваща доказателствена сила против ответника.
Относно задълженията за топлинна енергия:
От страна на ответника не е оспорен представения от „МХ ЕЛВЕКО”
ООД документ, удостоверяващ неосигурен достъп за отчет за отоплителен
сезон (2019/2020 г.), както и прекратено топлоснабдяване за отопление за
сезон (2020/2021 г.) и съответното на тези документи заключение на
назначената съдебно-техническа експертиза.
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като
отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката
това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като
инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата.
Като клиент, неосигурил достъп, ответникът е имал право по чл. 70,
ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на
2
изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се твърди и не се
установява ответникът да е упражнил това свое право.
Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото
лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата
експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и
методика при определяне на задълженията за топлинна енергия. По
изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е
била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и
разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право
абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата
експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че
действителният размер на задълженията е този, следващ след намаляване на
прогнозно начислените задължения със сумата, съответно за получаване от
клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона
изравнителни сметки и само за процесния период, а именно: общият размер на
главницата за топлинна енергия възлиза на сумата 2 137,54 лв. Отбелязва се
от съда, че така установената от СТЕ сума на действителното
потребление/коригирано от вещото лице със сумите за получаване и
намаляване след изготвяне на изравнителните сметки/ значително
надхвърля претендирания от ищеца размер на задължението за топлинна
енергия - 670,77 лв.
За разлика от СТЕ, според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза дължимата по счетоводни записи на ищеца сума за топлоенергия е
в размер на 670,77 лв., като тази сума е формирана, след като ищецът е
увеличил с 50,68 лв. прогнозно начислените задължения /за които са издавани
фактури/ и намалил с 1791,25 лв. прогнозно начислените задължения /за които
са издавани фактури/ съответно за първия и за втория отчетен период след
изготвяне на изравнителните сметки.
Видно е, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на
т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните
сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в
случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз
основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето
на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за
разликите между прогнозното и действително потребеното количество
3
топлоенергия.
Съдът не намира за изяснено как при едни и същи съобразени факти,
се явява значителна разлика в отговорите от една страна от СТЕ, а от друга –
от ССЕ /която по същество установява калкулацията на ищеца/ между
установения краен размер на действително дължимата стойност топлинни
енергия - 2 137,54 лв. /СТЕ/ и 670,77 лв. /ССЕ, ищец/, при положение че и в
двата случая прогнозно начислените по фактури задължения (а те са в размер
на 3878,01 лв.) са коригирани с резултата от действителното потребление по
изравнителни сметки. С оглед диспозитивното начало съдът възприема за
размер на действителното потребление топлинна енергия стойността, която е
в рамките на претенцията на ищеца – а именно за 670,77 лв.
Заявеното от страна на ответника възражение за погасяване по
давност е принципно основателно за прогнозно начислените месечни
задължения, за които са били издавани фактури – за периода от 01.05.2019 г.
до 30.09.2019 г., но съдът намира, че ищецът по свой почин е намалил с тях
стойността на издадените след изравнителните сметки Общи фактури – видно
от таблицата към заключението на СТЕ, където за периода м.1-м.9.2019 г.
сумите по фактури са с нулеви стойности.
Относно задълженията за услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.:
За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1
от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на
заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се
установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена,
поради което с оглед двата отчетни периода съдът кредитира изготвеното от
съдебно-счетоводната експертиза заключение, според което за услугата дялово
разпределение дължимата сума е в размер на 19,63 лв.
Следва да се отбележи обаче, че възражението на ответника във връзка
с обстоятелството, дали има сключен, действащ и с кое точно дружество
договор между етажните собственици и фирма за дялово разпределение е
несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията на ответника.
Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово
разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в
значително по-висок размер, несъответен на индивидуалното потребление.
Ако се приеме, че етажите собственици не са изпълнили задължението си да
сключат договор за извършване на услугата дялово разпределение,
потреблението ще следва да се определи от топлопреносното предприятие
4
(т.е. от „Топлофикация София” ЕАД) по правилата на т. 9 от приложението
към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без каквито и да е
нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е
прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и
потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61,
ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме
липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да бъдат
определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде разпределена
между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми на имотите
- без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление, дали отделен
имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление (защото
изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат ползвани).
Поради това съдът намира, че сключването на договор с топлинния
счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.
По исковете за лихви за забава:
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая
обаче, както се установи, ищецът претендира стойността на двете общи
фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след
предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при
липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е
отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и
исковете за лихви са неоснователни.
При този изход на спора претенциите на двете страни за разноски
/общо за исково и за заповедно производство/ са частично основателни: на
ищеца - за 1035,54 лв. (от 1150 лв.), а претенцията на ответника – за 79,63
лв. (от претендирани и доказани в размер на 800 лв.)
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Т. И. с ЕГН:
**********, че има парични задължения към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД с ЕИК ******* в размер на: 670,77 лв. - стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК ИЛИНДЕН, бл.120, вх.В, ет.5, ап.60, с аб.№ 158331, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до
изплащане на вземането, както и 19,63лева - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането – ЧАСТ
от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 68381/2022 г. на СРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД против Й. Т.
И. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
задължения: за сумата 4,57 лева - мораторна лихва относно задълженията за
топлинна енергия за забава в периода от 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г., както и
сумата 4,57 лева - мораторна лихва дялово разпределение за период от
31.12.2019 г. до 24.11.2022 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№
68381/2022 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Т. И. с ЕГН: ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 8****** сумата 1035,54 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 8****** да
заплати на Й. Т. И. с ЕГН: ********** сумата 79,63 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на „МХ ЕЛВЕКО” ООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6