Решение по дело №13/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264167
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20201100500013
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                         град София, 23.06.2021 година

 

           В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                       мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …….…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №13 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №269584 от 08.11.2019г., постановено по гр.дело №60856/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу И.Г.И.-Т. и Д.Г.Я. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят на „Т.С.” ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот апартамент №53, находящ се в град София, ж.к.”********, аб.№210986, както следва: И.Г.И.-Т. сумата от 248.39 лв., главница за доставена за периода м.05.2014г. - м.04.2016г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, сумата от 15.58 лв., дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; сумата от 42.97 лв., лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 3.67 лв. за периода 15.09.2015г. - 05.01.2018г.; Д.Г.Я. сумата от 248.39 лв., главница за доставена за периода м.05.2014г. - м.04.2016г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, сумата от 15.58 лв., дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; сумата от 42.97 лв., лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 3.67 лв. за периода 15.09.2015г. - 05.01.2018г..

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Т.С.” ЕАД, с която се обжалва изцяло постановеното решение на СРС като са инвокирани твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на СРС, че ответниците нямат качеството на потребител на топлинна енергия относно процесния топлоснабден имот за исковия период. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден имот, който факт е достатъчен да се приеме, че са възникнали валидни облигационни отношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния период. Излага се още, че първоинстанционният съд след като е констатирал, че част от приложените доказателства не са в цялост, е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани установения пропуск, което същият не е сторил и по този начин е допуснал процесуално нарушение при разглеждане на правния спор. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.

            Въззиваемата страна - И.Г.И.-Т., не депозира писмен отговор и не изразява становище относно подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна - Д.Г.Я., чрез назначен особен представител мл.адв.Е.А., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че по делото при доказателствена тежест за ищеца не е доказано, че през процесния период ответницата - Д.Г.Я. е носител на вещни права върху процесния недвижим имот, предвид на което е обоснован извода, че между страните не е възникнало облигационно отношение с източник договор за предоставяне на услуги за доставка на топлинна енергия, поради което липсва основание в закона за ангажиране на нейната договорна отговорност за заплащане на претендираните от ищеца вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение и лихви за забава за исковия период. Допълнителни аргументи излага в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач - Т.с.” ЕООД, не взема становище по подадената въззивна жалба.

            Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу И.Г.И.-Т. и Д.Г.Я. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна правна квалификация/.

          За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове, първостепенният съд е приел, че по делото и с оглед ангажираните доказателства не се доказва възникването и съществуването на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия между страните, тъй като не се установява ответниците - И.Г.И.-Т. и Д.Г.Я. да са съсобственици или носители на вещно право на ползване досежно процесния топлоснабден имот. Посочено е още в мотивите на обжалвания съдебен акт, че наличието на облигационно отношение между страните по делото, съответно с наследодателя на ответниците, е първата и най-важна предпоставка за основателността на предявените искове. С оглед липсата на доказателства за валидно възникнало облигационно правоотношение между страните за  доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за исковия период не е налице основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответниците за заплащане на претендираните от ищеца вземания за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение и съответно лихви за забава върху главниците за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

               По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ съдът приема следното:
               В конкретната хипотеза в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Във връзка с въведеното възражение за погасяване по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти, довели до спиране или прекъсване на давността. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) – приложима изцяло за процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона, облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното дружество и съответните физически лица е предпоставена от наличие на право на собственост или учредено вещно право на ползване. Със задължителни разяснения дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, се посочи, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Ищецът в настоящото производство, въпреки разпределената доказателствена тежест относно подлежащите на доказване правнорелвантни факти, както и въпреки изричните указания, че не сочи доказателства за наличие на облигационна връзка с ответниците, дадени на осн. чл.146, ал.2 ГПК с изготвения проект на доклад по делото, не представи писмени доказателства, които да установяват качеството на ответниците, съобразно някоя от горните хипотези и в тази връзка да се установи наличие на облигационно правоотношение обвързващото ответниците със заплащане на цена за доставена топлинна енергия.  В случая по делото не е представен в цялост документ, легитимиращ ответниците като съсобственици на имота. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като след като е констатирал, че част от приложените доказателства не са в цялост, е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани установения пропуск. Не е налице вменено по закон задължение на решаващия съд да указва на страните дали представените от тях доказателства са годни по смисъла на закона и служат за установявате на твърдените от страните факти и обстоятелства.

Предвид горното правилно е преценено от първостепенния съд при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, че не са ангажирани годни писмени доказателства, установяващи твърдението, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ и респективно че са страна по договорното правоотношение за доставка на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот през исковия период от време.  Доколкото в съответствие с общото правило на чл.154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на наличие на облигационна връзка с ответниците, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се изследват останалите елементи от фактическия му състав.

               По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът приема следното:

   Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и искът за обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски имат въззиваемите страни, но тъй като няма заявена от тях в този смисъл претенция, както и доказателства за реално направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №269584 от 08.11.2019г., постановено по гр.дело №60856/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 173-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1./              

 

 

                                                                     2./