О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 04.06.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен
граждански състав
На 04 юни
2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов възз.ч.гр.д. №294 по описа на ЯОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по
чл.274 и сл. от ГПК вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано по частна жалба
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София против Разпореждане №432/05.03.2020г. постановено
по ч. гр. д. №144/2020г. по описа на ЕРС, в частта, в която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за част от
вземанията по ч.гр.д.№ 144/2020 г. по описа на ЕРС и се желае отмяната му,
както и да бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение относно всички
заявени вземания, претендирани със заявлението.
Частният жалбоподател сочи,
че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, както
в една част от мотивите си районният съд е преценил, че клаузите от
потребителския договор относно „пакет допълнителни услуги“ и „разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането“ са
противоречащи на закона и/или добрите нрави. Относно възнаграждението за „пакет
допълнителни услуги“ се счита, че същото е дължимо, тъй като за него страните
доброволно са сключили споразумение и следва да се отчете свободата на договаряне;
допълнителните услуги са изброени изрично и същите не представляват обичайна
дейност по кредитирането, за да не бъдат заплатени и не на последно място
длъжникът се е възползвал от такава услуга, тъй като искането му за кредит е
било приоритетно разгледано. Счита се, че съдът неправилно е отхвърлил искането
за издаване на заповед за изпълнение относно „разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането“, тъй като кредиторът е
направил такива, същите са тарифирани, а длъжникът е
запознат при сключване на договора с тарифата за таксите на кредитора. Таксите
не са дължими за усвояване и управление на кредита, а са възникнали от
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поради което са направени
допълнителни действия по събиране на кредита – обаждания, изпращане смс-и и писма, поради което са дължими.
ЯОС след като се запозна с
частната жалба, изложените в нея оплаквания, както и с приложеното ч.гр.д. №144/2020
г. по описа на ЕРС, намира, че жалбата е допустима – депозирана е в срок от
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество
частната жалба се преценя за неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Видно от ч.гр.д. № 144/2020
г. по описа на ЕРС, същото е образувано по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД гр.София, с което се претендира издаване на
заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист срещу М.Д.Ж. за парично вземане в общ размер на 2670,36
лева, от които главница в размер на главница в размер на 1150 лева, дължима по
неизпълнен Договор за потребителски кредит №**********
от 25.07.2018 г., договорно възнаграждение в размер на 367,01
лева за периода от 01.09.2018 г. до 27.08.2019 г. - дата на предсрочната
изискуемост, неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в
размер на 896,40 лева, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лева, дължими за периода от 16.09.2018г.
до 27.08.2019г., лихва за забава в размер на 226,95 лева от 02.09.2018 г. -
датата на изпадане на длъжника в забава до 27.08.2019 г. - дата на предсрочната
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от 1150 лева, считано
от датата на завеждане на заявлението в съда – 02.03.2020г. до изплащане на
вземането, които суми са дължими по представен Договор за
потребителски кредит №********** от 25.07.2018 г.
Представени са освен договора за потребителски кредит и приложението към него –
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Общи условия
на „Профи кредит България“ ЕООД към договори за
потребителски кредит, погасителен план към Договор за потребителски кредит №
********** от 25.07.2018г., сключено споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и попълнен от длъжника Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
ЕРС е уважил искането на заявителя по
чл.410 от ГПК като с атакуваното разпореждане е разпоредил да се издаде на
заявителя Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.Д.Ж., за следните суми:
главница в размер на 1150 лева, дължима по неизпълнен Договор за потребителски
кредит № ********** от 25.07.2018 г., договорно
възнаграждение в размер на 367.01 лева за периода от 01.09.2018 г. до
27.08.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост, лихва за забава в размер на
226.95 лева от 02.09.2018 г. - датата на изпадане на длъжника в забава до
27.08.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва
върху главницата от 1150 лева, считано от датата на завеждане на заявлението в
съда – 02.03.2020г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ
размер на 80.60 лева съразмерно на уважената част от заявлението.
Със същото разпореждане
съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение против
длъжника в частта за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
896,40 лв. и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането в размер на 30 лв., дължими за периода 16.09.2018г. до 27.08.2019г. Заповедният съд е
приел, че по отношение на тези клаузи от договора е налице противоречие на
закона и/или добрите нрави, както и че исканията почиват на неравноправни
клаузи в договора, т.е. налице е разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК и
в тази част заявлението подлежи на отхвърляне.
ЯОС след като се запозна с
доказателствата към заявлението по чл.410 от ГПК, счита, че мотивите на
заповедния съд за частично отхвърляне на заявлението следва да бъдат споделени
изцяло. Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател, че на този етап
от производството заповедният съд няма правомощия да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителя черпи права, както и е извършил
неправилна преценка относно неравноправност на
клаузите в договора. С изменението на ГПК относно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК,
обнародвани в ДВ бр.100/20.12.2019 г. законодателят задължава заповедния съд да
преценя заявлението преди издаване на разпореждане за издаване или не на
заповед за изпълнение относно неравноправност на
клауза в договор, сключен с потребител или дали е налице обоснована вероятност
за това. Задължението на заповедния съд да преценя наличие на противоречие със
закона и/или добрите нрави е имало и преди соченото изменение на ГПК – чл.411
ал.2 т.2, която не е променена, поради което въззивният съд счита, че ЕРС е бил
компетентен да се произнесе по тези въпроси в атакуваното разпореждане.
По
отношение на възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът
счита, че важи изцяло нормата на чл. 146 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като
споразумението, представено от заявителя, очевидно има общ, типов характер и не
е индивидуално съставено – с оглед личността на клиента или с оглед някакви
индивидуални особености. Цялото споразумение е било изготвено предварително и
потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието му. От своя
страна самото съдържание на това споразумение към договора за ПК противоречи
най-общо на изискването за добросъвестност и по силата на основната хипотеза на
чл. 143 от ЗЗП придобива характер на неравноправност.
Липсата на добросъвестност се изразява в следното:
Предметът
на „споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“ е
дефиниран в 5 точки, както следва – „1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски. 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски. 4.
Възможност за смяна на датата на падежа. 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.“
Сумата
търсена на базата на това споразумение – 896,40 лв., съдът намира
за недължима, поради недействителност на клаузите, с
които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл.
10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Последните
две разпоредби въвеждат императивни законови запрети,
съответно, че: „Кредиторът не може да
изисква и да събира от потребителя
каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени
в сключения договор за потребителски кредит“, и че: „Кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.“ Приведени към
настоящия казус, тези отрицателни условия намират своето обективно проявление в
т.н. „споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“, което
е и инкорпорирано в самия ДПК, тоест – представлява част от него. Предметът на
това споразумение, цитиран по-горе, макар да е дефиниран като допълнителни
„услуги“, в действителност се състои от действия, свързани с усвояването и
управлението именно на кредита, предоставен с ДПК, както и създава разходи,
които също са свързани с договора за кредит, но не са упоменати в него, а са
„изнесени“ в това споразумение. Така е налице пълно покритие между естествените
и закономерни права, задължения и възможности за страните по договора за
потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, и услугите,
визирани в споразумението, претендиращи да са самостоятелен предмет на отделно
правоотношение. Това правно положение е недопустимо по смисъла на ЗПК, тъй като
по този начин кредитодателят се домогва да заобиколи
изискванията на този закон, което му е забранено с чл. 21 и нормотворецът
е повелил, че такава клауза е нищожна. Следователно клаузите по р-л V и VІ от
ДПК, касаещи пакета допълнителни услуги, както и тези в споразумението към ДПК
относно същите, са нищожни и не са породили правен ефект – тоест – парично
задължение от тях не е възникнало за клиента. Противоречие има в добрите нрави, тъй като размерът на
това възнаграждение от 896,40 лв. е
почти колкото отпуснатия кредит в размер 1150 лв., т.е. разликата е с 253,60
лв. Именно поради тази причина въззивния съд преценя, че ЕРС е направил
правилна преценка за противоречие на клаузата за пакет допълнителни услуги и
определеното за това възнаграждение с добрите нрави.
Що се отнася до претенцията
за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането в размер 30 лв., заявлението правилно е било отхвърлено. Видно от
договора за потребителски кредит, длъжникът е заявил, че е запознат и съгласен с тарифата за събираните такси от кредитодателя. Въпреки това е налице противоречие с
разпоредбата на чл.33 ал.1 от ЗПК, според при която при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, но не и да начислява такси за извънсъдебно
събиране на дълг, тъй като изплащането му е забавено. При така уговорената
такса за извънсъдебно събиране на сумата се стига до
заобикаляне на чл.33 ал.1 от ЗПК и се предвижда заплащане на допълнително
плащане изцяло свързано със забавата на длъжника. Посочените от кредитора
дейности, за които претендира заплащане на таксата от 30 лв. – обаждания,
изпращане на СМС и писма, макар и да са конкретизирани по своето естество, не
касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са
разходи, които са свързани с извънсъдебното събиране
на задължението и не попадат в услугите посочени в чл.10а ал.1 от ЗПК, за които
може да бъдат предоставяни.
С оглед изложеното частната
жалба се преценя за неоснователна, а атакуваното разпореждане като правилно
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№432/05.03.2020г. постановено по ч.гр.д. №144/2020г. по описа на ЕРС в частта,
в която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за част от заявените
вземания.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.