Решение по дело №560/2021 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 56
Дата: 7 юни 2022 г.
Съдия: Асен Цветанов
Дело: 20215520100560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Раднево, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100560 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 559, ал. 3 от КЗ във вр. чл.
559, ал. 1, т. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на Гаранционен фонд –
гр. София срещу Я.. К. Д.. Ищецът Гаранционен фонд – гр. София твърди, че
на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ и Споразумение между Компенсаторните
органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. във връзка с предявена
претенция на 29.09.2016 г. от НББАЗ при спазване на законоустановения срок
по щета № 120540/29.09.2016 г. Гаранционен фонд възстановили на НББАЗ в
качеството му на компенсаторен орган сумата от 5518,47 лв. като
равностойност на 2821,55 евро по курс на деня, чрез банков превод на
10.10.2016 г., от които 2318 евро обезщетение и 503,55 евро такса обработка
по фактура № 30000066339/15.09.2016 г. Твърди, че на основание чл. 559, ал.
2 КЗ фондът заплатил всички суми по претенция на Национално бюро на
автомобилистите Италия. Твърди, че към датата на образуване на въпросната
щета в ГФ, Национално бюро на автомобилистите Италия било заплатило
обезщетение в размер на 2821,55 евро за увреден автомобил Нисан Микра с
рег. № ****, за които увреждания била виновна ответницата Я.. К. Д., която
на 15.04.2016 г. при управление на лек автомобил Фиат Пунто с рег. № *****,
поради разсейване удря в задната част движещия се пред нея лек автомобил
Нисан Микра и така причинила процесното ПТП. Твърди, че в нарушение на
чл. 490 КЗ ответницата управлявала лекия автомобил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на
ПТП. Твърди, че отправили регресна покана към ответницата, но не
последвало плащане. Поради това иска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответницата да му заплати сумата от 5518,47 лв. въз основа на
регресно право за изплатено обезщетение по щета № 120540/29.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Я..
1
К. Д., чрез назначения особен представител адв. Т., в който взема становище
за оспорване на исковете по основание и размер. Твърди, че не може да се
установи наличие на виновно поведение от страна на ответницата, като не
било ясно дали платеното обезщетение е свързано с вреда, настъпила от ПТП,
в което ответницата е участвала. Твърди, че не ставало ясно на коя дата било
платено обезщетението на италианския компенсаторен орган, като вземането
било погасено по давност. Излага съображение за липса на виновно
поведение от страна на ответницата, което е задължително за ангажиране на
нейната отговорност. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с
оглед направените доводи и възражения, намира за установено от
фактическа страна следното:
С протоколно определение от 20.01.2022 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, обективиран в определение №
289/13.12.2021 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил за признати и ненуждаещи се от доказване следните факти: На
15.04.2016 г. в страна членка на ЕС, неустановен шофьор, при управление на
лек автомобил Фиат Пунто с рег. № *****, поради разсейване удря в задната
част движещия се отпред лек автомобил Нисан Микра с рег. № ****; лек
автомобил Фиат Пунто с рег. № ***** не е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към дата 15.04.2016 г.; НББАЗ
в качеството му на компенсаторен орган е заплатило на Национално бюро на
автомобилистите Италия обезщетение в размер на 2821,55 евро за вредите
върху увреденото МПС, а в последствие Гаранционен фонд е заплатило на
НББАЗ сумата от 5518,47 лв. като равностойност на 2821,55 евро по курс на
деня, чрез банков превод на 10.10.2016 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: С оглед отделените като безспорни
факти за възникване на регресното право е необходимо ищецът да докаже, че
ответницата виновно е причинила процесното ПТП.
По делото е прието като писмено доказателство Резюме на
пътнотранспортно произшествие № 324, година 2016 г., издадено от Отдел
Злополуки, Подразделение „Пътна полиция“-Милано към Министерство на
вътрешните работи на Италия /оригинал и с превод на български език на л.5-
9/, който документ е издаден от компетентния орган в Италия, ангажиран с
регистрирането на ПТП на територията на страната. Този документ е приет по
2
делото без възражения на страните, не е оспорен от никоя страна, поради
което съдът го кредитира изцяло. От този документ е видно, че ПТП е станало
на 15.04.2016 г. в 17,30 часа на Магистрала А4 /Торино Км 0+000 – Венеция
Изток Км 406+976/ в източното платно на територията на община Кормано,
провинция Милано, за което е подаден сигнал чрез телефонно обаждане на
същата дата в 17,50 часа и намеса на полицейските органи от 18,00 часа до
19,00 часа на същата дата, тоест почти незабавно, само 10 минути след
получаване на телефонното обаждане. Видно е от този документ, че е
съставен протокол за ПТП № 324/2016 г. от 15.04.2016 г., като участници в
ПТП са лек автомобил Нисан Микра с рег. № ****, собственост и
управлявано от П.Д., родена в гр. Милано на 16.04.1958 г., и лек автомобил
Фиат Пунто с рег. № *****, собственост на И.М.Д. от гр. Стара Загора и
управляван от Я.Д. от гр. Стара Загора, ул. ****, родена на 16.11.1967 г.
Посочен е в документа констатирания от органите на полицията, АТ М.К. и
АГЕНТ Д.С. от Пътната полиция в Милано, следен механизъм на
осъществяване на ПТП: Я.Д. докато управлява лекия автомобил Фиат Пунто,
бидейки сама в автомобила и движеща се по централното платно А/4 в посока
Торино, стигнала в близост до километричен знак км 129+900, на
извънградска територия в община Кормано, провинция Милано, като поради
разсеяност /както е съобщено от Д./, блъснала отзад автомобила Нисан
Микра, управляван от П.Д. и движел се пред нея, като от ПТП няма
пострадал участник, а само са налице материални щети по двете МПС, а
участникът в ПТП Я.Д. била обвинена в нарушение на чл. 141/2-11 от Закона
за движение по пътищата на Италия с протокол № 700012553059 от
15.04.2016 г. /вероятно поради техническа грешка е записано 2015 г. вместо
2016 г., тъй като всички останали цифри са идентични в цялото съдържание
на документа/. Констатираните от органите на полицията щети по лек
автомобил Нисан Микра с рег. № **** са вдлъбната задна броня и изместена
от гнездото й, вдлъбнат регистрационен номер, надраскана врата на
багажника, десен заден модул за фара изместен от гнездото му, повредена
ключалка на вратата на багажника. Съответно са били констатирани и щети
по лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ***** както следва: вдлъбнат капак на
двигателя и надраскана броня. Посочените от органите на полицията щети по
двата автомобила напълно съвпадат с посочения от тях механизъм на ПТП,
съобщен им от Я.Д., а именно МПС 1 удря отзад МПС 2, поради което са
3
налице щети в задната част на предния автомобил и съответно в предната
част на задния автомобил. Следва да се посочи изрично, че видно от
документа, самата Я.Д. е съобщила на полицейските органи, че се е разсеяла
и е блъснала отзад предно движещия се автомобил, за което тя е виновна по
всички правила на движението по пътищата.
Принципно, изявленията на лицата пред трети лица, в случая и
официални длъжностни лица по движението по пътищата, които са отразили
тези изявления в съответните документи, представляват осъществили се пред
третите лица обстоятелства, които се ползват с нужната доказателствена сила.
Самото признание на факти от страна на лицето, в случая ответницата, следва
съгласно чл. 175 ГПК да се преценява с оглед всички останали доказателства
по делото. Дали Я.Д. е била на мястото и съобщила своите лични данни,
съответно е признала фактите, затова сочат всички доказателства по делото и
то без всякакви съмнения. Видно от представения документ от Държавна
полиция, Участък Пътна полиция за Ломбардия, озаглавен „Размяна на лични
данни в резултат на ПТП, състояло се на 15.04.2016 г. в 17,30 часа в населено
място км 129 на магистрала А4 в западна посока, в община Кормано,
провинция Милано“ /л.28-29/, данните за участващия в ПТП автомобил Фиат
Пунто с рег. № ***** са дадени от управляващия го водач Я.Д. с
местожителство в Италия – Сесто Сан Джовани, ул. ****. Видно е също от
искането за обезщетение /л.25-27/, че към същото е приложен двустранен
констативен протокол за ПТП, за което свидетелства и посоченото в
резюмето на Отдел Злополуки, Подразделение „Пътна полиция“-Милано, че
Я.Д. е признала обстоятелството, че се е разсеяла и е блъснала
предностоящото МПС. От изисканата служебна справка НБД за ответницата
Я.. К. Д. е видно, че същата е родена на 16.11.1967 г. /л.73/ е видно, че
данните на ответницата напълно съвпадат с посочените от нея лични данни,
описани в резюмето, като е видно, че населеното място „Стара Загора, ул. ***
без номер“ напълно отговаря на населеното място на собственика на МПС-то
– И.М.Д. от с. ***, община Опан, област Стара Загора /виж справката от ИЦ
към ГФ на л.10/. Поради всички тези съображения съдът намира, че няма спор
относно участието на ответницата Я.. К. Д. в процесното ПТП, за което тя
сама е признала вината си пред полицейските органи и двустранен протокол
за ПТП.
4
В тази връзка съдът намира, че са налице достатъчно доказателства за
участието на ответницата като виновен за настъпване на ПТП водач, поради
което липсата на съдействие от страна на съответния съд в гр. Милано по
реда на Регламент № 1206/2001 г. и непредставяне на въпросния протокол от
ПТП не променя горните изводи на съда относно участието на ответницата в
процесното ПТП, за което са налице достатъчно доказателства по делото.
Видно от справката от базата данни на ИЦ към ГФ /л.10/ въпросният
лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ***** е собственост на И.М.Д. от с. ***,
община Опан, област Стара Загора, като е видно, че многократно са
прекратявани сключваните застраховки ГО за автомобила поради неплащане
на застрахователната премия, разсрочена на вноски, включително и
последната сключена застраховка ГО с полица № BG/01/115001517352 на
ЗАД „Алианц България“, действаща принципно в периода от 05.06.2015 г. до
05.06.2016 г., но прекратена на 24.11.2015 г. Видно е, че от прекратяване на
полицата до датата на ПТП е изминал период от почти 6 месеца, в който
въпросният автомобил Фиат Пунто е управляван и в чужбина без сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност, а управляващите го лица
носят лична отговорност за нанесените на трети лица щети при управление на
автомобила.
Съгласно чл. 559, ал. 3 КЗ след изплащането на обезщетението по ал. 1
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му. Една от хипотезите в чл. 559, ал. 1, е тази по т. 1, съгласно
която Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен
орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. Видно е, че компенсаторният орган на Република
България е платил сумата на компенсаторния орган на Република Италия,
който е заплатил на пострадалото лице съответната сума като обезщетение за
причинените вреди от МПС от страна-членка на ЕС без сключена застраховка
гражданска отговорност /виж документите на л.49-51 –искане от Централното
италианско бюро до Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи; платежното нареждане от НББАЗ до Централното италианско
5
бюро на л.14-16 и списъка на включените щети на л.17, в който е посочена
щета GF16322I на НББАЗ и съответно 16/015342 MES BG на Италианското
бюро, която е процесната щета съгласно претенцията на л.13/. Съгласно чл.
559 КЗ ГФ от Фонда за незастраховани МПС заплаща съответната заплатена
сума на компенсаторния орган на държавата-членка, което е сторено като ГФ
е заплатило на НББАЗ сумата от 5518,47 лв. /виж доклада по щетата на л.18 и
платежното на л.19/, за която сума е възникнало регресно право в полза на
ищеца ГФ.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени и другите
факти от фактическия състав на претендираното от ищеца регресно право,
поради което съдът намира, че искът на ищеца е доказан и следва да се уважи
изцяло, като ответницата следва да възстанови всички суми за платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му,
които от писмените доказателства се установява да са в размер на исковата
претенция от 5518,47 лв., равностойност на 2821,55 евро, от които 2318 евро
платено обезщетение и сумата от 503,55 евро такса обработка, която е разход
по определяне на обезщетението и изплащането му.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноските за производството за държавна такса в
размер на 220,74 лв., заплатено възнаграждение за особен представител в
размер на 605,92 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л.117/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я.. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Раднево, ул.
Заводска № 6, ет. 8, ап. 22, да заплати на Гаранционен фонд – гр. София, с
административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, на
основание чл. 559, ал. 3 КЗ във вр. чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 5518,47 лв.
(пет хиляди петстотин и осемнадесет лева и 47 ст.), представляваща регресно
вземане за заплатено обезщетение и разходи за определянето му по щета
GF16322I на НББАЗ и съответно щета 16/015342 MES BG на Италианското
централно бюро, за увредено МПС Нисан Микра с рег. № **** при ПТП,
6
причинено от ответника Я.. К. Д. на 15.04.2016 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 826,66 лв. (осемстотин двадесет и шест лева и 66 ст.) за
разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7