Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.05.2019г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и втори април
Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00641 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.236, ал.2 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от Община Перник, чрез
Д.С.Д. -
управител на
ОП”Пазари” - Перник, упълномощен
от кмета
на Община
Перник, с
адрес: гр.
Перник, ул.”Раковска” 1, чрез адв. П.П.,***, срещу СД “ГИПС-2-Гергинови с-ие” с БУЛСТАТ:*********
и адрес:гр. Перник, жк.”Драгановец”, ул.”Владислав Граматик”
№1, Иванчо
Александров Гергинов,
с адрес:гр. Перник, жк.”Драгановец”, ул.”Владислав Граматик”
№1 и Румяна Лозанова Гергинова, с
адрес: гр.
Перник, жк.”Драгановец”, ул.”Владислав Граматик”
№1, с
която са
предявени обективно
и субективно
съединени искове
с правно
основание чл.236, ал.2
ЗЗД, вр.
чл.86 ЗЗД,
с които
се иска
ответниците да
бъдат осъдени
да заплатят
солидарно на
ищеца сумата
от 2120,45лв., представляваща обезщетение за стойността на консумирана,
но неплатена вода за периода 15.07.2015г.-
21.12.2018г. по
повод извършвана
търговска дейност
в обект,
находящ се
в гр.
Перник, ул.”Миньор”№7, собственост
на ищеца,
сумата от
150,00лв., представляваща лихва
за забава
плащането на
главницата за
периода 15.07.2015г.- 21.12.2018г.,
ведно със
законната лихва
върху главницата
от датата
на предявяване
на исковата
молба - 30.01.2019г., до
окончателното изплащане
на сумата.
В законоустановения срок ответниците
са подали отговор на исковата молба,
с който
са изразили
становище, че
исковете са
допустими. Ответниците
са оспорили
частично исковете,
касаещи периода преди 30.01.2016г.,
като погасени
по давност.
Ответниците признават
дължимостта на
вземанията след
тази дата.
В първото по делото открито
заседание ищецът е направил искане за изменение на исковете чрез намаляване на
размера на главницата,
като същата
се претендира
в размер
на 1857,70лв., за периода 15.01.2016г.-
14.12.2018г., както
и намаляване
на размера
на лихвата
върху главницата
за горния
период, която
се претендира
в размер
на 50,00лв. Направено
е и
искане за
прекратяване на
съдебното дирене
и постановяване на решение
при признание
на така
изменените искове
на основание
чл. 237 ГПК.
В първото по делото заседание ответниците, чрез
процесуалния си
представител, са
направили признание
на така
изменените искове.
Не възразяват
срещу искането
за постановяване на решение
при признание
на исковете.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира,
че така
предявените искове
с правно
основание чл.236,
ал.2 ЗЗД,
вр. чл.
86 ЗЗД са
допустими.
По основателността:
Видно от
събраните по
делото писмени
доказателства ответниците
са ползватели
на имот
общинска собственост,
с адрес:
гр. Перник,
ул.”Миньор”№7, актуван
с акт
за частна
общинска собственост
№11943, вписан
в Служба
по вписванията.
Имотът е
нанесен и
в Кадастралната карта и
кадастралните регистри
на гр.Перник с идентификатор №55871.505.818.7. Ответниците използват
имота за
извършване на
търговска дейност
и не
възразяват, че
консумират вода
за дейността
си, като
от представените по делото
писмени документи
е видно,
че претендираните суми за периода 15.07.2015г.-
14.12.2018г. за
консумирана вода
не са
заплатени.
Възражението на
ответниците за
погасяване по
давност на
сумите за
консумирана вода
за периода
01.07.2015г.-
15.01.2016г. е
основателно, тъй
като същите
имат характер
на периодични
плащания и
за тях
е приложима
специалната 3-годишна погасителна
давност, регламентирана в чл.111,
б. “в”
ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г.
на ВКС по т. д.
№ 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични
плащания" по
смисъла на
чл.111 б.”в” от Закона
за задълженията
и договорите
се характеризира с изпълнение
на повтарящи
се задължения
за предаване
на пари
или други
заместими вещи,
имащи единен
правопораждащ факт,
чиито падеж
настъпва през
предварително определени
интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно мотивите
на същото
решение вземанията
на топлофикационни,
електроснабдителни и
водоснабдителни дружества,
както и
на доставчици
на комуникационни услуги също
съдържат изброените
признаци на
понятието, поради
което са
периодични плащания
по смисъла
на чл.111
б.”в” от
ЗЗД и
за тях
се прилага
тригодишна давност.
От събраните доказателства се
установява, че за периода 15.01.2016г.-
14.12.2018г. ответниците
дължат да
заплатят на
ищеца процесните
суми, представляващи обезщетение за стойността на консумирана,
но неплатена
вода за
процесния период,
както и
лихва върху
главницата, ведно
със законната
лихва върху
главницата от
датата на
депозиране на
исковата молба
до окончателното изплащане на
задължението.
В съдебно заседание на ПРС
ответниците признават основателността на исковете. Съдът намира, че
са налице
предпоставките на
чл. 237 ГПК
за постановяване на решение
при признание
на иска,
тъй като
ответниците са
направили признание
на така
предявените искове,
ищецът е
поискал прекратяване
на съдебното
дирене и
произнасяне с
решение съобразно
признанието.
Предвид гореизложеното и на основание чл.237
ГПК настоящият състав намира, че обективно и субективно съединените искове за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски в размер на 591,00лв., от
които сумата
от 85,00лв. за
държавна такса
за образуване
на делото,
сумата от
6,00лв. за допълнителна
държавна такса
и сумата
от 500,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ответниците обаче са направили възражение
за прекомерност на платеното от ищеца адвокатското възнаграждение с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Съдът
намира за основателно възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото. По делото е имало само едно открито съдебно заседание, между страните
няма спорни моменти след изменението на исковете и е поискано решение при
признание на исковете. С оглед на това съдът намира претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв. за завишено и следва да го
намали до минималния размер, равен на сумата от 388,93лв., изчислен съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 403,25лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавни такси в съответствие с изменението на
исковете.
Ответниците
искат присъждане на разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, съобразно прекратената
част от производството.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има
право на разноски при прекратяване на делото. В процесния случай производството
по делото е частично прекратено след намалението на исковете - до размера на
първоначално предявените искове. Поради което на ответниците следва да се
дължат разноски съобразно прекратената част от производството. Видно от
представения от ответната страна по делото договор за правна защита и
съдействие, на ответниците, въз основа на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е оказана
безплатна адвокатска помощ, поради което и име се дължи такова в минималните
размери на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че следва да осъди ищеца да заплати на адв. М. сумата в размер на 62,14лв,
представляващи възнаграждение за предоставена
безплатна адвокатска
помощ на
ответниците в съответствие
с прекратената
част от
производството.
С оглед изложеното Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА СД “ГИПС-2-Гергинови
с-ие”, с ЕИК:*********
и седалище и адрес на управление:гр. Перник, кв.”Драгановец”, ул.”Владислав
Граматик” №1, Иванчо Александров Гергинов, с ЕГН:********** и адрес: гр.
Перник, кв.”Драгановец”, ул.”Владислав Граматик” №1 и Румяна
Лозанова Гергинова, с
ЕГН:********** и адрес: гр. Перник, кв.”Драгановец”, ул.”Владислав Граматик”
№1, да заплатят солидарно на Община Перник, чрез Д.С.Д. - управител на
ОП”Пазари” - Перник, упълномощен от кмета на Община Перник, с адрес: гр.
Перник, ул.”Раковска” 1, сумата от 1857,70лв., представляваща главницата за
консумираната вода при извършване на търговска дейност на дружеството за обект,
находящ се на адрес: гр. Перник, ул.”Миньор”№7, за периода 15.01.2016г.-
14.12.2018г., сумата от 50,00лв., представляваща лихва за забава за периода
15.01.2016г.- 14.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба- 30.01.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СД “ГИПС-2-Гергинови с-ие”, с
ЕИК:********* и седалище и адрес на уп-равление:гр. Перник, кв.”Драгановец”,
ул.”Владислав Граматик” №1, Иванчо Александров Гергинов, с ЕГН:********** и
адрес: гр. Перник, кв.”Драгановец”, ул.”Владислав Граматик” №1 и Румяна
Лозанова Гергинова, с ЕГН:********** и адрес: гр. Перник, кв.”Драгановец”,
ул.”Владислав Граматик” №1, да заплатят солидарно на Община Перник, чрез Д.С.Д.
- управител на ОП”Пазари” - Перник, упълномощен от кмета на Община Перник, с
адрес: гр. Перник, ул.”Раковска” 1, сумата от 403,25лв., представляваща направени по
делото разноски
за адвокатско
възнаграждение и държавни такси,
в съответствие
с изменената
част от
исковете.
ОСЪЖДА
Община Перник,
чрез Д.С.Д. - управител на ОП”Пазари” - Перник, упълномощен от кмета на Община
Перник, с адрес: гр. Перник, ул.”Раковска” 1 да заплати
на адв.Р.М.-*** сумата
от 62,14лв, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска
помощ на ответниците в съответствие с прекратената част от производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл.258
и сл.
от ГПК
пред Пернишкия
окръжен съд
в двуседмичен
срок от
връчването му
на страните.
Районен съдия: