Решение по дело №325/2021 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 137
Дата: 22 юли 2022 г.
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20211250200325
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Сандански, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200325 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. ВЛ., с ЕГН – ********** с постоянен
адрес - с. ****, общ. ****, ул. “****“ №**** против Наказателно
постановление № 244а-1122/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР – ****, с
което на жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е
наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/
лева.
С жалбата си В. оспорва издаденото НП като счита, че същото е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована - се явява
лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. В своите обяснения жалбподателката не
отрича обстоятелството, че действително се е разхождала в района около
Манастирчето в гр. **** като сочи също, че наоколо не е имало други хора,
както и, че самата тя е носила предпазна маска, а само приятелката и е била
1
без маска. Защитникът на жалбоподателката изразява становище за
неправилност на издаденото НП и пледира същото да бъде отменено.
За административно-наказващия орган, редовно и своевременно
призован – представител на се явява. Постъпила е молба от процесуален
представител на ОД МВР –******* с писмени бележки.
За Районна прокуратура – Благоевград – ТО - Сандански, уведомени по
реда на чл.62, ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по
спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 27.04.2020 г., около 16.15 часа, при наличие на обявено в Р България
извънредно положение с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание и
въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед № РД -
01-124/13.03.2020г. и Заповед № РД-01-197-/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща се в това всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице, жалб.В. е посетила открито
място – в гр. Сандански, в района на Новия Санаториум се е движила без
поставена задължителна предпазна маска или друго средство, покриващо
носа и устата, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закова за здравето.
За посоменото нарушение бил съставен АУАН от свод.Б., в присъствието на
свидетеля К.. Същият е предявен на място на жалбоподателката, но тя
отказала да го подпише.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – **** издал атакуваното
наказателно постановление № 244а-1122/17.06.2020г., с което на
жалбоподателката за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателката на 12.06.2021 година, видно от
отбелязването върху разписката върху самото НП, приложено по делото.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Б. и свидетеля К., които потвърждават констатациите,
отразени в акта за нарушение, както и от писмените доказателства по делото,
2
и от обясненията на самата жалбоподателка. В показанията си свидетелите
сочат, че на процесната дата жалб.В. се е намирала в района на Новия
Санаториум по пътя за манастирчето и се е разхождала без поставена маска
или друго средство, покриващо носа и устата, въпреки въведената
противоепидемична мярка, изразяваща се в това всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените
към административнонаказателната преписка приети по делото писмени
доказателства.
След преценка на изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт неможе да се ползва с установената доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1. Във връзка с пандемията от COVID-19, със
заповед на МЗ Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. И доп. със Заповед
№ РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед
№ РД01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-172 от 02.04.2020 г., Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г., Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г.,
3
Заповед № РД-01225/20.04.2020 г. и Заповед № РД-01-228 от 21.04.2020 г.
(отм.); ; , са въведени противоепидемични мерки. Санкционната разпоредба
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2022г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Безспорно се установи, че на посоченото в НП място и време
жалбоподателката е била без поставена маска или друго средство, покриващо
устата и носа.
Обжалваното наказателно постановление е издадено именно на
17.06.2020 г., когато вече вмененото на жалбоподателя деяние не
представлява административно нарушение. Считано от датата на издаване на
заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на МЗ това задължението за носене на
маска или друго предпазно средство на открити обществени места не е
измежду въведените със заповед на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки. Налице е хипотезата на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно
която ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. За
жалбоподателя е по-благоприятно установеното с посочената последваща
заповед, тъй като според нея деянието му не представлява административно
нарушение и за него не следва да се носи административно-наказателна
отговорност, съгласно чл.3, ал. 2 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че АУАН е изряден то, съдът намира, че е
приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.28, б. "а" от
ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
4
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
А според чл.28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.93, т.9 НК, вр. с чл.11 ЗАНН. Действително деянието
формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение. В конкретния
случай обаче се касае до лице, в непосредствена близост до което не е имало
никакви други хора, като се има предвид и мястото, поради което и липсата на
защитна маска реално не е представлявало опасност за никого. В конкретния
случай от горното нарушение не са възникнали каквито и да е вредни
последици. Няма данни да са извършвал други административни нарушения,
поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Това
следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че настоящата проява
следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени.
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП
5
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да
установи правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил
сумата в размер на 400 лв. От друга страна в съдебно заседание е направено
изрично искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното,
предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за
незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите законодателни промени,
съгласно които страните имат право на присъждане на разноски, които към
датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94,
от дата 29.11.2019 г./ намира, че ОДМВР – Благоевград следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., като възражението за прекомерност е основателно по аргумент от
чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка
с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 244а-
1122/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР – Благоевград, с което на
жалбоподателката Н. П. ВЛ., с ЕГН – ********** с постоянен адрес - с. ****,
общ. ****, ул. “****“ №****, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, и е
наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК
ОДМВР – Благоевград да заплати на Н. П. ВЛ., с ЕГН – ********** с
постоянен адрес - с. ****, общ. ****, ул. “**** №****, сума в размер 300
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6