РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. Варна, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110115020 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №37526/15.10.2021
г. от Г. МЛ. ИВ., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик" 207, вх.З,
ет.4, ап.84 срещу „АЙКАРТ" АД (предишно наименование „ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС"
АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009, район
„Младост", Бизнес Парк Варна Б1, представлявано от Явор Петров - изпълнителен
директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 3458,42
(три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки) лв.
главница, дължима на основание сключен Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCARD MASTERCARD от 24.03.2008г., на основание
чл.410, т.1 от ГПК, ведно с договорна лихва върху главницата в размер на 48,90 лв.
(четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) за периода 31.05.2009г. до
16.07.2009г. и мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2009г. до
28.09.2009г. в размер на 170,84 лв. (сто и седемдесет лева и осемдесет и четири
стотинки) и законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 29.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както
и на разноски, както следва: 73,56 (седемдесет и три цяло и петдесет и шест лева) - за
заплатена държавна такса и 250 лв. (двеста и петдесет лева) - за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се излага, че по ч.гр.д.№10145/2009г. по описа на XXXV
състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 23.12.2009г., с
който длъжникът Г. МЛ. ИВ., ЕГН:**********, гр. В. бил осъден да заплати на
„Илтеркарт Файнанс" АД (със сегашно наименование „Айкарт" АД), ЕИК: *********,
сумата от 3458,42 (три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и четиридесет и
1
две стотинки) лв. главница, дължима на основание сключен Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта iCARD MASTERCARD от 24.03.2008г., на
основание чл.410, т.1 от ГПК, ведно с договорна лихва върху главницата в размер на
48,90 лв. (четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) за периода 31.05.2009г. до
16.07.2009г. и мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2009г. до
28.09.2009г. в размер на 170,84 лв. (сто и седемдесет лева и осемдесет и четири
стотинки) и законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 29.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както
и на разноски, както следва: 73,56 (седемдесет и три цяло и петдесет и шест лева) - за
заплатена държавна такса и 250 лв. (двеста и петдесет лева) - за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на „Интеркарт
Файнанс" АД, ЕИК:********* (сега с наименование „Айкарт" АД) било образувано
изп.д.№ 1044/2010г. по описа на СИС при ВРС, което през 2012г. било прехвърлено
при ЧСИ Захари Димитров под номер 3160/2012г. Последното изпълнително действие
било извършено през 2012г.
Твърди, че вземането, предмет на така издадения изпълнен лист, е погасено по
давност, тъй като след образуване на изпълнителното производство последното
изпълнително действие спрямо длъжника било осъществено през 2012г., след което не
са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат преклузивния срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито такива, прекъсващи давността, като дори и
обстоятелството, че изпълнителното дело е започнато по време на действие на ППВС
№3/18.11.1980г. не променя този факт, доколкото след изтичане на двугодишния срок
делото е перемирано, като от датата на прекратяването му по право е започнала да тече
нова погасителна давност за вземането, която също е изтекла.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за
недопустимост, а ако съдът приеме искът за допустим признава същия.
В тази връзка излага, че към момента на подаване на исковата молба, както и
към настоящия момент, между „АЙКАРТ" АД и Г. МЛ. ИВ., ЕГН ********** не
съществува висящо изпълнително производство за осъществяване на принудително
изпълнение, и тъй като искът по чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника, срещу
когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото
материално право, то този иск е предоставен само на лице, което има качеството на
длъжник в изпълнителния процес, каквото ищецът няма. В тази връзка изразява
становище, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия исков процес,
което е задължителна процесуална предпоставка за допустимост за предявения иск.
В евентуалност, в случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим за
разглеждане, въпреки липсата на висящо изпълнително производство между страните,
ответното дружество ПРИЗНАВА ИСКА за основателен и моли ДА НЕ БЪДАТ
ВЪЗЛАГАНИ В НЕГОВА ТЕЖЕСТ РАЗНОСКИТЕ в настоящото производство, тъй
като същото не е дало повод за образуването му. В тази връзка излага, че
изпълнителното производство срещу ищеца И. е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради изтичането на двугодишния преклузивен
срок от последното поискано или предприето изпълнително действие през 2012 г., като
прогласяването на настъпилото прекратяване с Постановление, издадено от ЧСИ
Захари Димитров на 21.04.2020 г. има само декларативен, а не конститутивен ефект,
като кредиторът не е предприемал никакви изпълнителни действия след настъпилата
2
перемция и съответно не е засегнал по никакъв начин правната сфера на длъжника-
ищец.
Предвид изложеното по-горе, ответникът излага, че с поведението си в нито
един момент с действията си не е оспорило, че притезанията му са погасени по
давност, съответно по никакъв начин не е дало повод за завеждането на иска по чл. 439
ГПК.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител адв.
Ангелова. Поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира предявеният иск за допустим. Същият е предявени при наличие
на предпоставките по чл. 439 от ГПК, а именно: ищецът се домогва да установи, че не
дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително
основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, като погасителната
давност е настъпила след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
Правният интерес на ищеца да търси защита по реда на чл. 439 ГПК не е
обусловен от наличие на висящо изпълнително производство за събиране на вземането
по издаден изпълнителен лист, щом се твърди то да е погасено по давност, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, поради изтичане на двугодишния преклузивен срок от последното поискано или
предприето изпълнително действие, не води до погасяване на правото на
принудително изпълнение. Не може да се отрече правото на ищеца на защита,
доколкото неговата правната сфера се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, защото няма пречка след
прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание въз основа на
същия изпълнителен лист да бъде образувано ново изпълнително дело. В този смисъл
е Решение № 60282/19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС,
Определение № 513/24.11.2016 г., постановено по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС,
Решение №42/26.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1812/2015 г. на ВКС, Решение
№37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС.
По същество на спора Съдът намира следното:
С оглед гореизложения извод на съдебния състав, че предявеният в настоящото
производство иск е допустим, и съобразно приетото с Определение № 263/10.01.2022 г.
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по ч.гр.д.№10145/2009г. по описа на
XXXV състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
23.12.2009г., с който длъжникът Г. МЛ. ИВ., ЕГН:**********, гр.В. бил осъден да
заплати на „Илтеркарт Файнанс" АД (със сегашно наименование „Айкарт" АД), ЕИК:
*********, сумата от 3458,42 (три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки) лв. главница, дължима на основание сключен Договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта iCARD MASTERCARD от
24.03.2008г., на основание чл.410, т.1 от ГПК, ведно с договорна лихва върху
3
главницата в размер на 48,90 лв. (четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) за
периода 31.05.2009г. до 16.07.2009г. и мораторна лихва върху главницата за периода от
16.07.2009г. до 28.09.2009г. в размер на 170,84 лв. (сто и седемдесет лева и осемдесет и
четири стотинки) и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 29.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението,
както и на разноски, както следва: 73,56 лв. (седемдесет и три цяло и петдесет и шест
лева) - за заплатена държавна такса и 250 лв. (двеста и петдесет лева) - за заплатено
адвокатско възнаграждение; че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на „Интеркарт Файнанс" АД, ЕИК:********* (сега с наименование „Айкарт" АД) било
образувано изп.д.№ 1044/2010г. по описа на СИС при ВРС, което през 2012г. било
прехвърлено при ЧСИ Захари Димитров под номер 3160/2012г.; че последното
изпълнително действие по последното изпълнително дело било извършено през 2012г.;
след което не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат
преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито такива, прекъсващи давността,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК следва да бъде
уважен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Ответникът е признал основателността на предявения срещу него иск, с което е
изпълнил първата предпоставка на цитираната разпоредба.
В настоящото производство е спорно дали ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на настоящото дело и от там, на кого следва да бъде възложена
тежестта за заплащане на разноски. Видно от приложеното изпълнително дело
№3160/2012 г. на ЧСИ Захари Димитров е, че същото е било прекратено на осн. чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК с постановление на ЧСИ от 21.04.2020 г. Същото е връчено на
адв. В.Я. – пълномощник на „АЙКАРД“ АД, съгласно представено на л. 70 от
изпълнителното дело пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК
взискателят може да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. С
аналогично право длъжникът не разполага – чл. 435, ал.2 от ГПК. Или прекратяването
на изпълнителното производство е влязло в сила след изтичане на срока за обжалване
на прекратителното постановление от кредитора, или на 02.06.2020 г., от която дата
насетне съдебният изпълнител е бил длъжен служебно да вдигне незабавно
наложените запори и възбрани – чл. 433, ал. 3 от ГПК.
На л. 77 от изпълнителното дело е приобщеното писмо от „АЙКАРД“ АД от
12.11.2021 г., към което е приложена преводна бележка за плащане на определените от
съдебния изпълнител такси за вдигане на възбраната още на 25.09.2020 г. Освен това
невдиганото на възбраната незабавно не може да се вмени във вина на кредитора,
доколкото цитираната разпоредба на чл. 433, ал.3 от ГПК е императивна и не е
обвързана от заплащането на каквито и да било такси и разноски. Същата е изцяло в
полза на длъжника, който търпи ограничения в правната си сфера, в следствие на
предприетите мерки в хода на изпълнителното производство, основанието за
налагането на които е отпаднало с прекратяване на изпълнителното производство.
Неизпълнението на задължението за заплащане на разноски от кредитора на съдебния
изпълнител не следва да бъде възлагано в тежест на длъжника. При всички
обстоятелства съдебният изпълнител е бил длъжен да вдигне незабавно наложените
4
запори и възбрани, което не е сторено.
Настоящото производство е с предмет установяване недължимостта на
вземането по издадения на 23.09.2010 г. изпълнителен лист, образуван във вече
прекратеното към датата на депозиране на исковата молба изпълнително производство.
Въпреки че възбраната, наложена в изпълнителното производство, не е била заличена
към датата на депозиране на исковата молба, не би могло да се приеме, с оглед на
изложеното в предходния абзац, че кредиторът е станал повод за завеждане на
настоящото дело. Кредиторът не е образувал ново изпълнително дело по
изпълнителния лист, не е бил длъжен да иска заличаване на възбраните и запорите,
нито е имал интерес да иска това. Интерес да иска заличаване е имал длъжникът, но
такава молба от него няма отправена до съдебния изпълнител, а направо е заведен
настоящият иск.
Поради изложеното съдът намира, че е налице и вторият елемент от
фактическия състав на чл. 78, ал.2 от ГПК за възлагане на отговорността за разноски в
настоящото производство в тежест на ищеца, а не на ответника. Доколкото обаче,
въпреки отправеното искане от ответника за присъждане на разноски в негова полза, по
делото няма представени доказателства за извършени такива, то в този случай и на
ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. МЛ. ИВ.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. В. не дължи „АЙКАРТ" АД (предишно наименование
„ИНТЕРКАРТ ФАЙНАНС" АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, п.к. 9009, район „Младост", Бизнес Парк Варна Б1, представлявано от Явор
Петров - изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 3458,42 (три хиляди четиристотин петдесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки) лв. главница, дължима на основание сключен Договор
за издаване и ползване на международна кредитна карта iCARD MASTERCARD от
24.03.2008г., на основание чл.410, т.1 от ГПК, ведно с договорна лихва върху
главницата в размер на 48,90 лв. (четиридесет и осем лева и деветдесет стотинки) за
периода 31.05.2009г. до 16.07.2009г. и мораторна лихва върху главницата за периода от
16.07.2009г. до 28.09.2009г. в размер на 170,84 лв. (сто и седемдесет лева и осемдесет
и четири стотинки) и законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 29.09.2009г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на разноски, както следва: 73,56 (седемдесет и три цяло и
петдесет и шест лева) - за заплатена държавна такса и 250 лв. (двеста и петдесет
лева) - за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5