ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
гр. Перник , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 262772 от 04.02.2021 г. подадена от „Ай
Тръст“ ЕООД против Разпореждане № 268491 от 18.12.2020 г. постановено по ч.гр. д.
№ 6522 по описа на РС Перник за 2020 г., в частта за отхвърляне заявлението по чл.
410 ГПК срещу А. К. И. за сумите 20.29 лв. – административни разноски и 35.72 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и в частта за
разноските.
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в
обжалваната му част. Твърди, че между дружеството жалбоподател и длъжника А.И. е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, като сочи, че при подаване на
заявлението за кредит по електронен път длъжникът е имал възможност да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но
сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за
кредит чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа се, че договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва единствено по желание на
кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен е след договора
за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за поръчка. В тази
връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор за поръчителство не е за
допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което жалбоподателят счита, че
същото не се включва в размера на главницата по кредита. Изложени са и
съображения, че сключвайки договора за поръчителство, жалбоподателят е изпълнил
дължимата по него престация и се е задължил солидарно с длъжника да отговаря за
задълженията му по кредита, като се сочи, че възнаграждението на поръчителя е
обвързано от поемането му на дълга.
1
Изложени са и съображения, че претендираните административни разходи не
попадат в обхвата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и не противоречат на чл. 10, ал. 2 от ЗПК,
както и, че не съставляват такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Поддържа се, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ и „Ай Тръст“
не води до нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство, както и, че
обезпечението не е свързано с оценката на клиента, нито че възнаграждението по
договора за поръчителство цели заобикаляне на ЗПК.
По изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде
отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против А. К.
И. за сумите, посочени по-горе. Претендира присъждане на разноски в заповедното
производство,както и такива в производството по подадената от него частна жалба.
Окръжен съд Перник приема, че частната жалба е редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по гр. дело № 06522 по описа на РС Перник за 2020 г. е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК с № 262772 от 04.02.2021 г., подадено от „Ай
Тръст“ ЕООД срещу А. К. И. за заплащане на конкретно посочени в заявлението суми,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до
окончателното им изплащане, както и направените разноски.
С Разпореждане № 268491 от 18.12.2020 г. постановено по ч.гр. д. № 6522 по
описа на РС Перник за 2020 г. районният съд е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение в полза на заявителя за сумата от 108.96 лв., представляваща главница по
договор за кредит № *** г. и сумата от 18.72 лв., представляваща договорна лихва,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, както и за разноските: сумата от 25 лв.
държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, С Разпореждането
Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 20.29 лв. такса за
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за
кредит, сумата от 35.72 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че клаузите в договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, въз основа на които се
претендират сумите са неравноправни, предвид начина на уговаряне и техния размер.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
35.72 лв. се претендира от заявителя „Ай тръст“ ЕООД въз основа на сключен между
страните на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника А.И. – кредитополучател по договор за кредит, по силата на
който е получил потребителски кредит в размер на 200 лева от кредитора „Кредисимо”
ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че след като е настъпил падежът на
последната погасителна вноска по договора за кредит и не е бил издължен от
кредитополучателя на *** г. е връчено уведомление на И., че задължението му е
предсрочно изискуемо. Тъй като вземането на „Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо,
на *** г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството
му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят от
2
своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се също, че в указания
срок на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника
суми. Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на
първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение и за
административни разноски в размер на 20.29 лв. за извънсъдебно събиране на
вземанията по договора, които суми претендира, че е заплатил в полза на „Кредисимо”
ЕАД, както и за сумата от 35.72 лв., представляваща дължимото се възнаграждение по
договора за поръчителство.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 20.29 лв. такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за
кредит, настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от
заявлението, уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава извод за нейната
нищожност. Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във
връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме,
че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането му
от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
Относно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство в размер на
35.72 лева, съдържаща се в т. 12 от заявлението и изложението в частната жалба, между
страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“
ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство от *** г. той се е съгласил да
отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по сключения на същата
дата с „Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Видно от представеното към заявлението
по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при
предоставен кредит от 200 лв. за срок от 25 дни, като на *** г. следва да заплати 50.63
лв. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението
Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да
предостави обезпечение по кредита и ако да – съгласно клаузата може да избира между
поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на
чл. 4, ал. 1-3 от същия договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез
поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице –
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14 дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно
третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на ЮЛ – поръчител, което освен това и следва да е одобрено от
кредитодателя.
3
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той
не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по–специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е
известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор за поръчителство, като част от договора за
потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на заявителя е „Кредисимо” ЕАД – кредиторът на длъжника по
договора за кредит, видно от приложеното към заявлението извлечение от сайта на
Търговския регистър. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на
изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и
възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на
чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална
фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с
цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил
искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за
заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
20.29 лв. за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита и
възнаграждението в размер на 35.72 лв. по договор за предоставяне на поръчителство
по договор за кредит № *** г., които се претендират със заявлението, противоречат на
закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези
4
суми.
По изложените вече по-горе съображения разпореждането на заповедния съд в
тези обжалвани части следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 268491 от 18.12.2020 г. постановено по ч.гр.
д. № 6522 по описа на РС Перник за 2020 г. в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5