РЕШЕНИЕ
№ 3716
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.а
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110109155 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Адвокатско дружество „Н. и с.“,
БУЛСТАТ * срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК * осъдителен иск с правно основание чл. 405 от КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10.00 лева, частично от
общо 146.00 лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна щета № * за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания
по предна дясна врата, задна врата и ляво странично огледало на л. а. марка „Ф.“, модел
„Т.“, рег. № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 26.07.2019 г.
в * по застраховка „Каско“ от 30.01.2019 г., ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.07.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.01.2019 г. е сключил застраховка
„каско“ по отношение на собствения си л. а. марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * с ответното
дружество със срок на действие от 05.02.2019 г. до 04.02.2020 г. Автомобилът е бил
застрахован за 16 300.00 лева, като застрахователната премия съгласно полица № *
възлизала на 918.59 лева, като към момента била изцяло заплатена. Ищецът поддържа, че на
26.07.2019 г. в * е настъпило застрахователно събитие с причинени увреждания на детайли
на застрахованото МПС, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна врата и
ляво странично огледало. За настъпилото ПТП ищецът сигнализирал и III РУ ОД МВР –
В..
На 26.07.2019 г. ответникът е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
като негов служител извършил оглед на застрахования автомобил, изготвил снимков
материал и съставил опис на щетите по претенция № */26.07.2019 г.
Поддържа се в исковата молба, че ответникът е определил застрахователно
обезщетение в размер от 378.90 лева, която сума била извънсъдебно изплатена на ищеца.
Навежда се, че ищецът е извършил проучване, след което установил, че сумата необходима
1
за възстановяване на автомобила е в размер на 535.00 лева.
Твърди се, че сумата, която следва да се изплати на ищеца възлиза на 156.00 лева,
представляваща разликата над сумата заплатена до момента извънсъдебно /378.90 лева/ до
тази, която е необходима за ремонта на лекия автомобил.
За удовлетворяване на разликата ищецът е предявил иск в съда срещу застрахователя,
в резултат на което е било образувано гр. д. № 213 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 10-
ти съдебен състав. С влязло в законна сила решение, постановено по цитираното дело,
ответникът бил осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер от 10.00 лева, частично
от 156.00 лева, представляваща остатък от неизплатеното застрахователно обезщетение по
процесната щета. Присъдената сума била заплатена в хода на заведеното изп. дело.
Поддържа се, че към настоящия момент остава неизплатен остатъкът от 146.00 лева, което
обуславя правния интерес от завеждане на настоящото дело.
По същество се моли съдът да уважи предявения частичен иск като основателен.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Б. И.“ АД е подал писмен отговор, в
който не оспорва твърденията на ищеца за учредено между страните застрахователно
правоотношение по полица № * от 30.01.2019 г. със срок на действие от 05.02.2019 г. до
04.02.2020 г., както и настъпилото по време на действие на договора застрахователно
събитие в гр. Варна. Не оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и това, че
описаните щети по МПС са резултат от застрахователното събитие. Не оспорва и
твърдението на ищеца, че е заплатена застрахователната премия към датата на ПТП. Не
оспорва и заведената пред него щета на 26.07.2019 г., по която на ищеца е изплатена сумата
в размер от 378.90 лева. Ответникът не оспорва и твърдението на ищеца, че е осъден да
заплати в полза на последния по гр. д. № 213/2020 г. на РС-Варна сумата в размер от 10.00
лева, частично от 156.00 лева.
Исковата претенция обаче оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Ищецът поддържа, че със заплатеното обезщетение е удовлетворил напълно
гражданските притезания на застрахования ищец, като същото е съобразено с конкретиката
на случая и приложимите законови норми, което обуславя неоснователността на предявения
частичен иск. С оглед неоснователността на вземането за главница, оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва като акцесорно вземане.
В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
представлява се от адв. Р. Р., чрез който поддържа сезиралата съда искова молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява с
молба от 04.11.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от
КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
2
застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Не се спори по делото, че между страните е учредено валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ по полица № * от 30.01.2019 г. със срок на
действие от 05.02.2019 г. до 04.02.2020 г., както и настъпилото по време на действие на
договора застрахователно събитие в гр. Варна по описания в исковата молба механизъм на
ПТП; че описаните щети по МПС, а именно увреждания по предна врата дясна, задна врата
дясна и странично огледало ляво са резултат от застрахователното събитие; че е заплатена
застрахователната премия към датата на ПТП; че по заведената пред ответника щета на
26.07.2019 г. на ищеца е изплатена сумата в размер от 378.90 лева; че ответникът е осъден да
заплати в полза на ищеца по гр. д. № 213/2020 г. на РС-Варна сумата в размер от 10.00 лева,
частично от 156.00 лева, представляваща неизплатен остатък от застрахователното
обезщетение по заведената щета.
Т. е., настоящият съдебен състав приема предявените искове по несъмнен начин за
доказани по основание.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 388.90 лева, от които 378.90 лева доброволно
и 10.00 лева принудително след съдебната санкция в производството по гр. д. № 213/2020 г.
на РС-Варна, ГО, 10-ти съдебен състав, с което счита, че интересът на кредитора е напълно
удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
3
вещото лице по назначената САвТЕ като пълно, ясно, обективно и компетентно дадено от
лице, което разполага с необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на
вредата следва да вземе предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към
датата на ПТП сума от 754.71 лева. Вещото лице е определило възстановителната стойност
по средни пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по средни пазарни
цени за нови оригинални части, като е определил средната пазарна цена на на труда, след
като е сравнило цените за ремонт в 6 /шест/ автомобилни сервиза – 3 с европейски
сертификат за качество ISO 9001 и 3 без такъв сертификат, като средната цена на труда
правилно е определен в размер на 28.50 лева за един нормочас /40.00 лв/ч – средна цена на
труда в оторизираните сервизи и 17.67 лв/ч – средна цена на труда в неоторизирани
автомобилни сервизи/. Сервизите със сертификат не могат да бъдат изключени от начина на
определяне на средната цена на труда, тъй като те предлагат същите услуги на пазара, както
и тези без сертификат. Съдът не намира основание за ограничаване на възможността
автомобилът да се ремонтира в свободно избран от застрахования автосервиз с оригинални
авточасти или с такива от алтернативни доставчици, но обезщетението не следва да
надвишава средната пазарна цена на ремонта и авточастите. В конкретния случай приетата
по делото експертна оценка включва всички възможни варианти на пазарни цени, от които
следва да се вземе средната пазарна, поради което съдът кредитира екстертизата в т. 3.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и
следва да бъде уважен в претендирания размер от 10.00 лева, частично от 146.00 лева,
представляващ част от разликата над изплатеното до момента обещетение от застрахователя
в размер от 388.90 лева до действително претърпените вреди в размер от 754.71 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.07.2022 г.,
до окончателното изплащане на задължението, доколкото към датата на завеждане на делото
срокът по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 от КЗ е бил изтекъл с оглед представяне на всички
доказателства на застрахователя.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, чийто общ размер възлиза на 450.00
лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажираните писмени документи,
удостоверяващи сторените разходи, от която 50.00 лева за държавна такса; 100.00 лева за
депозит за вещо лице по САвТЕ и 300.00 лева за заплатен хонорар за един адвокат в
нормативно установения минимум, което обуславя неоснователността на искането на
насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на Адвокатско дружество „Н. и с.“, БУЛСТАТ * сумата в размер от 10.00 лева,
частично от общо 146.00 лева, представляваща остатък от неизплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна щета № * за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждания по предна дясна врата, задна врата и ляво странично огледало на л. а. марка
„Ф.“, модел „Т.“, рег. № *, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на
26.07.2019 г. в * по застраховка „Каско“ от 30.01.2019 г., ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.07.2022 г. до окончателното погасяване на задължението.
4
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК * да заплати в
полза на Адвокатско дружество „Н. и с.“, БУЛСТАТ * сумата в общ размер от 450.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които 50.00 лева –
държавна такса; 100.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ и 300.00 лева –
възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5