№ 273
гр. Стара Загора, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20245530104083 по описа за 2024 година
Ищцата Д. - Н. Б. Ч. твърди в исковата си молба, че между нея и „Йеттел България“
ЕАД има подписан Договор за мобилни услуги от ***. Договорът бил за 1 брой СИМ карта.
Месечният абонамент за първоначалния срок на договора бил 15.99лева на месец - за 24
месеца, а след изтичане на този срок месечният абонамент се променял на 21.99лева.
Първоначалният срок на договора бил 24 месеца. Договорът се прекратявал с едномесечно
предизвестие. Описана е неустойка в размер на 200 лева, в случай че договорът бъде
прекратен предсрочно. Ищцата заплащала всички дължими суми всеки месец, за което
представя и съответните квитанции, издадени от „Йеттел България“ ЕАД. Сумите по
квитанциите били различни от тези, посочени в договора. Настоящата искова претенция
била провокирана от фискален бон издаден на 25.02.2023г., с който ищцата Ч. заплатила
сумата от 200.41лева. От служителите в „Йеттел България“ ЕАД й било обяснено, че това е
дължима неустойка. Ищцата твърди, че е възрастен човек - пенсионер и заплатила сумата, за
да не бъде спрян телефона, който ползва. Опитала се нееднократно да поиска обяснение от
служителите в „Йеттел България“ ЕАД за тази сума, но при всеки опит й било казвано, че
това е дължима неустойка съгласно подписания от нея договор. Съгласно по-горе цитирания
текст тази неустойка се дължала при предсрочно прекратяване. Това не било направено и се
удостоверявало с извършените месечни плащания след тази дата до датата на изтичане на
срока - 24 месеца.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника „Йеттел
България ” ЕАД да заплати на ищцата сумата в размер на 200.41лева, представляваща
изплатена сума, с която ответникът се е обогатил без основание съгласно чл. 59 от ЗЗД,
както и сумата от 40.71лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2023 г. до
1
11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от 200.41лева от датата на предявяване
на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който взема становище,
че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан. Твърди се, че ищцата
използва мобилни услуги, предоставяни от „Йеттел България“ ЕАД като потребител,
посредством мобилен номер +359 ***, за които бил налице валидно сключен Договор за
мобилни услуги № *** от дата ***. На 25.02.2023г. ответникът надлежно издал Фактура №
**********, в която било отразено потреблението на ищцата за периода 25.01.2023г. -
24.02.2023г. На втората страница от документа бил описан подробно начинът, по който била
образувана общата сума за плащане с ДДС по съответната фактура. По клиентския номер на
потребителя се отчитали 2 /два/ мобилни номера, а именно /+***/ и /+359***/. За първият
мобилен номер /+***/, чрез който се използвало Data услуга /мобилен интернет/ на
абонаментен план lnternet+, потребителят имал задължение в размер на 9.16лева без ДДС. За
вторият мобилен номер /+359***/, чрез който се използвала Voice услуга /гласова услуга/ на
абонаментен план Тотал+, потребителят имал задължение в размер на 157.85лева без ДДС.
Тази стойност била формирана от цена на избрания от потребителя месечен абонаментен
план /10.66лева без ДДС/, допълнителни услуги /1.00лева без ДДС/, разговори към други
национални мобилни мрежи /125.40лева без ДДС/, разговори с Yettel /17.49лева без ДДС/,
разговори с фиксирани мрежи /3.30лева/. Видно от приложената Фактура № **********,
платеното от страна на потребителя задължение не представлявало начислена неустойка,
както се твърдяло в изложението на исковата молба, а представлявало стойност на
потребени услуги от ползвателя на съответния мобилен номер. Тези услуги представлявали
телефонни разговори, използване на интернет данни, генерирани/изпратени кратки текстови
съобщения и други. Счита, че твърдението за неоснователно обогатяване от страна на
ответника, (по смисъла на чл. 59 ЗЗД) се явява неоснователно и недоказано от правна,
фактическа и логическа гледни точки. В конкретния случай ответното дружеството
получило дължимата от потребителя сума за използваните услуги, формирана съгласно
условията по договора и която била установена по основание и размер в същия. На
самостоятелно основание претенцията на лицето била неоснователна, тъй като фактът на
доброволното плащане представлявал признание на дълга. По аргумент от разсъжденията на
ВКС по т.д. № 4 от 2019 г. на ОСГТК, без значение било по какъв повод е направено
признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно било
волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно, като то може да е направено изрично
- писмено или устно; може да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия.
Доброволното плащане категорично могло да се квалифицира като конклудентно действие,
признаващо наличието на задължението. Предвид изложеното, оспорва като неоснователна
и недоказана подадената от ищеца искова молба. Искането до съда е да постанови решение,
с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. И., ответника не се представлява.
2
От фактическа страна:
Приложен по делото е Договор за мобилни услуги Заявка №*** от ***., от който се
установява, че между страните са възникнали договорни отношения. На потребителя Д. Б. Ч.
бил предоставен абонаментен план Тотал+ с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора 15,99лв на месец за 24 месеца, месечен абонамент след изтичане първоначалния
срок на договора-21,99лв на месец, с включени в месечния абонамент услуги на месец-400
минути към всички национални мрежи в България и роуминг в зона на ЕС на месец и
предпочетен номер 359***. Към договора е приложена Декларация съгласие подписана от
ищцата.
Приложени по делото са фискални бонове издадени от ответното дружество сред
които и фискален бон от дата 27.02.2023г. за сумата от 200,41лв.
Приложена по делото е Фактура №********** от 25.02.2023г. издадена от „Йеттел
България“ ЕАД за отчетен период 25.01.2023г.-24.02.2023г. сочи се обща сума за плащане
200,41лв. посочено е общо потребление на мобилен/фиксиран номер ********** и общо
потребление на мобилен/фиксиран номер 0***, отразени са разговори към други
национални мобилни мрежи общо използвани услуги 760мин, използвани от пакет 380 мин.
и извън пакет 380мин., разговори с Йеттел общо 70 мин., 17 мин. Използвани от пакет, 53
мин. използвани извън пакет.
От правна страна:
Видно от исковата молба на ищцата й било обяснено от служители при ответното
дружество, че така заплатената сума от 200,14лв по фискален бон от 27.02.2023г.
представлявала неустойка.
От отговора на исковата молба се установява, че ищцата ползвала мобилни услуги
предоставяни от „Йеттел България“ ЕАД посредством мобилен номер +359 ***, за които
имало валидно сключен договор за мобилни услуги №***. На 25.02.2023г. ответното
дружество издало Фактура №********** касаеща потребление от ищеца в периода от
25.01.2023г. до 24.02.2023г. Твърди се още, че по клиентския номер на ищцата се отчитали
два мобилни номера № +359 *** и № +***. Въпреки, че в хода на съдебно заседание е
изискано от ответното дружество да представи доказателства касаещи правоотношения с
ищцата по повод мобилен номер+***-такИ. не са ангажирани. Изискана е информация от
ответника с цел изясняване на посочените във фактура №********** сочени разговори към
други национални мобилни мрежи, кои мрежи касаят тези разговори и по каква причина е
посочено 380 минути-използвани по пакет, когато по пакет са предоставени 400 минути-не е
предоставена информация, нито доказателства. Видно е, че фактура №********** касаеща
два мобилни номера, е издадена на името на ищцата, за която обаче липсват доказателства
да е ползвател на друг мобилен номер освен №+359 ***-за който има приложен по делото
договор за мобилни услуги. И поради това, че от една страна от ответното дружество не са
ангажирани доказателства касаещи възникнали с ищцата правоотношения по повод на
мобилен номер № +***, а от друга в така представената по делото фактура е включено общо
потребление на мобилен/фиксиран номер **********, а сумата посочена в общо
потребление и таксуване на услуги и направления не е разграничена с оглед сочените два
мобилни номера, иска се явява частично основателен за претендирани с фактурата суми,
извън сумата от 10,66лв, или 12,79лв с ДДС- за която се явява неоснователен, дотолкова,
доколкото същата е дължима като сума касаеща общо потребление за мобилен /фиксиран
номер+359 ***, за който пък са налице доказателства, че по силата на договор за мобилни
услуги Заявка №*** от ***. се ползва от ищцата.
По разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 50 лв. държавна
3
такса и 400 лв. адв. възнаграждение, ответната страна също претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Направено е искане от процесуалния представител на ответното дружество за
заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид на това, че при дела с
определен материален интерес на основание Наредба за правната помощ се определя
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв до 300лв –същото следва да бъде определено в
размер на 100 лв по настоящото производство.
Така мотивиран, Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Младост“ №4 Бизнес парк София сгр.6, да заплати на Д. Б. Ч.
ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 187,62лв-представляваща изплатена сума с която
ответника се е обогатил без основание ведно със законна лихва върху тази сума за периода
от 01.03.2023г. до 11.09.2024г. в размер на 38,11лв и законна лихва от 12.09.2024г. до
окончателно изплащане на задължението, като отхвърля иска за сумата над 187,62лв до
размера на претендираната сума от 200,41лв, отхвърля иска и за сумата над 38,11лв до
размера на претендираната 40,71лв-лихва за забава за период от 01.03.2023г. до 11.09.2024г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА "Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Младост“ №4 Бизнес парк София сгр.6, да заплати на Д. Б. Ч.
ЕГН: ********** с адрес ***, направените по настоящото делото разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 421,28лв.
ОСЪЖДА Д. Б. Ч. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост“ №4
Бизнес парк София сгр.6, направените по настоящото делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 6,38лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4