Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 133
гр. Перник, 14.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело № 219/2021 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178
от АПК, във вр.
с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от И.Л.Б.,
ЕГН ********** *** против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1158-000286/28.03.2021 г., издадена от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, с рег. ****, със свидетелство за
регистрация на МПС ****за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че е
немотивиран, че не е издаден на отразената в него дата, че не е посочена точно
приложената правна норма, че разпоредителната му част е неясна. Сочи, че
административното нарушение, послужило като основание за прилагане на
принудителната мярка е извършено без знание и съгласие на собственика на МПС. Искането към съда е да отмени оспорената
заповед.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си – адвокат С., поддържа
жалбата. Излага съображения за нейната основателност. Моли съда да я отмени и
претендира присъждане на направените разноски.
Ответният
административен орган – С.Г.Л.- началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР –
Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Искането към съда е да я отхвърли по съображения,
подробно изложени в съдебно заседание.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
На
28.03.2021 г. командир на отделение при ОДМВР – Перник, 01 РУ - Перник е
съставил АУАН серия GA, № 254052/28.03.2021 г. В него е отразено, че на 28.03.2021
г. в 13.23 ч. в гр. Перник, по ул. Софийско шосе, М.Б.М., ЕГН **********,
управлява лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. ****, собственост на И.Л.Б.,
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е
отнето. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН е подписан от нарушителя без възражения. С него, на място, са иззети СРМПС
****и два броя регистрационни табели с рег. № ****.
Въз
основа на съставения АУАН серия GA, № 254052/28.03.2021 г. С.Г.Л.– началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Перник е издал оспорения административен акт
– заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1158-000286/28.03.2021 г., с която
на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП е приложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство, с рег. № **** и СРМПС ****за срок от шест месеца. Препис от нея е връчен лично на
жалбоподателя на 05.04.2021 г. Срещу административния акт е постъпила жалба в
вх. № 115800-6573/21.04.2021 г., изпратена чрез пощенски оператор на 19.04.2021
г.
В
хода на съдебното производство е признато за безспорно между страните
обстоятелството, че длъжностното лице, издало заповедта работи при условията на
ненормиран работен ден, на петдневна работна седмица/от понеделник до петък/, с
определено работно време от 08.30 ч. до 17.30 ч.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146
от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган,
при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално
правните разпоредби и на целта на закона.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителната административна
мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от заповед № 313з-328/18.02.2020 г. на директора на
ОДМВР – Перник, той е оправомощил, посочените в т. 1 длъжностни лица да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на
глава VІ от ЗДвП. Сред тях/т.1.2/ е началникът на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР - Перник. Това е издателят на оспорената заповед. Следователно по
отношение на нея е спазено изискването за компетентност.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е
обективирана в изискуемата по аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, писмена форма
и съдържа мотивите за издаването и. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във
вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е изпълнено, когато са
посочени фактическите основания и правната норма, която предвижда последиците
от настъпването им. В конкретния случай подробно, ясно и конкретно са изложени
обстоятелствата, които са послужили за основание на административния орган да
приложи разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП. Те са достатъчни, за да може да се осъществи съдебен контрол за
законосъобразност на административния акт и същевременно неговият адресат да
разбере причините, поради които е издаден и свързаните с тях правни последици.
Не представлява отсъствие на мотиви посочването в заповедта на номера на
съставения акт, с който е установено нарушението, без да бъда преповторено съдържанието
му. По този начин АУАН се приобщава като писмено доказателство по
административната преписка, а изложените в него обстоятелства са част от
мотивите за издаването на административния акт. С оглед изложеното
неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на оспорената
заповед.
Срокът на принудителната административна мярка е определен
конкретно от административния орган и е в предвидения от закона минимум от шест
месеца.
Оспорената заповед отговаря и на останалите изисквания за
съдържание и реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е
наименованието на акта, издателят и адресатът и. Разпоредителната част е
обективирана ясно, датирана и подписана е. Твърдението на жалбоподателя за
неяснота на разпореждането на административния орган, поради отсъствие на
индивидуализация на МПС, по отношение, на което е приложена принудителната
административна мярка, не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от
оспорената заповед, както в мотивната част, така и в разпоредителната, МПС е
индивидуализирано с регистрационния си номер. В мотивите са посочени и марката
и моделът му, а в диспозитива и номерът на свидетелството на неговата
регистрация. От изложеното следва, че индивидуализацията на МПС е извършена по
начин, който не създава съмнение или неяснота.
Необсновано е и оплакването за отсъствие на дата. Видно от
ЗПАМ, върху същата е отразена дата на издаване – 28.03.2021 г. и дата на
завеждане в регистъра – 31.03.2021 г., с № 1158-3112.
Отделен е въпросът, свързан с твърдението, че заповедта е
подписана от издателя и не на датата, посочена като дата на издаване, а в
първия работен ден след нея. Той е относим към преценката за спазване на
процесуалните правила.
В конкретния случай не е спорно между страните, че датата
28.03.2021 г. е неделя, който ден е неработен за издателя на заповедта –
началник сектор на ОДМВР – Перник. Няма спор и по отношение на обстоятелството,
че неговият подпис е положен в следващия работен ден. Индивидуалният
административен акт е изрично волеизявление на административен орган. Той се
счита за издаден в момента, когато това волеизявление е обективирано.
Подписването му от издателя е елемент от обективиране на волята и датата, на
която той се счита за издаден не може да го предшества. Т. е. датата на
издаване на акта съвпада с датата, на която материалният носител върху който
волеизявлението е обективирано е подписан.
Както вече беше посочено, в настоящия случай датата,
посочена в заповедта – 28.03.2021 г. не е датата на полагане на подписа на
издателя и. Това нарушение, обаче не е съществено и по тази причина не
обосновава незаконосъобразност на административния акт. Това е така, тъй като,
дори и да не бе допуснато/т. е. ако беше посочена вярната дата на полагането на
подписа на административния орган – 29.03.2021 г. – понеделник, или дори да се
приеме, че това е достоверно удостоверената дата на входирането и в регистъра –
31.03.2021 г. - сряда/, това не би било основание за различен извод на съда
относно законосъобразността и. Съображенията се основават на нормата на чл.
172, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 172, ал. 4 от ЗДвП.
Чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда като правомощие на
службите за контрол, определени със заповед на министъра на вътрешните работи, отнемането
на табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Такъв случай
урежда нормата на чл. 172, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, според която един от способите
за налагане на принудителна административна мярка е отнемането на табелите с
регистрационен номер. Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП по този начин се прилага принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП и това става със
съставянето на АУАН на лицето, управлявало моторното превозно средство. От
цитираните разпоредби следва, че фактическото прилагане на ПАМ се извършва
едновременно с установяването на административното нарушение, представляващо
нейно основание, независимо, че към този момент волеизявлението на компетентния
орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП не е обективирано в изискуемата според същата
разпоредба, мотивирана заповед. Т. е. законът допуска издаването на
административния акт да следва фактическото му приложение – отнемането на
регистрационните табели. Този извод следва и от целите на ПАМ, посочени в чл.
171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустанови административното
нарушение. За да бъдат постигнати те е необходимо в момента на установяване на
нарушението да бъде отнета възможността на нарушителя да продължава да го
осъществява. В случая преустановяване управлението на МПС след като СУМПС на
водача е отнето се постига чрез отнемане на регистрационните табели на
управляваното от него МПС и това се извършва в момента, в който нарушението е
констатирано.
В настоящия случай видно от АУАН и в
съответствие с чл. 172, ал. 4 от ЗДвП – принудителната административна мярката
е приложена със съставянето му. Видно от отразяването в него на 28.03.2021 г.
са отнети СРМПС № **** и 2 бр. регистрационни табели с ****. На посочената дата
ПАМ следва да се счита за приложена. От тази дата тече и определения в
заповедта 6 месечен-срок.
Предвид изложеното съдът счита, че с
оглед предвидената от закона възможност оспорената заповед да бъде издадена
след фактическото прилагане на ПАМ, то без значение за законосъобразността и е,
че обективирането на волята на издателя и
полагане на подписа му е извършено в ден, следващ дата, посочена като
дата на издаването и.
Затова настоящият състав намира, в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е материално законосъобразна. Издадена е на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Разпоредбата, в относимата и част
предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно
превозно средство за срок от шест месеца до една година на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, на което свидетелството
за управление на МПС е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП.
Не е спорно между страните и се установява от материалите по
делото, че жалбоподателят е собственик на МПС – марка „Фолксваген”, модел „Голф”,
с рег. № ****.
От представената справка картон на водач се установява, че М.Б.М.
притежава СУМПС № ****, което е отнето на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП със
ЗППАМ № 17-4332-000971/06.03.2017 г.
От АУАН серия GA, № 254052/28.03.2021 г. се установява, че М.Б.М. на 28.03.2021 г.
в гр. Перник, ул. Софийско шосе е
управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. ****, собственост на И.Л.Б.,
след като свидетелството и за управление на моторно превозно средство му е
отнето - нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН
е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощията му. Съдържа всички
изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в състава
на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и е посочена относимата към тях
законова разпоредба. Подписан е от съставителя, свидетеля при установяване
нарушението и нарушителя. Препис от АУАН е връчен на последния. Следователно,
спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на основание чл. 189, ал.
2 от ЗДвП в съдебното производство се ползва с доказателствена сила за
описаните в него факти. Оборването им е в тежест на жалбоподателя. Той не е
ангажирал доказателства в тази насока.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при
наличие на една от алтернативно предвидените предпоставки в чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП, поради което е материално законосъобразна.
Наведените от жалбоподателя доводи, че нарушенето е извършено без
негово знание и съгласие са ирелевантни за законосъобразността на ПАМ.
Оспорената
заповед съответства на целта на закона, посочена в чл. 171 от ЗДвП – осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Мярката има превантивен и преустановителен
характер – да осуети възможността за извършване на други правонарушения по ЗДвП
и да преустанови осъществяваното нарушението. Оспореният административен акт е
издаден при съблюдаване на тези цели, поради което по отношение на него не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид
всичко изложено, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие със закона и неговата
цел, поради което е законосъобразен. Подадената жалба е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Ответникът
не е заявил претенция за разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от И.Л.Б., ЕГН ********** *** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-1158-000286/28.03.2021 г.,
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Перник, с която на
основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, с
рег. ****, със свидетелство за регистрация на МПС ****за срок от 6 месеца, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/