№ 298
гр. Плевен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430104297 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 20854/28.07.2023 г. на
„***“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
изпълнителния директор Й. В., срещу Т. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца сумата от 933,64 лв., представляваща стойността за незаплатена топлинна
енергия за периода за периода от 01.04.2021 – 28.02.2023 г.; сумата от 103,30 лв.,
мораторна лихва за периода 02.06.2021 г.- 05.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски.
Ищецът основава претенцията си на твърденията, че е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника по делото, като по ч. г. д. № 2130/2023 г. по описа на РС
Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която е връчена на
последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед дадените указания по чл. 415 от
ГПК предявява настоящата искова молба с която формулира доводи, че ответникът
като собственик/ ползвател на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 28570,
находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ.
Разпоредбата предвиждала, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Именно поради
това за ответника важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. На основание чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществявало при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
1
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Ищецът твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-
14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“
бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Ищецът счита, че в разглеждания случай с изтичането на последния
ден от месеца ответникът също е изпаднал в забава за претендираната сума, поради
което и на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Ищецът счита още, че от приложената в производството по чл. 410 от
ГПК извлечение от сметки, се установявало, че ответникът е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. От приложените към
исковата молба документи се установявало как се формира главницата, както и какво
включва претендираната сума - сума за отопление с ИРУ в размер на 603,29 лева; сума
за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 259,35 лв. и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 71,00 лева. В имота на ответника имало монтирани 3
бр. измервателни уреди, 1 бр. водомери. Поради изложеното моли съда да уважи
предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор, в който са изложени доводи за
неоснователност на предявените искове, тъй като не са доказани по основание и
размер. От представените с исковата молба документи не се установявало ответникът
да има качеството на собственик или ползвател на имота, нито че имотът е
присъединен към топлопреносната мрежа. Не били ангажирани и доказателства за
факта, че е извършено реално начисление на индивидуалните разпределители на
абоната, както и стойността на начислените за това суми и тези за услуга дялово
разпределение и отчет на средството за дялово разпределение. Ответникът счита, че не
са представени и доказателства за факта, че през исковия период в имота е потребена
енергия за отопляване или топла вода, както и за факта, че ищцовото дружество реално
е доставило сочената от него топлоенергия. Счита още за неясен начина на формиране
на стойността и количеството начислена топлоенергия, предвид липсата на данни за
достъп до жилището на представител от дружеството за дялово разпределение.
Възразява срещу начислената услуга за дялово разпределение, тъй като счита, че
същата не е извършена в съответствие с методиката към чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяване. Представените към исковата молба документи не представлявали
заверени копия от документи.
Ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В с. з. ищецът поддържа предявената искова молба и моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В с. з. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи
следното от фактическа страна:
По заявление на „***“ АД е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
2
№1178/20.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на РС Плевен, за следните
суми: 933,64 лв. главница за периода от 01.04.2021 г. до 28.02.2023 г., и 103,30 лв.,
лихва от 02.06.2021 г. до 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане, както и 25,00 лв. за държавна такса и
50,00 лв. за юрк. възнаграждение. Препис от заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда едномесечен срок ищецът представил
доказателства за предявена на 28.07.2023 г. искова молба.
А.Т. К., сключил с *** ЕАД, на 17.10.1999 г. договор за продажба на топлинна
енергия, за абонатна станция на адрес: ул. „***., за отопление на 159,96 куб. м.,
консумация на топла вода от три лица. По силата на този договор топлофикационното
дружество се задължило да доставя топлинна енергия, а А. К. като купувач да заплаща
начислената парична стойност за услугата.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 14.04.2008 г., №
176/том 4, рег. № 4317, дело № 376/2008 г. на нотариус С.П., се установява, че Т. А. К.,
лично като кредитополучател, и като пълномощник на А.Т. К., е получил сумата от
20 500,00 евро заем, а за обезпечение на сумата е учредил ипотека върху апартамент №
5, на първи етаж в жилищна сграда ЖСК „***“, находяща се в гр. ***
Видно от представения заверен препис на запорно съобщение, е че ипотекирания
имот е възбранен по искане на *** АД, като същият е описан по нотариален акт като
апартамент № 5, на първи етаж в ЖКС Росица 78, на ул. „Цар Самуил“ № 117, но по
скица в СГКК, имотът е самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. *** ет. 1, ап. 1,
от 62,11 кв.,.
На 28.10.2014 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на адрес:
гр. ***, като потребители на топлинна енергия, на което е избран „***“ ЕООД за
доставка и монтаж на уреди за топлоразпределение, и е упълномощена М.Т., живееща
на ул. *** да подпише договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение
и извършване на услуга дялово разпределение на топлина енергия.
Пълномощникът сключил договор на 23.11.2014 г. при общи условия за монтаж и
сервиз на уреди за дялово разпределение с „***“ ЕООД, с предмет доставка и монтаж
на уреди за дялово разпределение и извършване на дялово разпределение. Със
споразумителен протокол от 01.11.2014 г. се споразумели фактурирането и
изразходваната от абоната топлинна енергия да се извършва от „***“ ЕАД на база
предоставени данни за разпределението от „***“ ЕООД. Съгласно т. 4 от
споразумението, възраженията по отчетеното количество следвало да се отправят към
фирмата за дялово разпределение.
А.Т. К. починал на 06.04.2019 г. за което е съставен акт за смърт № 008/06.04.2019
г. на община Плевен, и е оставил за свои единствен наследник неговия син – Т. А. К.,
ЕГН **********.
От заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, което
е анализирало представените по делото фактури и справки за абонат № 28570, на ул.
„***, се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2021 г. до 28.02.2023
г. е в размер на 933,64 лв., формирана от 603,29 лв. топлинна енергия с ИРУ с ДДС,
259,35 лв. топлинна енергия сградна инсталация с ДДС, 71,00 лв. услуга дялово
разпределение с ДДС. Размерът на лихвата върху главницата за периода от 02.06.2021
г. до 05.04.2023 г. г. е 103,34 лв.
От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза се
установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот
3
на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила
през исковия период. Разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от
Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от
март 12 2020 г. за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в
изчисленията на ФДР. От заключението се установява още, че отчитането на общата
топлинна енергия в АС става чрез търговски уред-топломер, който е преминал
изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на
производителя. Отопляемият обем на жилището е 166,89 куб. м., като банята не се
отоплява, а в апартамента са монтирани 3 бр. отоплителни тела, оборудвани с
топлоразпределители и по тях са отчитани единици. Индивидуалната сметка се
формирала от два компонента: дял на имота за отдадена топлинна енергия в сградна
инсталация и топлинна енергия за отопление.
В с. з. вещите лица поддържат заключенията си.
Горната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени доказателствени средства и заключенията на назначените по делото съдебни
експертизи.
Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви по между си.
Съдът дава и пълна вяра на заключенията на назначените съдебносчетоводна и
техническа експертиза, тъй като са обективни, пълни и изготвени от компетентни вещи
лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същите
са процесуално допустими с оглед приложеното ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на
РС Плевен. В законовия едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена
исковата молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Основателността на иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, е предпоствавено от наличието на следните правнорелевантни факти: наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на
топлинна енергия през исковия период; че ответникът е потребител (собственик или
ползвател) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна
страна по договора, изискуемост на претендираните вземания и техния размер. Тези
правнорелевантни факти е следвало да бъдат установени от ищеца в условията на
пълно и главно доказване.
Не съществува съмнение относно това, че ищецът като енергийно предприятие-
доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от
потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно
разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този
порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази
насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017
г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ).
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
4
Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в.
„Нощен труд“ и в. „Посоки“. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от
закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на
топлинна енергия.
По отношение на топлоснабднеия имот следва да бъде посочено, че действително
имотът върху който е учредена ипотека и този по отношения на който е сключен
договор за доставка на топлинна енергия е един и същ – ап. 1, а не ап.5. Описаният в
договора за ипотека апартамент, с изключение на неговия номер, е идентичен с
описания в кадастъра и този в документите по делото, с оглед останалите
индивидуализиращи имота белези, т.е. касае за един и същи имот. Следва да бъде
посочено още, че именно на този адрес е регистриран и ответника.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Този факт безспорно се
установява от приетите по делото писмени доказателствени средства, за адресна
регистрация, за учредена договорна ипотека и наследници на починалия А. К.. От тях
може да бъде направен единствения възможен извод, че ответникът е наследил
отопляемия обект -жилище. Следователно страните по спора са обвързани от
възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия,
доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия,
предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
качеството му на собственик на топлоснабден имот. Действително, в чл. 149 ЗЕ е
предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а
форма за доказване на облигаторното правоотношение. В случая обаче е представен и
договор за продажба на топлинна енергия от 1999 г., сключен между наследодателя на
ответника и ищцовото дружество. Следователно и като страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия и дължи заплащане на цената на доставената и разпределена
топлинна енергия.
Безспорно от заключението на назначената СТЕ и ССЕ, може да бъде направен
извод относно обема/количеството на доставената и потребена топлинна енергия.
Абонатната станция с № 28570, находящ се в гр. ***, е работила през исковия период и
реално е доставена топлинна енергия към топлоснабдения апартамент и ищцовата
страна правилно е изчислила топлинната енергия, прилагайки методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост. От това следва
изводът, че ответникът е ползвал топлинната енергия предоставена по двата
компонента – дела на апартамента от сградната инсталация и топлинната енергия за
апартамента. Спазени са и всички изисквания относно сертифицирането, поддръжката,
експлоатацията и отчитането на показанията на топломера, поставен в абонатната
станция, поради което същият е годно измервателно средство. Ето защо, съдът намира,
че ищцовото дружество е изправна страна по сключения договор, тъй като е доставило
топлинна енергия и не е допуснало нарушения при изчисляване на количеството
отдадена топлинна енергия от сградната инсталация.
5
С оглед на горното, доводите на ответникът, че не се установявало, че е
ползвател/собственик на топлоснабдения имот, че имотът е присъединен към
топлопреносната мрежа, неправилно начисление на топлинната енергия и услуга
дялово разпределение, са неоснователни.
Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предвид това, всеки
собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи
заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му
съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че
сградната инсталация е обща част по естеството си.
Съдът намира, че за ответникът е възникнало задължението да заплати цената на
доставената до топлоснабдения имот и ползвана от него топлинна енергия, която в
периода от 01.04.2021 г. до 28.02.2023 г. е в размер на 933,64 лв. Изискуемостта е
настъпила в 30-дневен срок след изтичане на периода за за заплащане на дължимите
месечни суми съгласно раздел VII от Общите условия от 2007 г., поради което
претендираните от ищцовото дружество суми са дължими.
Не се установяват извършени плащания до приключване на съдебно дирене,
поради което предявеният иск с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, е основателен, тъй като е доказан по
основание размер, и следва да бъде уважен.
С оглед горното, съдът намира за основателен и акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй
като ответникът не е платил дължимите месечни суми и е изпаднал в забава съгласно
чл. 31, ал. 6 от ОУ, който регламентира, че с изтичане на последния ден от месеца
абоната изпада в забава. Безспорно се установява и размера на дължимото обезщетение
за забавено плащане за периода от 02.06.2021 г. до 05.04.2023 г. г., е в размер на 103,34
лв., поради което акцесорният иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе отговорността за сторените от ищеца разноски в исковото и заповедно
производство. Дължимите за исковото производство разноски са в общ размер от
969,00 лв., от които 25 лв. държавна такса, 404 лв. депозит за особен представител, 220
лв. депозит за ССЕ, 220 лв. депозит за СТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Дължимите за заповедното производство разноски са в общ размер от 75 лв., от които
25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т. А. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, дължи на „***” АД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, представлявано от изпълнителен директор инж. Й. В.
В., на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79,
6
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 933,64 лева, представляваща стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия за периода 01.04.2021 г. – 28.02.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; и 103,30 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 02.06.2021 г. – 05.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1178 от 20.04.2023 г. по ч.
гр. д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд Плевен
ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, да заплати на ***”
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
изпълнителен директор инж. Й. В. В., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
969,00 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в исковото
производство и сумата от 75 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски
в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7