М О Т
И В И
към Присъда № 181 от 05.12.12 г.
по НОХД № 1326/12 г.
Обвинението срещу подс. С.М.У. е по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за
това, че на 10.08.12 г. в с. Д., общ. К. е отнел
чужда движима вещ, на стойност 60.00 лева, от владението на Г.П.Б., без негово
съгласието, с намерение противозаконно да я присвои, като кражбата е в
немаловажен случай и е извършена повторно.
Подсъдимият в с.з. изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Защитникът му – адв. Л.Д. в с. з.
пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а от НК.
Представителят на РП-Казанлък в с.з. поддържа
обвинението.
Граждански
иск не е предявен.
На осн. чл. 373 ал. 3 от НПК от НПК съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, а именно:
Св. Г.Б.
притежавал велосипед м. „Club H”, розов на цвят със
скорости, който на 09.08.2012 год. прибрал в двора на къщата си в с. Д., общ. К.
на ул. "***" № 7. Свидетелите М. Ч., М. Ф., С. Ф. и подс. С.У. били на плаж на язовир "Копринка".
Късно вечерта на 09.08.2012 г. те тръгнали
да се прибират пеша по черен път, като на 10.08.2012 г.с тигнали до с. Д., общ.
К. В селото подсъдимият У. влязъл в двора на св. Б. и изнесъл оттам на
велосипеда му. Подс. У. откарал велосипеда в дома си. Впоследствие велосипедът
бил предаден на 16.08.2012 г. с Протокол за доброволно предаване от подсъдимия
на полицейските служители и същия бил върнат на собственика му срещу разписка.
Видно от експертното заключение
на съдебно-оценителната експертиза стойността на отнетата вещ била 60 лв.
Описаната фактическа обстановка
се установява от направеното самопризнание на подс. У. и показанията на
свидетелите Б., Ч., Ф. и Ф.; заключението на съдебно-оценителната експертиза,
протоколът за доброволно предаване и разписката, които напълно го подкрепят.
Имайки предвид установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подс. У. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
28 ал. 1 от НК.
Подсъдсимият е осъществил
изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части като е прекратил фактическата
власт на собственика върху вещта, предмет на престъплението и установил своя
трайна фактическа власт, която му е дала възможност да се разпорежда с нея
както намери за добре.
Видно от свидетелството за
съдимост подс. У. е бил осъждан за три пъти за кражби в срока по чл. 30 от НК,
поради което настоящото деяние се явява извършено в условията на повторност по
см. на чл. 28, ал. 1 от НК.
Обремененото съдебно минало на
подсъдимия, недобрите му характеристични данни не дават основание на съда да
приеме, че случаят е маловажен, въпреки невисоката стойност на предмета на
престъплението.
От обективираните действия на подсъдимия следва
извода, че деянието е било извършено с пряк инцидентен умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването
им.
Подсъдимият е имал пълна представа, че отнема чужда
движима вещ, за което не е имал съгласието на собственика ѝ.
Следователно подс. У. следва да бъде признат за
виновен и наказан.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
приема като смекчаващи вината обстоятелство ниската стойност на отнетата вещ и
младата възраст на подсъдимия провокирала незрялата му постъпка, а като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид обремененото съдебно
минало и недобрите характеристични данни.
На подс. У. следва да се наложи наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелство, затова на подсъдимият се наложи
наказание в размер на една година и девет месеца (21 месеца) лишаване от
свобода. С този размер на наказание съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще
бъдат постигнати в една задоволителна степен.
С оглед разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, както
и на чл. 58а ал. 1 от НК, съдът счита, че следва да намали наложеното наказание
с 1/3 до размер една година и два месеца (14 месеца) лишаване от свобода, което
следва да се изтърпи от подсъдимия в затвор от закрит тип при строг режим.
Самопризнанието е взето предвид от разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, като смекчаващо вината обстоятелство (чл. 56 НК).
Деянието е било извършено от подсъдимия в
изпитателния срок, определен в общото наказание по НОХД № 90/11 г. на
РС-Казанлък в размер на една година лишаване от свобода. В случая са налице
условията на чл. 68, ал. 1 от НК, подс. У. да изтърпи отделно наложеното общо
наказание в посочения размер.
На осн. чл. 189 ал. 3 от НПК направените по делото
разноски в размер на 28 лв. следва да бъдат заплатени от подсъдимия по сметка
на КзРС.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата
си.
Районен
съдия,