Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П., 20.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско, ІІ-ри
в.гр.с., в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
Жанета Димитрова
при секретаря дафинка борисова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Жанета Димитрова въззивно гражданско дело № 1186 по описа на
съда за 2019 г. за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.
258 и сл. от ГПК.
С
решение № 2159 от 25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1874/2019 г. П.ският районен съд е осъдил ***- П. да заплати на П.И.К. следните парични суми:
- на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР сумата 2 550,23 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за 385,81 часа извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 27.03.2019 г. до
окончателното ѝ заплащане;
- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата
от 440 лв. за направени по делото
разноски.
Със
същото решение П.ският районен съд е осъдил ***– П. да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по
сметка на П.ски Районен съд държавна такса в размер на 102 лв..
Недоволна от така постановеното решение е останала ***-
П., представлявана от директора К. Н., която чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт П. Ф. го обжалва в
законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването
му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца
нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Според въззивника
за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми като
главница и лихви за положен нощен труд са действали няколко Наредби за реда за
организацията и разпределянето на работното време, а именно: Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г., отм. с решение на ВАС
по адм. дело № 5450/2016 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.. Въззивникът
твърди, че отмяната на Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на
чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение – 29.07.2016 г., като от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.,
когато е обнародвана последващата Наредба за четири дни е действала Наредбата
от 2014 г.. Според въззивника в нарушение на материалния закон, ПРС е мотивирал
изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл. 31
ал. 2 от същата Наредба. Според въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице
празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото
гражданско законодателство – чл .9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като не е съобразил, че ищецът е
държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и неговите служебни
правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. Според въззивника в чл.178 ал.1
и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения,
които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през
нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено
изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с
Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед.
Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на
държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото
законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е
налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в
въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд
от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото
заплащане и изчисляване, както и относно предпоставките, при които е приложима разпоредбата
на чл. 9 от НСОРЗ. Алтернативно, в случай, че въззивният приеме, че цитираните
разпоредби от общото трудово законодателство са приложими се позовава на чл.9г
от Наредбата за работното време и отпуските в редакцията му /НРВПО/ от ДВ бр.
41/2017 г. и моли съда да отхвърли иска за положен извънреден труд за сумата от
262,79 лв., а иска за обезщетение за забава върху главницата за сумата от 23,69
лв., определени съгласно заключението на СИЕ за периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г., за който период изрично е предвидено, че извънредния труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни, като се цитира актуална съдебна практика на окръжни
съдилища. В заключение въззивникът счита,
че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове и
моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното
решение на ПРС и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените в двете
инстанции съдебни разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.
в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия П.И.К..
В проведеното по делото
о.с.з. въззивника не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което въззивникът
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П. Ф. поддържа подадената
въззивна жалба и доводите относно липса на основания за приложение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските, като алтернативно поддържа, че ако
съдът възприеме обратното за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. следва да се съобрази действието на разпоредбата на чл. 9г
от същата Наредба, съгласно която извънредния труд се отчита без превръщане на
нощните часове в дневни. В депозираните по делото писмени бележки се излагат и
доводи относно прекомерност на заплатеното в първата инстанция от въззивника
адвокатско възнаграждение, като според въззивника същото следва да бъде
определено от въззивния съд в размер от 150 лв. по реда на 7 ал. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по
трудово дело, като се съобрази, че с решение № 5419/08.05.2020 на ВАС,
обнародвано в ДВ бр. 45/2020 г. са изменени минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендират се и направените по делото разноски. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият
не се явява и не се представлява по делото и не изразява становище по жалбата.
Окръжният съд, като обсъди
оплакванията, изложени в жалбата,
взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество е
частично основателна.
П.ският районен съд е сезиран
от П.И.К. *** за сумата от 2 550,23 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие
преобразуването на нощен към дневен за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 27.03.2019 г. до окончателното
ѝ заплащане.
Искът намира правното си основание в
разпоредбата на чл.178
ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
За да уважи изцяло предявения
иск ПРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща
лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд
по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична
регламентация в специалната уредба, ПРС е приел, че положения от въззиваемия в
рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че
нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПРС е
приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.
Не се
спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г.
въззиваемият П.К. е заемал длъжността “***“ в РУ – К. при ***П. по служебно правоотношение,
както и че същият е изпълнявал служебните си задължения по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд
- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.
Установява се от заключението
на вещото лице Т. И., което не е оспорено от страните и като обективно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата
длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00
часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице
установява в заключението си, че за периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г. въззиваемият е положил общо 2698 часа нощен труд, за който
му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото
лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се
равнява на 3083,814 часа труд, като разликата от 385,814 часа не е заплащана на
въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на 6.61 лв.,
определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и
50 % увеличение е на стойност 2 550,23
лв.. Вещото лице установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г. въззиваемият е положил общо 264 часа нощен труд през първото и 184 часа
нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 448 часа нощен труд
приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 512,064 часа труд. Вещото
лице установява, че за двете тримесечия приравния труд от общо 64,064 часа не е
заплатен на въззиваемия и при ставка от 6.61 лв. е на стойност общо 423,46 лв..
Изложените от ПРС изводи относно наличието на законово основание за за
преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с прилагане на
коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в частта за
периодите от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.08.2018 г. до 01.03.2019
г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на
значителната част от посочените по-горе периоди ПРС е приел, че при липса на
специално правило, което да определя методологията за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР нормативната празнота следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя
възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в
които липсват разпоредби в ЗМВР, респ. в издадените въз основа на закона
подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни. При
съобразяване на разпоредбите
на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от ЗМВР, може да се направи
обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или
24-часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за
тримесечен период. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от ЗМВР извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на
тримесечен период се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през
периода от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г. са
действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от ЗМВР за реда за
организацията и разпределянето на работното време в МВР, а именно: за
периода от 01.03.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
а за периода от 02.08.2016 г. до 01.03.2019 г. е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от трите Наредби,
които са аналогични държавните служители в МВР е възможно да полагат труд през
нощта за периода от 22,00 часа до 06,00 часа. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на
уреденото в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Съгласно разпоредбите на чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, издадена на
основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР и действала през част от процесния период от
18.08.2018 г. до 01.03.2019 г. на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта, като за всеки отработен нощен
час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно чл. 67 ал. 3 от
Закона за държържавния служител, който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7 т.1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ
като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в
др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са
налице празноти или са предвидени по - неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по -
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което
за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица,
месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно
време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че
е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на НСОРЗ.
Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените
във въззивната жалба доводи относно приложимостта на установения в чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение за процесните
периоди, в които не е действала разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., като следва да се отчете, че и в двата
случая приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
Основателно е направеното от въззивника
възражение, че ПРС не е съобразил разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, в редакцията ДВ бр.41/2017 г. за част
от процесния период. За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата
на чл. 9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила на 01.01.2018 г./, съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда
на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове
в дневни. Впоследствие разпоредбата на чл. 9г от НРВПО е изменена / ДВ, бр.
58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./, като думите "без превръщане
на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца за
процесния период с изключение на периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е да признае за извънреден труд часовете, получени
след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ или съгласно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
което е още един довод за неоснователност на възражението на въззивника за
неприложимост на НСОРЗ. Налага се извода, че и в двете хипотези отчетените в
повече часове са извънреден труд, като при сумирано изчисляване на работното
време отработените часове се определят в края на отчетния период и се
съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното време
за същия този период. Правилото на чл. 9г от НРВПО намира приложение
за два от периодите на отчитане: 01.01.2018 г.- 31.03.2018г. и 01.04.2018г.-
30.06.2018 г., но не и за положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018
г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от 01.07.2018 г. до
30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд
следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа новата редакция на чл.9 г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58
от 13.07.2018г./, в която липсва ограничението „без превръщане на нощните
часове в дневни“. През целия процесен
период е действала разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните
часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която
пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време.
С оглед на изложеното относно
нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия
период от 27.03.2016 г. до 27.03.2019 г., въззивният съдът приема, че с
изключение на периода
от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г. за
останалата част от процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143 следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за
наличие на положен извънреден труд. За периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. не следва
да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като с оглед
заключението на вещото лице описано по - горе общо определената за тези два
периода сума в размер на 423,46 лв. следва
да се се извади от общо определената сума от 2 550,23 и разликата от 2 126,77
лв. да се присъди на въззиваемия като извънреден труд.
Искът с правно основание
чл.178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР вр. чл.179 ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР се явява частично
основателен и доказан за сумата от 2 126,77
лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на ИМ - 27.03.2019 г. до окончателното й заплащане,
като за разликата над 2 126,77 лв.
до 2550,23 лв. в размер на 423,46 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен от съда.
Относно разноските:
В първата инстанция ищецът е
направил разноски общо в размер на 440
лв. за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Ищецът е
направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Ответникът е направил разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по правилата на чл.
25 ал. 1 от Наредбата за правната помощ, приета с ПМС № 4/06.01.2006 г.,
приложима по отношение на възнаграждението на юрисконсултите съобразно чл. 78
ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП. Фактическата и правна сложност на спора според
въззивния съд не налага определяне на възнаграждение в размер по - висок от
минимално предвидения в Наредбата. Неоснователни са доводите в писмените
бележки по делото на въззивника за наличие на основание за намаляване на
размера на заплатеното адвокатското възнаграждение от ищеца по реда на чл. 78
ал. 5 от ГПК. Към датата на постановяване на решението от първоинстанционния
съд съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за защита по дела с материален интерес от 1000 лв.
до 5000 лв. е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., поради което
правилно адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца не е намалено по реда
на чл. 78 ал. 5 от ГПК от първоинстанционният съд. Липсва и подадена молба от
въззивника по реда на чл. 248 от ГПК за изменението на решението в частта
относно разноските. Изменението на Наредбата, обнародвано в ДВ е в сила от
15.05.2020 г. както изрично е посочено в същата няма обратно действие, поради
което не са налице основания за определяне на друг минимален размер на
адвокатското възнаграждение в първата инстанция. Наред с това следва да се
посочи, че не са налице основания за определяне на минимално адвокатско
възнаграждение по делото по реда на чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредбата, тъй като
делото е с определен материален интерес и не се квалифицира като трудово дело
по смисъла на Наредбата, която се отнася само до неоценяемите искове по КТ. С
оглед частичното уважаване на иска и след компенсация на насрещните вземания за
разноски между страните, въззивният съд приема, че ответникът, въззивник в
настоящото производство дължи на ищеца, въззиваем в настоящото производство
разноски за първата инстанция в размер на 350
лв..
Във въззивната инстанция по
съображенията направени по - горе въззивният съд приема, че въззивникът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. и разноски за държавна такса в
размер на 51 лв.. По делото липсват доказателства за
направени разноски от страна на въззиваемия, поради което въззиваемият следва
да бъде осъден да заплати на въззивника съобразно уважената част от въззивната
жалба сумата от 25,67 лв. за
направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
С
оглед уважената част от исковете на основание чл. 78 от ал. 6 ГПК въззивникът,
в качеството на ответник в първата инстанция следва да заплати ДТ върху
уважената част от иска в размер на 85,07
лв..
По изложените съображения,
въззивният съд приема, че решението на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено в частта, в която искът за главницата е уважен
за сумата 2 126,77 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, в частта, в която в полза на ищеца са
присъдени разноски в размер на 350 лв., както и в частта, в която по сметка на съда е
присъдена ДТ в размер на 85,07 лв.. Решението на ПРС следва да се
отмени на основание чл. 271 от ГПК в частта, в която ***П. е осъдена да
заплати разликата над 2 126,77 лв.
до 2550,23 лв. в размер на 423,46 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 на нощен към дневен труд за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., както и в частта, в която е осъдена да заплати разноски по
делото за разликата над 350 лв. до 440
лв.. Решението
на ПРС следва да се отмени и в частта, в която ***е осъдена да заплати ДТ по
сметка ПРС за разликата над 85,07
лв. до 102
лв..
Водим от горното, Окръжният
съд
Р е ш
и:
ОТМЕНЯВА на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решението на П.ския Районен съд № 2159 от 25.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1874/2019 г. по описа на съда В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
- В ЧАСТТА, в която на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР ***- П.,
представлявана от директора К. Н. е осъдена да заплати на П.И.К. разликата над сумата от 2 126,77 лв. до сумата 2550,23 лв. в размер на 423,46
лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ - 27.03.2019
г. до окончателното й изплащане;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл. 78 от ГПК ***- П.,
представлявана от директора К. Н. е осъдена да заплати на П.И.К. деловодни разноски за
разликата над сумата от 350 лв. до сумата от 440 лв. в размер на 90
лв.;
- В ЧАСТТА, в която на основание чл.78 ал. 6 от ГПК ***- П.,
представлявана от директора К. Н. е осъдена да заплати по сметка ПРС държавна такса върху
цената на уважения иск за разликата над сумата от 85,07 лв. до 102 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.К. *** иск с правно основание 178
ал. 1 т. 3 вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР за разликата
над сумата от 2 126,77 лв. до сумата 2550,23 лв. в размер на 423,46 лв., представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент 1,143 на нощен труд към дневен за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на ИМ - 27.03.2019 г. до окончателното й
изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.
271 ал. 1 от гпк решението на П.ския Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК П.И.К., ЕГН ********** *** да заплати на ***гр. П., с
административен адрес: гр. П., ул. “***“ № *** сумата от 25,67 лв. за
направени пред въззивната инстанция деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: