№ 414
гр. Плевен, 01.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
Членове:ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора В. В. Н.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600470 по описа за 2025 година
Образувано е по постъпила жалба, депозирана от Т. И. М. с ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство пр.преписка №3971/2025
година по описа на Районна прокуратура – Плевен, чрез защитника си адв. К.
В. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение №651 от 23.06.2025г.
по ЧНД №1132/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание
чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия Т. И. М. мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че
подзащитният му е извършил процесното деяние, както и че няма опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление, предвид обстоятелството,
че същият има постоянен адрес, няма данни да се е укривал. Сочи, че в
настоящия случай вземането на МНО „Задържане под стража“ представлява
предварително изпълнение на непостановена присъда. В заключение се прави
искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и
евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника на
обвиняемия, така и лично от него. Прави се искане така постановената мярка
„Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Обвиняемият Т. И. М. в правото си на последна дума заявява, че иска
съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
1
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Т. И. М. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 20.06.2025г. в град Плевен при
условията на опасен рецидив се съвкуплил с лице от женски пол – К.а П. М.а
ЕГН ********** от град Плевен, която я принудил към това със сила и
заплашване – престъпление по чл.152, ал.3, т.5 вр. ал.1, т.2 вр. чл.29, ал.1 буква
„а“ и буква „б“ от НК, за което се предвижда наказание Лишаване от свобода
от три до петнадесет години.
Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, районният съд
е направил изводи относно евентуалното извършителство и съставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение, позовавайки се на събраните до
момента в хода на досъдебното производство доказателства. След извършен
самостоятелен анализ на приобщените към доказателствената съвкупност
материали, настоящият съдебен състав счита, че РС-Плевен е дал правилен
отговор на въпроса, относно наличието към настоящия момент на достатъчно
фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват
изграждане на предположение за участие на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност.
В хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза и обстоятелствата, свързани
със съпричастността на обвиняемия в инкриминираното деяние. Досъдебното
производство е в един изключително ранен етап, като до момента са
извършени процесуално-следствени действия, които позволяват да се направи
изискуемото от закона обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираното деяние. Обоснованото предположение, по
смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните
към настоящия момент доказателства, в това число разпита на пострадалата
К.а П. М.а, разпита на свидетеля В. К.ов Л., от протокол за оглед на
веществени доказателства, протокол за вземане на образци за сравнително
изследване, както и от събраните и приобщени писмени доказателства, в това
число електронна справка за съдимост, характеристични справки на
обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
2
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
работната към настоящия момент квалификация. В този смисъл настоящият
съдебен състав не споделя възражението на защитника, че в настоящия случай
не са налице доказателства, че подзащитният му е съпричастен към
извършване на деянието.Същото е достатъчно, предвид характера на
настоящото производство, като не се изисква категоричност и убеденост в
участието на обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано
предположение, каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „И.
срещу България“).
По отношение наличието на втората кумулативно необходима
предпоставка, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъление, съдът съгласно съдебната практика, включително и
тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са
характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното
наказание и общественото безпокойство за определено време. В практиката си
ЕСПЧ константно е приемал в съдебните си актове, че при определянето на
тази мярка за неотклонение националните съдилища трябва да обръщат
внимание на доказателствените материали и конкретно на тези, относими към
личността на обвиняемия.
От данните за личността на обвиняемия се установява, че същият е
осъждан, включително и за престъпления противо половата
неприкосновеност, като наложените наказания явно не са подействали
възпиращо и превъзпитателно спрямо обвиняемия. От приложената
характеристична справка се установява, че същият е с лоши характеристични
данни, налице е честа употреба на алкохол.
Правилно съдът е преценил, че в настоящия случай е налице оборимата
презумпция по чл. 63, ал.2, т.1 от НПК, а именно, че ако от доказателствата по
делото не се установява противното, при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, реалната опасност е налице, когато
лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или
в условията на опасен рецидив, какъвто е настоящия случай, видно от
приложения по досъдебното производство бюлетин за съдимост на
обвиняемото лице. В настоящия случай наличието на реална опасност може
безпротиворечиво да се изведе и от събрания до момента в хода на
провежданото досъдебно производство доказателствен материал.
В настоящия случай процесното деяние се характеризира с
изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така
и на дееца, изводима от начина на извършването му. В конкретния случай се
касае за посегателство срещу половата свобода, извършено с настойчивост,
упоритост и дързост. В този смисъл извършеното се отличава значително от
сходни деяния, като значително надхвърля морално допустимите и
възприемани от социума постъпки.
Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си и факта, че
процесното деяние е тежко умишлено, съгласно нормата на чл. 93, т.7 от НК,
3
като тежестта на престъплението е в състояние да мотивира обвиняемия да се
укрие от наказателна отговорност.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя
възражението, направено от страна на защитата, че не е налице опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Наличието на
постоянен и настоящ адрес не са достатъчен факт, който да променя
наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление,
както и опасност обвиняемият да въздейства негативно върху разследването с
цел избягване на наказателна отговорност.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че целите,
визирани в нормата на чл. 57 от НК биха се изпълнили в най-голяма степен
само с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Освен това, въпреки особената категория на престъпленията, в които
попада настоящото деяние, в досъдебното производство не са определени
необходимите мерки от закрила на пострадалата, която по силата на закона
има качеството на лице със „Специфични нужди от защита“.Съгласно § 1, ал.
4 ДР НПК „Специфични нужди от защита“ по смисъла на този кодекс са
налице, когато е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита
от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение,
емоционално или психическо страдание, включително за запазване на
достойнството на пострадалите по време на разпит. Специфичните нужди от
защита се определят по реда на този кодекс и по реда на Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
(ЗПФКПП). Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2, т. 2, предл. 5 от ЗПФКПП
предвижда, че задължително се приема, че са налице специфични нужди от
защита, когато лицето е пострадало от престъпление, извършено в условията
на домашно насилие.
Ал. 5 предвижда, че членовете на екипа правят преценка относно
мерките за закрила, които да бъдат взети по отношение на пострадалите, за
които по силата на чл. 7а, ал. 2 е прието, че са със специфични нужди. По тези
правни съображения и съгласно чл. 215 от Закона за съдебната власт, който
овластява съдиите при осъществяване на функциите си да искат съдействие от
всички държавни органи и длъжностни лица, които са длъжни да им го
оказват, следва да се обърне внимание на наблюдаващия прокурор да
предприеме действия по изпълнение на разпоредбите на чл. 7а, ал. 2 от Закона
за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления,
вр. § 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на Наказателно-процесуалния
кодекс за изготвяне на оценка на потребностите и нуждата от специфична
защита на пострадалата в настоящото производство.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №651 от 23.06.2025г. по ЧНД
№1132/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Т. И. М. с ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство пр.преписка №3971/2025
година по описа на Районна прокуратура – Плевен.
Обръща внимание на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор за изпълнение на разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления, вр.
§ 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс
за необходимостта от изготвяне на оценка на потребностите и нуждата от
специфична защита на пострадалата в настоящото производство К.а П. М.а.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5