№ 159
гр. Дупница, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0332-000020 от 15.02.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на И. М. Д. с постоянен адрес: гр. ***, ***, с ЕГН ********** са
наложени административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на
такова в минимален размер в случай, че съдът приеме жалбата за основателна и се
претендират от жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2022 г. в 10:00 ч. в с. Бараково, общ. Кочериново по ул. ,,Христо Ботев“ № 2
с посока на движение от ПП 1 Е79 към град Кочериново И. М. Д. управлявал товарен
автомобил ,,***“ с рег. № Е3664ВК. Водачът бил спрян за проверка от Л. А. – мл. инспектор
при ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, Л. Г. и В. П. – служители на въззиваемата страна, при
която било установено, че автомобилът който управлява е собственост на *** от гр. *** и
1
превозното средство е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП на 03.08.2022 г., което било установено след справка с оперативен дежурен.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 777452
от 14.12.2022 г. от Л. А. в присъствието на свидетелите Л. Г. и В. П., в който като нарушена
правна норма е посочен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 15.12.2022 г.
Началник група в ОДМВР Кюстендил е прекратил административнонаказателното
производство по съставения АУАН и изпратил същия на РП Кюстендил, ТО Дупница за
образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 03.02.2023 г.
прокурор при РП Кюстендил, ТО Дупница е отказал да образува досъдебно производство по
преписка вх. № 258/2023 г. и прекратил същата, като постановил препис от постановлението
ведно с преписката да се изпрати на Началника на РУ на МВР гр. Рила за налагане на
административно наказание. Издадено е наказателно постановление въз основа на
постановлението за отказ от образуване на ДП № 332000-353/08.02.2023 г., с което
жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Свидетелят А. при разпита си заявява, че няма спомен за конкретния случай.
Разяснява процедурата при спиране на водача, като проверката се извършва чрез оперативен
дежурен, който дава информация дали автомобилът е с прекратена регистрация. Свидетелят
П. при разпита си заявява, че няма спомен за този случай, Свидетел е по акта и по
установяване на нарушението.
Представени са по делото като доказателство справка за собственост на процесния
автомобил, видно от която същият е собственост на *** от гр. ***. Безспорен е и факта, че
автомобилът е с прекратена регистрация – без гражданска отговорност – чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, на 03.08.2022 г. в 04:39 ч.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от св. Л. А. – мл. инспектор при РУ
Рила, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник група в ОДМВР
Кюстендил, РУ Рила, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и
чл. 47 от ЗАНН. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава,
когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което
обаче в случая не е сторено.
Съдът намира, че в материалите по административнонаказателната преписка /АНП/
не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото
липсват каквито и да е било данни, че Информационния център към Гаранционния фонд е
2
изпълнил задължението си по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането и е уведомил
собственика на автомобила /***/, че срокът на сключения от него застрахователен договор е
бил изтекъл, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР *** е изпълнил задължението си по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика на автомобила за прекратената регистрация,
поради което собственикът на автомобила *** не е знаел, че регистрацията на процесния
автомобил е била прекратена, а още повече – И. Д., който е ползвал автомобила, не е знаел,
че към момента на проверката регистрацията на управлявания от него автомобил е била
прекратена служебно на основание чл. 143, т. 10 от ЗДвП. В случая не следва да намери
приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставения АУАН
има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от
приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в
съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че Информационния
център към Гаранционния фонд е изпълнил задълженията си по чл. 574, ал. 11 от КЗ за
уведомяване на собственика на превозното средство за това, че сключения застрахователен
договор е бил прекратен, нито пък са представени доказателства, че Сектор КАТ при ОД на
МВР *** е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика
на автомобила за прекратената регистрация съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда з
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. По делото не е спорно,
че процесното МПС е било служебно дерегистрирано на 03.08.2022 г. поради несключване
на нов застрахователен договор от собственика на автомобила – ***. По делото не се
събраха каквито и да било доказателства, че Гаранционния фонд е бил уведомил
собственика на автомобила за дерегистрацията на автомобила по служебен ред съгласно
разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР *** е бил
уведомил собственика на автомобила *** за дерегистрацията на автомобила по служебен
ред съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за да се приеме, че същият е бил
информиран за това обстоятелство към 14.12.2022 г. - момента, в който жалбоподателят И.
Д. е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка. Поради което няма как да
се приеме, че от субективна страна Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това,
че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото автомобилът е бил с
регистрационни табели, а собственикът на автомобила – *** не е бил уведомен по
надлежния ред за служебно прекратената по реда на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП регистрация на
автомобила. В настоящия случай жалбоподателят не е санкциониран за това, че управлява
МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се
изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран за
това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията
на автомобила като последица от липса на валидна застраховка ГО съставлява сложен
фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да
3
уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът
да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение, още
повече пък – ползвателят, който при налични регистрационни табели, поставени на
съответните места на автомобила, би могъл да знае за прекратената регистрация на
автомобила от собственика, ако последния е бил надлежно уведомен.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. постановено по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, ,,Не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от закона за движението по пътищата, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“, а съгласно разпоредбата
на чл. 130, ал. 2 ЗСВ: ,,Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ В
случая, след като по делото не се установи, че собственикът на процесното МПС е бил
уведомен, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, то водачът на автомобила – жалбоподателят Д. не следва да бъде наказван с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора и своевременно заявената
претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 лева
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения
договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000
лв. е 400 лв. Претендираните разноски са именно в този размер, поради което искането на
въззиваемата страна за прекомерност и намаляване на същото, се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Предвид горното съдът приема, че следва да осъди ОД на МВР Кюстендил, да
заплати на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на жалбоподателя сумата от 400.00 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0332-000020 от 15.02.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП на И. М. Д. с постоянен адрес: гр. ***, ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на И. М. Д. с постоянен адрес: гр.
***, ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 400 (четиристотин) лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5