№ 7364
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100505610 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 17511/30.09.2024 г. по гр.д. № 36309/2023 г. на СРС, 49 състав,
съдът е признал за установено по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
срещу „Топ Клима” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 92 ЗЗД, че „Топ Клима” ЕООД, ЕИК *********, дължи на „А1 България” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 324 лева, представляващи неустойка по предсрочно
прекратен договор за използване на мобилни услуги № *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.05.2021 г., до
окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил ответника
„Топ Клима” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 25 лева, представляващи разноски по делото.
С Определение № 12544/17.03.2025 г. по гр.д. № 36309/2023 г. на СРС, 49
състав, първоинстанционното решение е допълнено, като „Топ Клима” ЕООД е
осъдено да заплати на „А1 България” ЕАД разноски за заповедното производство в
размер на 325 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Топ Клима” ЕООД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че ищецът не е доказал договорът за мобилни услуги да е прекратен по вина на
потребителя. Твърди се, че плащането на сумите след завеждане на исковата молба не
може да се разглежда като признание. Сочи се, че писмените договори се прекратяват
в същата форма. Твърди се, че ответникът не е получавал писмено изявление за
прекратяване на договора. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за това
1
кои вноски не са били изплатени в срок. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски по
делото.
В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „А1 България” ЕАД, с
който се оспорва жалбата. Твърди се, че ищецът има право да претендира неустойка,
тъй като прекратителното условие, заложено в общите условия, се е сбъднало. Сочи
се, че неустойката се дължи именно поради предсрочното погасяване на договора.
Поддържа се, че прекратяването е настъпило поради това, че е налице забава на
плащането на дължимите от абоната суми за повече от 124 дена. Твърди се, че при
сбъдване на това условие договорът се прекратява едностранно и това не зависи от
волята на страните по договора. Заявява се, че се поддържат изложените в отговора на
исковата молба аргументи за това, че неустоечната клауза е валидна. Поддържа се, че в
процесния случай клаузата за неустойката има основно обезпечителна и
обезщетителна функции. Твърди се, че в случая дори санкционната функция на
неустойката е изключена, доколкото неизправният длъжник може сам да ограничи
размера на неизпълнението. Твърди се, че следва да се държи сметка за качеството на
абоната, който е юридическо лице търговец. Твърди се, че не може да се приеме, че
неустойка се дължи по договор за мобилни услуги с потребител, но не и по договор с
търговец. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Софийски районен съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. За уважаването му ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ сключване на сделка
между страните по делото, по която сделка валидно е уговорена неустойка; 2/ размера
на дължимата се неустойка; 3/ виновно неизпълнение на длъжника; 4/ изпълнение на
задълженията на кредитора (т.е. същият да е изправна страна). В този смисъл е
Решение № 55/11.09.2015 г. по т.д. № 58/2014 г. на II Т.О. на ВКС.
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че „А1 България” ЕАД и „Топ Клима” ЕООД са сключили Договор № ********* от
19.10.2016 г. По силата на този договор „А1 България” ЕАД е поело задължението да
предоставя електронни съобщителни услуги на „Топ Клима“ ЕООД.
Представени са общи условия на „А1 България” ЕАД за взаимоотношенията с
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи. В т. 54.12 от тях е
посочено, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на
оператора, ако е налице забава в плащането, която продължава повече от 124 дена.
2
В раздел VIII от Приложение № 1 към Договор № *********, подписано на
09.07.2020 г. между „А1 България” ЕАД и „Топ Клима” ЕООД, е предвидено, че ако
абонатът наруши задълженията си и по негова вина договорът бъде прекратен,
операторът има право да получи всички стандартни месечни абонаментни такси, без
отстъпки, дължими до изтичане на срока за ползване на съответната SIM карта.
Безспорно прието е както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че
неустойката има три присъщи функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
Обезпечителната функция се изразява в това да се упражнява косвен натиск върху
длъжника да изпълни поетото задължение под опасността да се понесат
неблагоприятни последици. Обезщетителната функция е свързана с репарирането на
причинените от неизпълнението вреди, като последните не следва да се доказват от
страна на кредитора. Санкционната функция на неустойката е пряко свързана с
принципа за свободата на договарянето, установен в чл. 9 ЗЗД. Санкционната функция
на неустойката означава, че страните могат да уговорят неустойка с по-голям размер
от претърпените вреди, но и в този случай неустойката трябва да е съобразена с
императивните норми на закона и добрите нрави.
По аргумент от Тълкувателно решение от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС неустойка, която излиза извън присъщите й функции, е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Според същото тълкувателно решение съдът
извършва преценка за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави ex
officio. Това означава, че съдът проверява дали неустоечната клауза съответства на
правилата на добрите нрави, независимо от това дали е било направено възражение в
тази насока от насрещната страна.
Съгласно горецитираното тълкувателно решение на ОСТК на ВКС преценката за
валидността на неустойката се извършва към момента на сключване на договора ,
обезпечен с неустойка, като се съобразяват спецификите на конкретните договорни
отношения.
В тълкувателното решение на ОСТК на ВКС примерно и неизчерпателно са
изброени критериите, които съдът взима предвид, за да провери дали неустойката
противоречи на добрите нрави. Сред посочените от върховните съдии критерии са:
естеството на задълженията, които се обезпечават, има ли уговорено друго
обезпечение, какъв е видът на неустойката, какво е съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните вреди при неизпълнение на
задължението.
Няма пречка да се уговори неустойка за обезщетяване на вредите, настъпили
поради прекратяване на договорното правоотношение. И в този случай обаче
неустойката не следва да излиза от трите присъщи й функции – обезщетителна,
обезпечителна и санкционна. Преценката за това дали са спазени тези изисквания
зависи от особености на съответния договор. В случая се касае за договор за мобилни
услуги, по силата на който мобилният оператор се е задължил да предоставя набор от
мобилни услуги, а потребителят от своя страна се е задължил да заплаща месечна
абонаментна такса.
Неустойката в настоящия казус се дължи при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги и е в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му. Така уговорена тази неустойка създава
възможност мобилният оператор по прекратения договор да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без операторът да предоставя ползването на каквато и да е услуга.
Следователно уговорената по този начин неустойка създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Поради това тази неустойка нарушава правилата
3
на справедливостта. Тази неустойка излиза извън присъщите й функции и поради това
противоречи на добрите нрави. Тоест процесната неустоечна клауза е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и не поражда никакви правни последици.
В подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, че е възможно при
неизпълнение още на първата или втората месечна абонаментна такса по договора,
последният да бъде едностранно прекратен. Допускането в този случай да се начисли
неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси до края на договор би било
очевидно несъответно и неморално, защото ще позволи на оператора на практика да
получи всички абонаментни такси, без да предоставя каквато и да е насрещна
престация. Следователно, като изначално се създава възможност за обогатяване на
едната страна по договора за сметка на другата, то несъмнено се нарушава
добросъвестността, коректността и почтеността в оборота.
Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 г. на СЕС, на което се позовава „А1
България” ЕАД в отговора на въззивната жалба, е неотносимо към настоящия спор. С
това решение СЕС е дал задължително тълкуване на членове от Директива
2006/112/ЕО относно облагането с ДДС на суми, определени предварително в договор
за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно прекратяване на
договора. С решението не са давани разяснения във връзка с преценката на съда за
нищожност на неустоечните клаузи в договорите за мобилни услуги.
Не следва да се извършва сравнение на процесната неустойка и с неустойката в
размер на трикратния размер на абонаментната такса, която евентуално е уговорена
при прекратяване на договори с потребители физически лица. В случая се констатира
недобросъвестно поведение от страна на „А1 България” ЕАД при изготвяне и
подписване на договори с абонати търговци, което пряко противоречи на добрите
нрави. В този смисъл „А1 България“ ЕАД следва да понесе неблагоприятните
последици от поведението си.
Доколкото неустойката в случая е нищожна, същата не може да се намалява
поради прекомерност. Касае се за два различни правни института, като прекомерна
може да е само тази неустойка, която е била валидно уговорена.
Липсата на валидна неустоечна клауза води до неоснователността на предявения
установителен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Този иск подлежи на
отхвърляне. Поради пълното несъвпадение в изводите на първата и въззивната
инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, в която „Топ Клима” ЕООД е осъдено от
СРС да заплати на „А1 България” ЕАД разноски за първоинстанционното
производство в размер на 25 лева, както и разноски за заповедното производство в
размер на 325 лева.
За производството пред СРС право на разноски има само ответникът „Топ
Клима” ЕООД. Последният е претендирал разходи за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, като е представил и доказателства за това, че същите са реално
сторени. Тези разноски следва да се поставят в тежест на ищеца „А1 България” ЕАД.
За въззивното производство право на разноски има само въззивникът „Топ
Клима” ЕООД. Последният е претендирал разноски за заплатена държавна такса от 25
лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева. Представени са по
делото доказателства за извършването на посочените деловодни разходи.
Своевременно обаче от страна на въззиваемия „А1 България” ЕАД е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на „Топ Клима” ЕООД.
4
Това възражение според настоящия състав е основателно. Съобразявайки неголямата
правна и фактическа сложност, вида на спора, провеждането на едно открито съдебно
заседание пред СГС, както и извършената от процесуалния представител на
въззивника работа, съдът намира, че разноските на „Топ Клима” ЕООД за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство следва да се намалят до 400 лева.
Тоест общо дължимите на „Топ Клима“ ЕООД разноски за въззивното
производство са в размер на 425 лева.
Според Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС исковият съд се произнася за разноските, сторени в заповедното производство.
В случая заповед за изпълнение е била издадена на „А1 България” ЕАД срещу „Топ
Клима“ ЕООД за следните суми: месечни абонаментни такси за периода 21.07.2020 г. –
20.12.2020 г. в размер на 146,55 лева, както и неустойка в размер на 324 лева. Сумата
от 146,55 лева е била заплатена от страна на „Топ Клима” ЕООД след връчване на
заповедта за изпълнение. Поради тази причина на „А1 България” ЕАД се дължат
разноски за заповедното производство, пропорционално на сумата от 146,55 лева,
която сума не е била оспорвана от страна на длъжника „Топ Клима” ЕООД. Съдът
изчислява, че така дължимите на „А1 България” ЕАД разноски за заповедното
производство възлизат на 101,22 лева.
Предвид цената на предявения иск на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 4883/20.03.2025 г. по гр.д. № 41982/2024 г. на
СРС, 63 състав, допълнено с Определение № 12544/17.03.2025 г. по гр.д. № 36309/2023
г. на СРС, 49 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, срещу „Топ
Клима” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че „Топ Клима” ЕООД, ЕИК *********, дължи на
„А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 324 лева, представляващи неустойка
по предсрочно прекратен договор за мобилни услуги № *********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.05.2021 г.,
до окончателното изплащане, която сума е посочена сред сумите, за които е издадена
Заповед № 2326 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
26798/2021 г. на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Топ Клима” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 400 лева,
представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от
425 лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топ Клима” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 101,22 лева,
представляващи разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 26798/2021 г. на
СРС, 49 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6